Софтуерният сектор всяка година расте с огромни проценти, а от догодина този ръст ще е още по-експоненциален. Но цялата българска икономика или ще настигне останалите държави, или ще изостане отчайващо. За това предупреди Доброслав Димитров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) при представяне на традиционния годишен доклад и проучване на БАСКОМ Барометър.
Близо 26% е очакваният ръст на приходите на софтуерния сектор, достигайки 7,34 млрд. лв. за приключващата 2022 г. През миналата година увеличението на IT бизнеса е с 1,22 млрд. лв. повече спрямо предходната 2020 г., като за последните десет години секторът е увеличил над шест пъти оперативните си приходи. За 2021 г. отново основният процент от приходите - над 80% - е от износ. Това сочат резултатите от тазгодишния БАСКОМ Барометър, който се издава от 2009 г. насам и проследява тенденциите в развитието на софтуерния сектор. Изследването включва данни от анализ, изготвен от CBN – Pannoff, Stoytcheff@Co и резултати от вътрешно проучване сред членовете на БАСКОМ, обхващащо 2021 г., прогнозни данни за 2022 г., както и прогнози с петгодишен хоризонт.
Очакванията са през тази година софтуерният сектор да достигне 4,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България, като за последните десет години делът се е увеличил тройно. Този успех се постига с едва 50 хиляди заети служители в сектора, което ясно доказва, че техният принос за българската икономика е значителен. Прогнозата е през 2022 г. софтуерният бранш да внесе в бюджета 214 млн. лева повече данъци и такси в сравнение с 2021 г., когато секторът е допринесъл за националния бюджет с общо 1,055 млрд. лв. данъчни постъпления.
ИКТ индустрията, в която софтуерният сектор е водещ, има амбицията в следващите пет години да заеме първото място по приходи в българската икономика. От БАСКОМ смятат, че това може и да не сe случи, ако осигуряването на таланти за индустрията не стане тотален приоритет.
Министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов обаче изрази оптимизъм, че е напълно възможно софтуерният сектор до пет години да е на челните места по приходи в икономиката и очерта важни проблеми, с които държавата следва да се ангажира.
„Трябва да се съсредоточим върху условията за развитие на софтуерните компании, които вече са в България, привличането на кадри за сектора и как да преодолеем тази бездна между ИТ бранша, който е на световно ниво, и българските малки и средни предприятия, които са на последни места по дигитализация", посочи той. „Това, че едни правят световни иновации, а други нямат дори интернет сайт, е сериозен проблем, по който трябва да работим“, допълни Стоянов.
Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, потвърди, че отделно към директните данъци трябва да се добави приносът на IT бизнеса в косвените данъци – потребления, ДДС, акцизи. „Всички знаем, че софтуерният сектор е водеща сила в много други отрасли като недвижими имоти, туризъм, развлечения. Без нас тези сектори биха имали сериозен проблем в развитието си", заяви той и напомни, че IT бизнесът е един от малкото в българската икономика, който е изцяло на светло. „Ние отдавна сме се разделили с българската мечта да крием данъци и това следва да е норма за всички“, каза той.
Икономическият министър съобщи, че привлечените чуждестранни инвестиции в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ през миналата година са подобрили седемгодишен рекорд и достигат близо половин милиард лева.
Никола Стоянов коментира, цитиран от пресцентъра на икономическото ведомство, че ИКТ е секторът на българската икономика, в който има най-голямо съсредоточаване на компании, които са европейски и световни лидери в своята дейност. „Днес сме мотивирани не толкова да привличаме нови инвеститори в сектора, а да подпомагаме българските компании да растат и да се развиват, в това число чрез съвместни проекти с чужди партньори. Вече сме развили специфично ноу-хау и трябва да запазим това, което имаме и да го надграждаме“, е мнението на министъра.
17:12 | 15.12.22 г.
