Европейската комисия е напът да нанесе поредния удар срещу големите технологични компании от САЩ. Дружества като Netflix, Meta или Youtube, които генерират голяма част от трафика на данни в Европа, трябва да споделят инфраструктурните разходи на телекомуникационната индустрия. Става дума за милиарди, които могат да бъдат вложени в разширяването на оптичните линии и модерните мобилни мрежи 5G в Европа до 2030 г.
Според информация от индустриални и правителствени кръгове, получена от Handelsblatt, ЕК иска да представи през следващата година модел, който да регулира подобни плащания. Законодателният процес би могъл да започне преди Коледа със стартирането на „обществена консултация".
„Конкретните детайли и точният график" все още се обсъждат, казва говорител на ЕК. Ясно е обаче, че инвестициите в „по-модерни и устойчиви мрежи" в ЕС трябва да бъдат увеличени. Според изчисленията на европейските телекомуникационни компании Netflix и Сие струват на техните мрежи до 40 милиарда евро. Само част от тази сума може да бъде компенсирана чрез „такса за данни". Според източници от индустрията едноцифрена сума в милиарди евро би се считала за успех.
За разлика от предишни Европейски комисии, сегашната на Урсула фон дер Лайен очевидно се ангажира с жалбите на компаниите. „Много оптимистично настроени сме", казва Алесандро Гропели, заместник-генерален директор на лобистката асоциация Etno. През последните години Брюксел вече привлече вниманието с амбициозни регулации на технологичната индустрия.
„Такса за пренос на данни“ е отдавнашно желание на телекомуникационните компании
С планираната такса за пренос на данни ЕК ще изпълни отдавнашното желание на телекомуникационните компании, чийто бизнес в Европа губи стойност от години въпреки напредващата цифровизация. Индустриални гиганти като Deutsche Telekom например са силно задлъжнели.
Те се оплакват от огромните разходи, които се правят например за изграждането на нови антени за станциите или за подземното полагане на оптични кабели.
В епохата на фиксираните тарифи за ползване на интернет те могат едва частично да се възползват от нарастващия глад за данни на своите клиенти. Според телекомуникационните компании Netflix или Youtube получават двуцифрена мечтаната доходност благодарение на тяхната инфраструктура.
В Брюксел и други столици споровете за евентуалното събиране на такса за данни навлизат в решаващата фаза. Високопоставен лобист в областта на телекомуникациите говори за „най-голямата лобистка битка", която е преживял в кариерата си.
Най-късно през януари ЕК иска да изпрати въпросници за плановете си на засегнатите страни. Още по време на подготовката големите групи по интереси заеха позиции, а членовете на ЕП обединиха усилията си в предупредителни призиви. През август правителствата на Италия, Испания и Франция изрично призоваха ЕК най-накрая да накара големите технологични компании да плащат.
На заден план, разбира се, стои и геополитиката. Много политици са по-подозрителни от всякога към поведението на американските технологични компании. Елитът на Силициевата долина ще спечели милиарди в Европа с отчасти съмнителни методи, но няма да участва в последващите разходи за инфраструктура, камо ли да плаща съответните данъци, казват те.
Междувременно технологичните компании се надяват да предотвратят плана с кампания за защита на неутралността на мрежата. Те смятат, че отвореността и равното третиране на всички услуги, които досега са били характерни за интернет, са застрашени. Тези „принципи" ще бъдат поставени под въпрос от плановете, оплаква се Сабине Франк, главен европейски лобист за Youtube.
Само няколко големи компании ще трябва да плащат таксата. Всички останали могат да продължат да изпращат данни без допълнителни разходи и да разчитат на преноса на своите данни, както досега, казва тя.
Въпреки това Франк и нейните колеги са демонстративно спокойни и контрират аргумента на телекомуникационните компании, че те са „свободни ездачи": Те щели се възползват значително от програмния бюджет на Netflix, който е на стойност милиарди долари, написа наскоро главният оперативен директор на Netflix Грег Питърс в статия за Financial Times. Сериалите и филмите на първо място създадоха нуждата от скъпи широколентови връзки, казва той.
