fallback

Подводните интернет кабели - следващата цел на Русия?

Атаките срещу газопроводите "Северен поток" предизвикаха опасения, че подводните кабели, свързващи света в интернет, са в риск

13:00 | 22.10.22 г. 7

Експлозиите на газопроводите „Северен поток“, свързващи Русия с Европейския съюз, накараха западните политици да се запитат: каква ще бъде следващата цел?

Никой не пое отговорност за атаките. Американските и европейските представители обаче бързо насочиха пръст към Кремъл – на фона на опасения, че лабиринтът от подводни кабели, които захранват световния интернет, може да бъде привлекателна цел, пише Politico.

Засега малко, ако изобщо има такива, от тези интернет кабели – които свързват всички континенти и представляват дигитална супермагистрала за всичко от видеа в YouTube до сделки на финансовите пазари – са били саботирани от чужди разузнавателни агенции или неправителствени участници.

Заплахата обаче е реална. Отчасти това се дължи на слабата сигурност около тези кабели и готовността на авторитарните режими като Русия да преследват невоенни цени и да използват т.нар. тактики на хибридната война.

„Те са мишена на конфликти от над десетилетие“, казва Кийр Джайлс, експерт по руската информационна война в мозъчния тръст Chatham House. “Ако не се следи внимателно сигурността на тези жизненоважни активи, западните държави трябва да винят само себе си“.

Какво е подводен кабел?

Почти целият световен интернет трафик се пренася по глобална мрежа от над 400 фиброоптични тръби, които общо обхващат 1,3 млн. км. Почти изцяло те се управляват от частни компании като Google и Microsoft, както и френската Alcatel Submarine Networks и все повече – китайската Huawei Marine Networks.

Има десетки от тези кабели, свързващи ЕС със САЩ – вероятно най-важните цифрови отношения в света – макар че подобни мрежи свързват Латинска Америка с Азия и Африка с Европа.

Част от уязвимостта се дължи на местоположението на тези кабели. Те обхващат планетата и често са разположени на изключително отдалечени райони, които са лесно достъпни за подводници или безпилотни подводни апарати. Липсата на регулаторен надзор за начина, по който работят тези мрежи, също затруднява защитата им от компаниите и правителствата. Повечето от тези тръби са разположени в международни води.

Има и централни зони, където се пресичат големи подводни кабели, които представляват едни от най-рисковите потенциални цели. За Европа те включват Гибралтар и Малта, където много от връзките на ЕС с Азия излизат на сушата, след като преминат през египетския Суецки канал. За САЩ крайбрежието на Ню Йорк е основната връзка с Европа. Западните брегове на Обединеното кралство представляват център за връзка между САЩ и останалата част от Европа.

 

 

Каква е заплахата и реална ли е тя?

Опасенията са фокусирани върху това чуждо правителство – например Русия, Китай или Северна Корея – да саботира тези подводни кабели, които като цяло не се охраняват и са извън контрола на западните правителства. Експерти по национална сигурност предупреждават, че враждебни режими може да се опитат и проникнат в тези тръби с цел наблюдение, макар че и американските, и европейските власти са извършвали подобни дълбоководна дейност по подслушване.

Рискът не е нов. От поне десетилетие политиците изразяват опасенията си, че подводните интернет кабели представляват лесна цел и е нужна повече държавна подкрепа, за да бъдат в безопасност. Преди почти две години генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза пред репортери, че подводните кабели са жизненоважни не само за целите на гражданското общество – например функционирането на финансовите пазари – но и „за различни военни способности“. Повечето западни армии могат бързо да се обърнат към резервни сателитни комуникации, ако тези подводни кабели бъдат компрометирани.

Засега опасенията за уязвимостта на тези подводни кабели все още не се оправдават в действителност. Почти две трети от всички открити повреди на тези кабели, например, са свързани директно с морското корабоплаване, като или риболовни мрежи нарушават тръбите, или котви на лодки случайно причиняват повреда, показват данни от TeleGeography, която следи индустрията. Останалите неизправности се дължат предимно на нормално износване или екологични причини като земетресения.

Няма потвърдени случаи на правителства, прекъсващи кабелите по геополитически причини, макар че две отделни норвежки подводни мрежи бяха увредени през ноември 2021 г. и януари 2022 г. от предполагаема човешка дейност. От Осло засега не са обвинили конкретна група за това.

Как би изглеждала една атака?

Британски и американски военни лица многократно са предупреждавали, че Русия има техническите умения да премахне части от световната подводна интернет инфраструктура, за да осакати част от цифровите мрежи на Запада. Тези тръбопроводи често са разположени на по-малко от 100 метра под водата и биха изисквали или подводница, или безпилотно превозно средство за поставяне на експлозиви по критични точки на мрежата.

„Русия увеличава способността си да излага на заплаха тези подводни кабели и потенциално да се възползва тези подводни кабели“, казва Тони Радакин, началник на британската армия, пред публика през януари.

Никой не отрича, че Москва има способността да атакува тези цели. Но това, което ѝ липсва, е капацитетът да извърши нападения в световен план в мащаб, който значително би увредил интернет инфраструктурата на Запада. През последните години компаниите наложиха множество предпазни мерки на подводните си мрежи, основно за да гарантират, че краткосрочни щети няма да засегнат съществено онлайн активността на хората. С резкия ръст на използването на интернет същото се случи и с тези дълбоководни тръби, които сега свързват различни части на света чрез няколко алтернативни маршрута.

Ако Кремъл наистина атакува, той вероятно би могъл да свали част от регионална мрежа, свързваща Прибалтийските страни с останалата част от Европа. Но за да има дългосрочно въздействие върху световната мрежа от подводни кабели, Русия - или всеки друг агресор - ще трябва да действа в мащаб, който вероятно ще бъде лесно засечен от западните агенции за национална сигурност. Освен това тези действия биха навредили на достъпа на собствените ѝ граждани до интернет.

„Вече не сме в положението, в което бяхме някога, когато прережеш ли един кабел, всичко се срива“, каза Джайлс от Chatham House.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:01 | 22.10.22 г.
fallback
Още от IT и телекомуникации виж още