Петя Димитрова: Вече започваме да наблюдаваме обръщане на лихвения цикъл

Какви са амбициите на Пощенска банка след придобиването на БНП Париба? Започна ли обръщане на лихвения цикъл? Какво още ще направят банките преди евентуалното влизане на страната ни в еврозоната? Защо законодателят трябва да прецизира Закона за несъстоятелност на физическите лица? Отговорите на тези въпроси ще получите в интервюто с Петя Димитрова.

Г-жо Димитрова, по-лесна ли ще е консолидацията към Пощенска банка на БНП Париба Лични финанси, след като имате успешен опит с покупката на ДЗИ банк и придобиването на българските поделения Alpha Bank и Pireaus Bank?

Ние ценим всички консолидации, за които говорите и които увенчахме с успешен завършек през годините, въпреки спецификата на всяка отделна сделка. Към всички тях подхождахме с уважение, професионално вдъхновение и пълна ангажираност. Очакваното придобиване на клона на БНП Париба Лични финанси в България ще бъде продължение на тази утвърдена практика, в допълнение с богатата експертиза, с която вече разполагаме. Още повече, че нашето желание е да запазим и развием техния бизнес модел заедно с екипа, който е постигнал тези успехи през последните 15 години. 

Тази сделка ще ни позволи да разширим пазарния си дял и да заемем още по-силна и стабилна позиция в „голямата четворка“ на банковия бизнес. Но класациите сами по себе си не са водещият фактор за нас. Основната ни цел е повишаване на рентабилността и разбирането ни, че го правим най-вече за доброто на нашите настоящи и бъдещи клиенти, които ще получат още по-бързи, изгодни, удобни и иновативни услуги от по-голяма институция, част от силна международна група. А тази сделка стана възможно именно и благодарения на факта, че Пощенска банка е част от Юробанк Груп, в чиято стратегия е заложено разширяването на позициите в ключови пазари и инвестирането в силни бизнеси и успешни екипи като нашия.

Какво харесахте от пазарните практики в потребителското кредитиране на БНП Париба Лични финанси?

В продължение на много години БНП Париба Пърсънъл Файненс поддържа сериозно присъствие в потребителското кредитиране в България с предлагането на качествени услуги от най-висок клас. Затова с очакваното финализиране на сделката ще добавим нова голяма клиентска база към портфолиото си, заедно с един различен и динамичен бизнес, както и нови възможности за кръстосани продажби и внедряване на иновативни дигитални решения за клиентите.

Не на последно място, от ключово значение за нас беше сериозно подготвеният високопрофесионален екип, който скоро ще се радваме да приветстваме в голямото ни семейство.

Защо от 19 декември Пощенска банка преустанови услугата телефонно банкиране? Как се променя дигиталното обслужване и новите услуги достъпни ли ще са за всичките ви клиенти?

Този Ваш въпрос ме връща далеч назад във времето, през 2013 г., когато в банката въведохме тази услуга и тогава имаше наличен един-единствен дигитален канал – интернет банкирането и то с лимитирани функционалности.

Едно десетилетие е огромен отрязък от време, що се касае до развитието на високите технологии и дигитализацията, която както сами си спомняте, получи неимоверен тласък дори само за двете години на пандемични ограничения. А нашата стратегическа мисия „Дигитализация“ беше задействана много преди това. В резултат на това, днес Пощенска банка предлага едни от най-модерните и развити дигитални канали – интернет и мобилно банкиране, мобилен портфейл ONE wallet, дигитални зони за експресно банкиране.

Наскоро предприехме ход по разширяване на кръга на ползвателите на нашия мобилен портфейл ONE wallet. Допълнихме с нови функционалности мобилната апликация и създадохме възможност тя да бъде достъпна както за наши клиенти, така и за потребители, които имат карта, издадена от друга банка в страната и текущо не ползват наши продукти и услуги, но предпочитат дигиталните методи на разплащане и силно оценяват предимствата, които получават с тях.

Другата иновация от последните дни е дигиталният асистент EVA – чатбот, базиран на технологията на изкуствения интелект и предоставящ консултации в реално време. EVA беше и първият у нас банков чатбот, с което много се гордея, както с всяка една от нашите иновации.

Процесът на дигитализация ще продължи, защото безспорно това е начинът за преминаване към по-голяма ефективност, с повече ползи за клиентите ни.

След повече от шест години на кредитна експанзия дойде ли повратната точка, когато банките ще трябва да променят условията за финансиране? Кога ще започне договарянето с клиентите и какви са очакванията ви за вдигане на лихвите?

Вече започваме да наблюдаваме обръщане на лихвения цикъл. Повишаването на лихвите по кредитите в страната е очаквано, но ще се случва плавно. Тук е мястото да припомним, че банките не могат да вдигат едностранно лихвите по съществуващите кредити, а цената зависи от това с какъв пазарен индекс или друг референтен лихвен процент са обвързани кредитите.

Оказва се, че България е последната страна в Европа, в която лихвите не са тръгнали нагоре. Защо процесът се забави в нашата страна?

Събитията в България често се случват с известно забавяне спрямо това, което се случва в страните от Западна Европа. Отдавам този лаг на това, че е необходимо време, преди фирмите и домакинствата в другите държави в Западна Европа да усетят ефекта от промяната на паричната политика и да започнат да променят своето поведение, което съответно води до пренасяне на ефекта и в нашата страна. Освен това нека не забравяме, че Европейската централна банка беше последната от големите централни банки, която предприе промяна в лихвената си политика и то с по-умерени стъпки.