В Германия конкретно този аргумент изглежда се възприема. Министърът на цифровите технологии Фолкер Висинг е смятан за противник на таксата. Федералното правителство и канцлерът Олаф Шолц обаче все още не са се ангажирали с мнение по темата. Досега те са доста предпазливи.
Синдикатите, близки до социалдемократите, обаче могат да си представят идеята за споделянето на разходите. В края на краищата инвестициите в мрежи увеличават натиска върху телекомуникационните компании да съкращават работни места. Наскоро Telekom обяви програма за икономии „Пестене за оптични кабели".
Въпреки това Meta и Сие едва ли ще успеят да се доберат до съответните комисари на ЕС - Тиери Бретон (промишленост) и Маргрете Вестагер (конкуренция). А изпълнителните директори на най-важните европейски телекомуникационни компании се срещнаха предимно със съюзници, когато пътуваха до Брюксел в средата на октомври. Делегацията включваше например главния изпълнителен директор на Deutsche Telekom Тим Хьотгес и главните изпълнителни директори на Vodafone и Telefónica Ник Рийд и Хосе Мария Алварес-Палете. Групата се срещна с Бретон и председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел.
Твърди се, че с идеите си те са срещнали „добрата воля" на комисаря, казва един от присъстващите. Самият Бретон, някогашен главен изпълнителен директор на France Télécom, дори публикува в Twitter снимка от срещата с хаштаг #FairShare и искане за „устойчиви бизнес модели" за оплакващата се индустрия.
Лобистите са във възторг. Формулирането на таксата за данни като искане за "справедлив дял" идва от тях. Именно Бретон се е обадил на шефа на Netflix Рийд Хейстингс по време на първите блокирания заради коронавируса, за да го помоли да намали качеството на видеата. Защото имаше опасения, че мрежите в Европа биха могли да се сринат при повишеното натоварване с данни по това време предвид бума на стрийминга. И Хейстингс оказа съдействие.
Гигабит за всички?
Малко по-късно в Германия настъпи разрив между двама от най-големите играчи от двата лагера, както научава Handelsblatt. Твърди се, че през март 2021 г. Meta, която по това време все още се наричаше Facebook, е спряла плащанията си към Deutsche Telekom за т.нар. IP транзит - пренос на интернет данни към и през мрежата на телекома.
Сумите, за които става дума, са десетки милиони евро. Не много, но за разлика от други държави Meta поне е допринесла за разходите, направени за транзита на ежегодно нарастващите обеми данни на популярни услуги като Facebook, Instagram или WhatsApp.
В резултат на това през юли 2021 г. Deutsche Telekom завежда дело срещу дъщерното дружество Edge на Meta в Районния съд в Бон. Устното изслушване е насрочено за 25 януари; първоначално искът очевидно не е могъл да бъде връчен на европейската централа на Meta в Ирландия. Според говорител на съда спорната сума в момента е 12 млн. евро.
Пред Handelsblatt Meta заявява, че „няма договор и следователно няма основание за иска на Deutsche Telekom". „Затова защитаваме позицията си". А германската компания подчертава, че Meta е извършвала плащания в миналото, но сега иска „да получава услугите безплатно".
Междувременно предстои да се разбере под каква форма технологичната индустрия ще поеме разходите. В Южна Корея, където от 2016 г. е въведена своеобразна такса за данни, законът трябваше да бъде преразглеждан няколко пъти. Впоследствие Netflix и корейската телекомуникационна компания SK заведоха съдебен спор.
Европейската телекомуникационна индустрия иска възможно най-либерален модел. Според него дружествата, които отговарят за повече от пет процента от трафика на данни в дадена държава от ЕС през пиковите периоди, ще трябва да договарят с телекомуникационните компании „разумни“ цени за достъп. Ако не бъде постигнато споразумение, ще се намеси арбитър от ЕС.
Междувременно заплахи продължават да валят. „Без справедливо участие на технологичните компании", казва Хуан Монтеро Родил, главен лобист на испанската компания Telefónica, „целите на ЕС за 2030 г. са непостижими за нас“. Дотогава ЕК беше обещала на своите граждани 5G и гигабитови връзки „за всички“.
13:49 | 06.12.22 г.
