Последиците от инвазията на Русия в Украйна, глобалното затягане на паричната политика и икономическото забавяне на Китай оказват сериозен натиск върху световната икономика и растежът в глобален мащаб ще се забави догодина, алармират все повече институции. А заради войната растат цените на суровините, има прекъсвания на веригата на доставки, нарушени са и енергийните доставки от Русия. За всичко това, както и за евентуалното влизане на България в еврозоната през 2024 г. разговаряме с Петър Славов, Председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк.
Г-н Славов, колко близо са икономиката на Европа и България до рецесията? Възможно ли е тя да бъде избегната?
Рецесията е период на понижена икономическата активност за период от две или повече тримесечия, което води до намаляване на брутния вътрешен продукт. Данните в Европа в момента показват икономическо забавяне. Макар че все още не е осезаемо, на база на икономическите и геополитическите събития, на които не може да се повлияе, ние съзнаваме, че се движим в тази посока и на практика сме на прага на рецесия.
При нас този етап от икономическия цикъл ще започне да се усеща по-силно в началото на 2023 г., след като водещите държави от Европейския съюз, които са наши партньори, влязат в него. Причината за това е, че нашата икономика е тясно обвързана чрез външната търговия с тези държави и това ще се отрази пряко на икономическите процеси тук. В каква дълбочина ще навлезем в рецесия, колко дълго ще продължи и възможно ли е тя да бъде избегната – това са важни въпроси, отговорът на които зависи от много външни за България фактори - геополитическата обстановка, която създава нестабилност и несигурност в бизнеса, паритета долар-евро, какви монетарни политики ще предприемат централните банки, фискалните мерки на правителствата за противодействие, състоянието на европейските икономики и обвързаността на България с тях.
Само скъпите енергоизточници ли са причината да има ръст на инфлацията в България?
Високата инфлация в България е задвижвана от външни за страната фактори. Тя, както и скъпите енергоизточници, са резултат от несигурността на пазарите и ограничаването на доставките на ресурсите. Основната причина за тях е усложнената геополитическа обстановка. Тя подхранва определени очаквания на пазарите, санкционни мерки на правителствата и води до недостиг на внасяни ресурси, които реално задвижват в конкретната посока спиралата на инфлационните процеси.
Ще се отрази ли повишението на цените на енергоизточниците на водената фискална политика?
През 2022 г. наблюдавахме различни примери за промяна на фискалната политика. Предприетите мерки за компенсация на бизнеса поради високата цена на електроенергията, както и налагането на таван на цените за битовите потребители, реално са инструменти на фискалната политика.
Колкото повече бизнесът и населението търсят подкрепа от държавата, толкова повече ще се изисква адаптация на фискалната политика. Предвид очакването за понижаване на икономическата активност действията и мерките от страна на държавата ще се увеличат. По-високите разходи ще доведат до повишаване на бюджетния дефицит и в средносрочен аспект до увеличение на държавния дълг.
Очаквате ли ЕЦБ да „жертва“ растежа, за да пребори инфлацията?
През последните месеци Европейската Централна Банка (ЕЦБ) понижава прогнозите си за икономически растеж и повишава тези за инфлацията. Предприетите мерки за повишаване на основните лихвени проценти в еврозоната говорят именно за това – приоритетната цел е понижаването на инфлацията.
Основният проблем е, че веднъж задвижена, инфлационната спирала трудно се потушава. Това дългосрочно е по-значимият проблем и ЕЦБ трябва да се пребори първо с него, като забави търсенето и предотврати риска от трайно възходящо изместване на инфлационните очаквания, а предприетите мерки неминуемо ще доведат до забавяне на икономическия растеж.
Очаквате ли да има промяна в позицията на България за влизането в еврозоната? Може ли все пак то да се осъществи според досегашните заявки на страната ни – от началото на 2024 г.?
Към момента чрез официална позиция България е заявила желанието си за присъединяване. Дали тази позиция би се променила, е въпрос на политическо решение. Ако се запази, за да приеме еврото през 2024 г., е необходимо първо държавата да изпълни заложените макроикономически критерии за прием в еврозоната като ниво на инфлация, ниво на бюджетен дефицит и държавен дълг.
Готова ли е страната ни да приеме еврото и какви са рисковете?
Ние вече сме свързани с еврото чрез валутния борд. Той гарантира стабилност на лева и повече от 25 години осигурява на България сравнително безболезнено преминаване през отделните икономически цикли. Ако не съществуваше валутният борд, през всяка рецесия щяхме да усещаме допълнителен натиск върху покупателната ни способност от девалвация на националната валута.
България е свикнала с еврото като валута. Основният риск, който винаги се споменава, е повишаването и по-точно удвояването на цените. С цел да се избегне това, е установена ясна процедура при приемането на еврото – 6 месеца преди и 6 месеца след приемането в еврозоната цените се цитират в местната валута и в евро. Затова, вярвам, че няма да има спекулативно покачване на цените.
Ще повлияе ли приемането на еврото на банките и на заемите?
Приемането на еврото няма да повлияе на банките в посока тяхната стабилност или желание за кредитиране. Ще ги лиши само от операциите, свързани с превалутирането на местна валута в евро. Допълнително, банките следва технически да настроят системите си за промяната, което е изпълним проект за всяка от тях.
Какво е необходимо, за да се подобри инвестиционният климат в страната?
Факторите, които обуславят желанието за инвестиции в България, са много и различни. Да започнем с вътрешнополитическата обстановка. За да инвестира, всеки бизнес се нуждае от сигурност, стабилност и особено предвидимост, които в момента са трудно постижими у нас. Честата промяна на правителствата води до липса на адекватна законодателна рамка и оттам и до загуба на доверие в страната като цяло.
Необходима е и работеща стратегия за насърчаване на инвестициите, която да е обвързана със съответните регулации и стимулиращи политики, изграждане на инфраструктура и обучение на квалифицирана работна сила.
И не на последно място е важно нивото на образование – през последните години все повече професии изпитват нужда от квалифицирани кадри. В сфери като инженерните дисциплини, медицината, биологията, химията и др. няма достатъчно подготвени специалисти, тъй като цялостно образованието не развива уменията, търсени в работната ръка от бизнеса. Това създава проблеми при всеки инвеститор, външен или вътрешен, защото за да е успешен бизнесът се нуждае от опитни специалисти.
Петър Славов ще бъде сред изявените експерти и финансови лидери от България и региона, които ще се включат в авторитетния мултиплатформен финансов проект „Инфлацията – криза и възможност“, който Bulgaria ON AIRорганизира. Повече за специализираното събитие, по време на което ще бъдат очертани тенденциите в развитието на инфлационните процеси, основните фактори, движещи инфлацията и възможните решения за икономиката ни, може да научете тук!
11:07 | 07.10.22 г.