Но не е вярно, че лихвите не са започнали да се увеличават. Статистиката на Българската народна банка показва, че за последните два месеца лихвите по новоотпуснатите кредити на фирми са се увеличили с 20 базисни точки, а тези по потребителските кредити с 80 базисни точки от лятото насам. Единствено лихвите по ипотечните кредити засега запазват нивото си, но това е свързано с по-дългия срок за одобрение и отпускане на тези кредити и, разбира се, и с по-нискорисковия им профил. Но и те неминуемо ще започнат да нарастват в следващите месеци.

С колко ще увеличат лихвите свободният паричен ресурс и повишението на ОЛП на 1,3%? Как ще се отрази това на лихвите на редовните кредити?

Това трудно може да бъде прогнозирано, защото има много фактори, които влияят върху нивата на лихвите по депозитите и съответно на тези по кредитите. Знаете, че в България ОЛП не се определя от БНБ, а показва цената на ресурса, разменян от банките на краткосрочния междубанков пазар. Малко банки в страната използват този индекс за формиране на цената кредитите, затова неговото увеличение не е показателно за това с колко ще се увеличат лихвите.

Първите, които вече усетиха покачване на лихвите, са тези клиенти, основно големи фирми, чиито кредити са обвързани с EURIBOR. Доскоро неговата стойност беше отрицателна, но поради покачването на лихвите от страна на ЕЦБ, стойността на тримесечния индекс вече е над 2%.

Ще се наложи ли на банките да заделят допълнителни провизии при нарастваща вероятност за увеличение на необслужваните кредити?

В момента няма индикации за увеличение на необслужваните кредити, дори обратното – техният дял продължава да пада и към септември е 5,6% - далече от двуцифрените стойности, които наблюдавахме само преди няколко години. Ако икономиката на страната изпадне в дълбока рецесия, тогава може да очакваме по-значимо увеличение на необслужваните кредити и съответно необходимост от допълнителни провизии, но, както казах преди малко, нашите очаквания са за забавяне, а не за рецесия. Във всички случаи, банковата система продължава да е печеливша и добре капитализирана и е в състояние да преодолее едно влошаване на портфейлите.

Може би банките ще се окажат най-подготвени при евентуалното влизане на България в еврозоната, защото координират отдавна операциите си с платежната система на Европа. Какво трябва да се направи още, за да няма изненади, когато настъпи моментът?

Определено е така! Банковият сектор у нас е сред най-подготвените за пълноправно членство в еврозоната и това се обуславя от факта, че страната ни вече е част от банковия съюз. Банките сме готови, имаме изградена вътрешна комуникация и експерти, които следват план за влизането в еврозоната и сме убедени, че присъединяването на България към единната европейска валута ще донесе много ползи за клиентите. 

Сред основните моменти, които трябва активно да бъдат адресирани и комуникирани, са техническата готовност за присъединяването и самият процес по подготовката. Затова е важно приемането на всички подготвителни мерки да се случи максимално бързо. Ключов ще бъде моментът за даване началото на този процес, защото той ще отнеме време за всички системи в него, така че резултатът на 1 януари 2024 г. да бъде плавно и успешно присъединяване.

Ще се наложи ли заплащане на допълнителни такси от клиентите при превалутирането на вземанията и задълженията в евро след присъединяването към еврозоната?

В концепцията на закона за въвеждане на еврото ясно се казва, че превалутирането на депозитите и кредитите от страна на банките ще е безплатно за клиентите. Очакваме да видим какво ще бъде решението за обмяната на големите суми в брой, защото извършването на физическата обмяна на банкнотите и монетите е свързано с големи разходи за институциите, които ще бъдат натоварени основно с тази задача – БНБ, банките и „Български пощи“. Но и не само за тях – всички търговци ще бъдат засегнати от това, защото първоначално ще бъдат задължени да приемат лева и евро, но ще трябва да връщат рестото само в евро – т.е. ще трябва да поддържат по-високи касови наличности, което е скъпо и неудобно. Затова ние активно насърчаваме клиентите да използват електронните средства за разплащане, с които този проблем няма да съществува.

Асоциацията на банките в България разкритикува Закона за несъстоятелност на физическите лица, защото видя несъвършенства в законопроекта, внесен в парламента. Очаквате ли, че ще бъдат взети предвид исканията ви да се отложи най-малко с две години влизането му в сила?

Без съмнение е необходимо създаване на правна уредба относно производството по обявяване на несъстоятелност на физическите лица, която по справедлив, ефективен и бърз начин да гарантира възможността едно лице да има правно-регламентиран ред да погаси задълженията си към даден момент към всички кредитори. Още повече, че България е единствената държава в ЕС, която няма такова законодателство.

В становището на Асоциацията бяха формулирани и аргументирани редица проблемни точки и се надяваме, че законодателят ще се съобрази с тях. Искането за влизането в сила да се отложи с най-малко две години, засяга въвеждането на регистър по несъстоятелността. То е продиктувано от факта, че в проекта не се предвижда ясна уредба относно заварените случаи, тоест дали вече договорените или предоставени кредити ще попадат под този закон или само такива, които ще бъдат договорени или отпуснати след влизането му в сила, пише още в становището на асоциацията. 

Искам тук да посоча, че необходимостта от прецизиране на този законопроект беше акцентирана и от редица други професионални организации.