На 11 и 12 октомври София се превърна в бирената столица на Европа благодарение на срещата на Пивоварите на Европа (The Brewers of Europe). По време на събитието разговаряхме с генералния секретар на асоциацията за трудностите пред сектора, инициативите на компаниите и последните тенденции в пивоварството.
- Г-н Бержерон, последните две години на фона на пандемията от Covid-19 бяха трудни за много компании в Европа и света като цяло. Държавните ограничителни мерки доведоха до затварянето на барове и ресторанти, отмяната на събития и други, което в крайна сметка навреди на индустрията, особено пивоварната. С облекчаването на ограниченията в Европейския съюз отчитате ли възстановяване на сектора?
През миналата 2021 г. потреблението на бира в ЕС все още бе с 8% надолу спрямо нивата отпреди Covid. Най-голямото влияние обаче се усети в употребата на бира на т. нар. студен пазар (извън дома – бел. ред.), като потреблението в барове, пъбове и ресторанти през 2021 г. бе с 35% по-малко от това през 2019 г., макар че все пак отчете слаб ръст в сравнение с 2020 г.
Въздействието върху пивоварната индустрия обаче не беше едно и също във всички страни, като два са основните фактори, определящи мащаба на това влияние: първо, мащабът и продължителността на ограниченията заради Covid – с други думи колко дълго баровете бяха затворени и имаше правила дори след отварянето им; и, второ, значението на студения пазар за пивоварите, знаейки, че това е мястото, където се генерира най-много стойност и работни места.
През 2022 г. виждаме възстановяване, но е твърде късно за някои барове и пивоварни компании, особено след като скочихме от една криза в друга с войната в Украйна.
- Увеличили ли са се обемът и продажбите през първата половина на годината и летния сезон в сравнение с 2019 г., или все още има много път да се измине в това отношение?
Все още нямаме пълната картина за тази година, но изглежда, че за оцелелите барове и пивоварни продажбите на пиво наистина са се увеличили, особено през летния сезон, след като туризмът и доброто време се завърнаха, а много от ограниченията в Европа бяха премахнати.
Има обаче да изминем още дълъг път (много международни туристи още не са се завърнали, тъй като Covid все още е голям въпрос в други страни по света). За съжаление, някои компании няма да се възстановят от дълговете си, натрупани през последните две години, особено когато погледнем бизнес средата днес и енергийната криза.
- Кои са основните жертви, които пивоварната индустрия трябваше да направи, за да оцелее през пандемията – съкращаването на работни мести, намаляването на производството, отлагането на инвестиции?
Макар че не мога да коментирам в детайли инвестиционните стратегии на отделните компании, спадът в производството и потреблението най-вече на студения пазар означаваше, че трябваше да бъдат взети и някои трудни решения. Ето защо водихме толкова усилена кампания да гарантираме, че ще бъдат приложени схеми за подкрепа от правителствата: не само схеми за отпуск, но и намаляване на ДДС в ХоРеКа сектора, за да се подкрепят онези части от бирената индустрия, които бяха най-силно ударени.
- Как изглежда бъдещето на пивоварната индустрия, какви са последните тенденции? Безалкохолната бира, радлерът и зелцер бирите явно стават все по-популярни през последните години – какъв е пазарният им дял в момента и планира ли индустрията разширяване в тази посока?
10 000 |
пивоварни в Европа |
По-широкият избор и разнообразие остават най-голямата тенденция в индустрията. Това не е изненадващо, когато има над 10 хиляди пивоварни и те често създават иновации с различни стилове бира, сезонни брандове и отговарят на ренесанса в потребителския интерес към категорията бира.
Безалкохолната бира е може би най-голямата сред тези тенденции. От много нисък процент на пазара на пиво в повечето страни сега в много случаи тя се доближава до 5% на пазара и продължава да расте. Тя се разрасна дори по време на пандемията и прогнозите са да продължи да го прави.
- Индустрията си определи цел да вписва всички съставки и калории на етикетите си по бутилките и кеновете до 2023 г. Докъде са стигнали компаниите в изпълнените на тази цел? Как тази инициатива промени начина, по който потребителите възприемат продуктите, както и пазарните тенденции като цяло?
Когато представихме данните миналата година, вече бяха изпълнили на 90% вписването на съставките по етикетите, а над 80% от бирите в ЕС имаха етикети с обявени калории.
