Д-р Джордж Хюлен: До края на първото тримесечие ще видим значително забавяне в паричното затягане

2022 г. несъмнено бе интересна година за паричната политика и централните банки. Тя започна с леки намеци за възможно парично затягане, но и с предупреждения, че то може да навреди на крехкото икономическо възстановяване след пандемията. Само няколко месеца след началото на годината централните банкери предприеха най-агресивното си парично затягане от десетилетия насам в опит да озаптят двуцифрената инфлация. Сега обаче все по-често се заговаря за краен размер на лихвите, а на места и за лихвени понижения, след като последните данни показаха известно забавяне в темпа на растеж на потребителските цени, а опасенията за възможна рецесия нарастват.

Навременна ли бе реакцията на регулаторите през 2022 г. и правилен ход ли бе агресивното парично затягане? Какво предстои за централните банкери в следващите месеци? Може ли 2023 г. да бъде още една година на борба с рекордната инфлация?

Отговори на тези и други въпроси дава д-р Джордж Хюлен, икономически експерт в Coventry University. Интервюто е взето в края на 2022 г.

Ето че 2022 г. свърши. В предходните месеци инфлацията продължи да изненадва с възходящи движения, докато централните банкери подготвяха реакцията си към тренда. Беше ли подходящ отговорът на регулаторите след първоначалното им забавяне?

- Според мен бе подходящ, може би нетолкова добре преценен като време в някои случаи, като например в Обединеното кралство. Много е важно инфлацията да се забави значително до по-стабилни нива около 3-4% през 2023 г. и въпреки че отговорът на централните банки беше много добър – въпреки някои забавени стартове – съм изненадан, че правителствата по света сами не направиха много, за да подкрепят усилията на централните банки. Например бързо увеличение на данъците, което би изтеглило пари от пазарите. Те със сигурност разгледаха възможността за намаление на публичните разходи, но немного правителства са склонни да направят решителна стъпка в тази посока заради общата криза с издръжката на живот.

Направиха ли централните банкери грешка, като избраха да запазят гъвкавостта си в началото? Можеше ли да бъде избегната двуцифрената инфлация, ако имаше по-навременна реакция?

- Видяхме, че в страни като САЩ по-бързият и решителен отговор от Федералния резерв спомогна на макроикономиката и може тепърва да докаже, до края на първото тримесечие на 2023 г., че е бил правилното решение. Чудя се колко управители на централни банки съжаляват, задето не са били по-решителни в първите няколко месеца на 2022 г.

Като цяло двуцифрената инфлация щеше да бъде трудна за избягване. Трябва да запомним, че голяма порция от сегашната инфлация е налице заради значителното покачване на цените на енергията. Затова независимо колко по-рано бяха реагирали, централните банки нямаше как да предвидят колко силно войната в Украйна ще повлияе на цените на енергията в световен мащаб, последвана от поредица от ценови повишения, от които всички директно са отразени в инфлационното равнище.

Може ли скорошното забавяне на инфлацията в САЩ и еврозоната да се превърне в стабилен низходящ тренд?

- Силно вярвам, че има истински риск от стагфлация, ако централните банки не променят внимателно лихвените проценти. Може да видим, че брутният вътрешен продукт (БВП) не расте с голям темп в много страни, включително в Обединеното кралство, и поскъпването на парите, заедно с увеличението на данъците, доста очевидно не спомага за увеличението на световния БВП

Оправдано ли е скорошното забавяне на паричното затягане от редица централни банки и измести ли то фокуса от инфлацията към растежа?

- Банките трябва много безпроблемно да преминат от парично затягане към парични политики на експанзия в рамките на няколко месеца. Почти съм сигурен, че ще видим значително забавяне в покачването на лихвите със сигурност в САЩ и Обединеното кралство до февруари 2023 г. Очаквам последното лихвено увеличение за Великобритания да бъде не по-късно от февруари, отвъд което АЦБ ще си даде известно време, за да наблюдава възможната промяна в инфлацията.

Според Вас възможно ли е за централните банкери да преминат през промяна от типа „Нова година, ново аз“ през 2023 г. и да започнат да намаляват лихвите в отговор на влошаващите се икономически условия?

- Без съмнение 2023 г. ще изисква различен подход спрямо 2022 г. Дали ще е толкова скоро, колкото тази година, не съм много сигурен, но със сигурност до края на първото тримесечие ще видим значително забавяне в темпа на лихвените повишения. Не съм сигурен, че (лихвите) ще паднат сами по себе си. Не съм убеден, че централните банки имат желание да видят такъв сценарий през първата половина на годината.

Може ли 2023 г. да бъде още една година на борба с инфлацията, или битката ще се измести в посока запазване на икономическия растеж и постигане на меко приземяване?

- Това силно зависи от цените на енергията в световен мащаб и от плановете за действие в извънредни ситуации на правителствата за възстановяване на енергийните запаси. Повечето от световните резерви, които правителствата използват тази зима, бяха натрупани много рано през 2022 г. при значително по-ниски цени, но това няма да е възможно през 2023 г., тъй като както цените на спот пазарите, така и тези на фючърсите са на значително по-високи нива.

Растежът трябва да е основната визия и мисия са всяко правителство през 2023 г. Истинският макроикономически ръст на БВП след години на изкуствен растеж, подсилван от разходите по време на пандемията, трябва да е основната мисия за 2023 г. Според мен ключови тук са разходите за инфраструктура, които позволяват на световните снабдителни вериги да се справят с икономическото търсене.