Доколко напрежението в банковия сектор в САЩ и проблемите на Credit Suisse и нейното поглъщане от конкурента ѝ UBS са изолирани случаи, как инвеститорите да се подготвят за динамиката на пазарите и да защитят активите си и кои сектори показват добри перспективи в ситуация на нестабилност и очакване за рецесия - на тези въпроси търсим отговори в разговора ни с Наталия Петрова, изпълнителен директор и портфолио мениджър на "Конкорд Асет Мениджмънт" АД.
"Конкорд Асет Мениджмънт" е най-голямото небанково дружество в България, което е на второ място в страната по размер на управляваните активи във взаимни и алтернативни инвестиционни фондове. Дружеството управлява 9 фонда - 8 в България и 1 в Люксембург, като планира разширяването на продуктите си и в двете страни.
Г-жо Петрова, освен инфлацията тази година инвеститорите се сблъскаха и с друг източник на напрежение на пазарите – проблемите на банките. Доколкото това изглежда поне засега като няколко изолирани случая, какъв е пътят за защита на активите както на корпоративните, така и на индивидуалните инвеститори?
Към настоящия момент наистина случаите с проблемите на банките са по-скоро изолирани. Въпреки това, случилото се с “Credit Suisse” доказа, че дори банки с такъв размер и реноме не са застраховани от подобен сценарий. Регулаторите в лицето на местните централни банки реагираха бързо, така че да защитят интересите на индивидуалните инвеститори.
В САЩ фалитът на Silicon Valley Bank, Signature Bank (New York), Silvergate Bank и проблемите с “First Republic Bank” се дължат в известна степен на по-ниските регулаторни изисквания към тях и мениджмънта им. Федералният резерв на САЩ адекватно контролира ситуацията и за момента не смятам, че съществува сериозен риск за инвеститорите.
Такива случаи са уроци за инвеститорите да се стремят да защитават своите активи в максимална степен. Те трябва да търсят възможности за диверсификация на портфейлите си, разпределение на средствата в различни класове активи, сектори, валути и да намаляват риска от инвестицията. Ако говорим за инвеститори като депозанти в банките, разпределянето на средствата до гарантираните суми от Фонда за гарантиране на влоговете в банките дава необходимото спокойствие. Спокойствието и доверието в банковия сектор винаги е от ключово значение.
Има ли според Вас риск от по-сериозна банкова криза, както и по-сериозна дългова криза заради тенденциите при лихвите в по-задлъжнелите държави (от Южна Европа и някои от развиващите се страни)?
Риск от сериозна банкова криза няма. Ако направим аналогия с 2008 г., банките са по-добре капитализирани и ликвидни, балансите и портфейлите им са в добро състояние и не съществува систематичен риск като този отпреди 15 години.
Относно дългова криза - тя е по-възможна като риск за страните от периферията на еврозоната, чиито задължения надминават значително техния брутен вътрешен продукт. Цените на държавните ценни книжа на тези страни сериозно намаляха, но Европейската централна банка (ЕЦБ) наблюдава внимателно ситуацията.
С оглед последните събития с банките вероятно ЕЦБ няма да бъде толкова агресивна и последователна в политиката си на повишение на основните лихвени проценти. Очакванията ни са за още едно повишение с 50 базисни пункта, като тази евентуална лихва от 3.50% вероятно ще бъде близка до максималните нива, които ЕЦБ ще си позволи.
3.50% |
е лихвата, близка до максималните нива, които ЕЦБ ще си позволи |
Нивата от около 5% в САЩ трудно биха могли да бъдат достигнати. За сметка на това обаче очаквам тези лихви да се задържат за по-дълъг период от време, вероятно и през цялата 2024 г., тъй като инфлацията се оказва устойчива, макар и последните данни да показват охлаждане в инфлационните процеси в различна степен в отделните страни.
Доколкото пазарът вече калкулира лихвените и инфлационни рискове, кои сектори очаквате да са най-атрактивни и печеливши през тази година предвид ситуацията на пазарите?
До голяма степен пазарите акумулират очаквания за лихва от около 3.50% за еврозоната и 5.00-5.25% за САЩ. Въстановяването на част от цените на ДЦК в Европа и намаляването на доходността по тях, както и на американските дългови книжа, показва, че пазарът очаква това да са връхни точки и вероятно в средносрочен план да се наблюдава процес на връщане на инлфацията в очакваните нива. Вероятно е ново стимулиране на икономиката с плавно намаляване на лихвите, с оглед възможна рецесия.
По отношение на печелившите сектори смятаме, че добри възможности се откриват в технологичния сектор, който бе силно разпродаден през изминалата година. Януарското рали на много от акциите на американските компании с висока пазарна капитализация и лидери в сектора го потвърждава. Някой от тях регистрираха ръст в цената си средно между 30-50% за този кратък период, но въпреки това смятаме, че все още може да бъде получена добра възращаемост от такъв тип инвестиции. Инвеститорите могат да потърсят защита от високата инфлация в средносрочен и дългосрочен план, тъй като тези активи все още са подценени и по-голямата част от тях са под справедливите си стойности, което дава възможност за реализиране на доходност.
Ако говорим за конкретни сектори, нашите анализи показват като добра инвестиция компаниите в сектор киберсигурност и АI сегмента, който е особено популярен в момента, компаниите за алтернативни енергийни източници и зелена енергия, както и тези за биотехнологии.
Отмина ли времето на стратегията „купи и дръж“ и традиционния инвестиционен портфейл в съотношение 60:40?
Разпределението между акции и облигации в инвестиционния портфейл води до добра диверсификация и оптимизация на риска и доходността. Тази стратегия е класическа, но смятам че професионалното управление и точният тайминг са най–добрата стратегия за получаване на една наистина добра възвръщаемост.
Време е инвеститорите да обърнат внимание не само на индивидуалните финансови инструменти, но и на възможността да закупят част от вече структурирани, добре диверсифицирани портфейли с изградени системи за мониторинг и риск мениджмънт, каквито са портфейлите на взаимните фондове и борсово търгуваните фондове. Това е валидно в много голяма степен за инвеститорите, които не разполагат със сериозен първоначален капитал.