По-късно тази година ще представим данните за етапа, на който сме стигнали, но амбицията и очакванията ни са тези цифри да се повишили от изпълнение на 90% до 95%, гарантирайки, че изпълняваме ангажиментите си и че действията ни следват инициативата Brewers Ambition.
Съставките на бирата идват от природата, като водата, зърнените култури, хмелът и други плодове и подправки съставляват основните съставки на повечето бири. Пивото е и продукт, за който страстно вярваме, че може да се впише в балансирания начин на живот на пълнолетните.
Ето защо сме прозрачни относно нашия продукт, както цели ангажиментът ни. Наша отговорност е да гарантираме, че потребителите ни знаят истинската същност на нашия продукт и можем да обвиняваме само себе си, ако все още съществуват погрешни възприятия.
- Недостигът на въглероден диоксид преди няколко седмици накара някои производители на бира да намалят и/или затворят заводите си. Това е поредният сигнал как енергийната криза в ЕС издига нови препятствия за икономиката на региона. Промени ли се ситуацията оттогава насам?
Наистина, това е проблем, който продължава да причинява стрес за някои пивоварни в няколко страни.
Енергийната криза междувременно не е отминала, затова наистина, заедно с други компании от хранително-вкусовата индустрия, искаме държавна подкрепа, за да гарантираме, че няма да има недостиг на въглероден двуокис.
Енергийната криза освен това влияе вътрешно на разходите за пивоварите и за доставчиците, например опаковките.
- Какви са основните източници на въглероден диоксид за пивоварните – местни или чуждестранни? Имат ли някои производители в ЕС собствени съоръжения за производство на газа?
Продукцията на въглероден диоксид е страничен продукт в производството и наистина затварянето или намаляването на дейността на някои важни заводи за торове в Европа имаше незабавен ефект върху доставките на въглероден диоксид, тъй като това не е продукт, който пивоварите могат да съхраняват в големи количества.
Някои пивоварни могат да го улавят като част от процеса по производство на бира, а други разчитат на закупуването му, за да го използват например при бутилиране като средство да гарантират, че бирата няма да се разпенва в бутилката, докато в същото време не се разгазира, преди да стигне крайния потребител.
- Войната в Украйна засегна производството и доставките на редица зърнени култури, включително ечемик. Как засегна това производителите на бира в ЕС? Търсят ли те алтернативни доставчици, особено извън Европа?
ЕС до голяма степен е самодостатъчен, когато става въпрос за зърнени култури, използвани в производството на бира. Тъй като зърнените култури са толкова ключови съставки в производството на бира, те обикновено са част от дългосрочни договори, създадени да устояват на колебанията на пазара.
Въпреки това, в зависимост от това колко дълго продължи кризата, в даден момент наистина ще трябва договорите да бъдат предоговорени.
По същия начин, ако Украйна не е в състояние да отглежда зърнени култури в количествата, които е можела преди, тогава конкуренцията за земя може да означава, че някои фермери от ЕС ще трябва да увеличат производството си и да преминат към някои култури, които вероятно преди това са били отглеждани в Украйна.
Разбира се, земеделието също изисква енергия, така че разходите се увеличават и за доставчиците. Всичко това може да създаде общ натиск върху пазара на зърно.
- Компаниите повишават цените заради по-широката инфлация. Очаквате ли да има още увеличения в краткосрочен план? Започнаха ли хората да харчат по-малко за стоки извън тези за първа необходимост, включително бира, и смятате ли, че инфлацията ще има голямо влияние върху пивоварната индустрия?
Не мога да коментирам до каква степен разходите ще бъдат прехвърлени към потребителите. Без съмнение обаче е трудно или дори невъзможно всички разходи да бъдат поети в рамките на веригата на стойността на бирата, било то от производителите, търговците на дребно или другаде.
Сигурен съм, че пивоварните компании не искат да губят клиентите си по време на кризата с разходите за живот. Ключово е за пивоварите това да изпиеш една бира или да излезеш на бар, да се социализираш с приятели, да остане достъпен лукс.
След две години на изолация заради Covid способността да се отпуснеш със семейството и приятели на по бира е нещо, което клиентите ни ценят и съм сигурен, че пивоварите ще продължат да бъдат тук за своите клиенти и потребители.