Може ли една-единствена държава да научи Европа как да е конкурентна отново

В много отношения икономиката на Швеция страда от същите изпитания като останалата част от Европа: скорошни пристъпи на смазваща инфлация и рецесия, а сега перспективата за муден растеж в свят, разделен от геополитически и икономически конфликт, пише New York Times.

Въпреки това тази скандинавска държава има списък от високотехнологични предприемачи, който е повод за завист от съседите ѝ. Spotify и Skype са световно разпознаваеми имена. Финтехът Klarna и издателят на видеоиграта Candy Crush – King Digital Entertainment, са други примери за местните технологични двигатели.

„Те имат нещо – особено в технологичния сектор – което другите европейски държави всъщност нямат в същата степен“, казва Джейкъб Киркегаард, старши сътрудник в German Marshall Fund.

Тези предприемачески постижения привличат отново внимание в момент, когато се засилва тревожността относно способността на Европа да се конкурира с американските и китайските постижения във високите технологии.

САЩ създадоха поколение от компании като Google, Meta и Amazon, а китайската технологична сцена процъфтява с компании като Alibaba, Huawei и ByteDance, собственик на TikTok.

Европа, разбира се, има своите звездни технологични гиганти като нидерландската ASML – глобален лидер при полупроводниците. Но като цяло, на континента се гледа по-скоро като на страничен наблюдател, отколкото на иноватор, известен повече с агресивните си регулации на чуждестранни технологични компании, отколкото със създаването на свои.

Икономическото влияние на изоставането е значително, но има и важни социални последици. Европейските политици се тревожат за дългосрочния ефект от зависимостта от чужди корпорации за комуникациите, социалните медии, пазаруването и забавлението, а от компании, които поддържат т.нар. „европейски ценности“.

Тези ценности включват по-силно оценяване на защитата на неприкосновеността на личния живот, предотвратяване на разпространението на реч на омразата и поддържане на силна защита на труда и по-добър баланс между професионалния и личния живот.

Критиците на европейските технологични политики се оплакват от по-слабия достъп до рисково финансиране и културното избягване на риска. Европейските технологични работници често предпочитат да се преместят в САЩ, отколкото да създават компании у дома.

Швеция обаче има друг опит. Тя е създала повече технологични еднорози – стартъпи с оценка от над 1 млрд. долара – на глава от населението от всяка друга страна в Европа след малката Естония, показва доклад за европейската технологична сцена на инвестиционната компания Atomico. Освен това Швеция е на четвърто място по брой на еднорозите в Европа след Великобритания, Германия и Франция – страни, чието население е шест до девет пъти по-голямо.

Марио Драги, бившият председател на Европейската централна банка (ЕЦБ), който анализира „кризата на конкурентоспособността“ за Европейския съюз, наскоро посочи Швеция като пример, който да бъде следван. Технологичният ѝ сектор е два пъти по-производителен от средното за ЕС и осигурява силни социални програми, отбеляза той.

В интервюта десетина предприемачи, инвеститори и икономисти са съгласни, че съставката за успеха на Швеция са инициативи през 90-те години, които осигуряват до голяма степен публичния достъп до лични компютри и широколентов интернет. По онова време повечето хора тепърва свикваха със скърцащите звуци на комутируеми модеми.

Фредрик Касел – партньор в компанията за рисков капитал Creandum, инвестирала в Spotify и Klarna – казва, че възможността му да използва интернет у дома е предопределила пътя му към технологичен инвеститор.

Тласъкът във всеки дом да влезе компютър и да се изгради свързаност даде на Швеция предимство в създаването на „инженерно поколение“, казва 50-годишният Касел. „Трудно ми е да си представя как това би се случило, без да са налични тези две части от инфраструктурата“.

Шведският технологичен предприемач Ялмар Нилсон има подобен опит. Той си спомня как е получил своя компютър Pentium II HP през 1998 г., когато е бил на 10 години. Това „промени живота ми, въвеждайки в програмирането и интернет“, казва той.

Нилсон, който основава и по-късно продава Watty, наскоро става съосновател на стартъпа Neko Health заедно с Даниел Ек, основател и главен изпълнителен директор на Spotify.

„Той имаше абсолютно същата история като мен“, казва Нилсон за партньора си в Neko. „Започнали сме да си играем с компютрите. Научили сме се да правим сайтове. Започнали сме да продаваме сайтове на приятели и семейството, когато сме били тийнейджъри. И всичко това е било възможно, защото сме имали много ранен достъп до интернет“, разказва той.

Анализатори посочват още традицията в Швеция за публични и частни инвестиции в проучвания и развитие, които в момента се равняват на 3,4% от общото производство – един от най-високите проценти в Европа. Освен това има и богат набор от активи от семейни фондации като Wallenburg и Ikea, както и държавно управлявана пенсионна система, които служат като местни източници на ранен рисков капитал.

Шведските компании винаги са били тласкани да търсят клиенти извън страната, която е с население от едва 10 млн. души, казва Аса Зетерберг, управляващ директор на търговската организация TechSverige.

Това принуждава стартъпите и индустрията да „бъдат конкурентни в световната икономика“, казва тя.

Половината от брутния вътрешен продукт на страната идва от износ, а технологичният сектор формира 11% от общия износ през 2022 г.

Никлас Зенстрьом, основател на Skype, който сега е главен изпълнителен директор на Atomico, казва, че стартъпите могат да получат ранно финансиране, но им е много по-трудно да получат финансиране за разширяване в Европа в сравнение с конкурентите им в САЩ.

Натискът за повече финансиране се случва на фона на стремежа на правителствата по света да насочват по-решително икономическото развитие. САЩ увеличават разходите за полупроводници, алтернативна енергия и електрически превозни средства със стотици милиарди долари, за да се конкурират по-агресивно с Китай.

Емблематичното законодателство на президента Джо Байдън се фокусира върху субсидии, гаранции за заеми и данъчни стимули за компании, инвестиращи в зелен преход и напреднали технологии.

Политиките на Байдън се насочват и към социална подкрепа, например изисквайки от производителите на чипове, които получават субсидии, да предоставят достъпни грижа за деца. Фокусът обаче е върху индустриалните и технологичните детайли.

Основателите и инвеститорите в Швеция неведнъж подчертават съществената роля, която обширната мрежа за социална сигурност на страната играе за насърчаване на предприемачите да експериментират и да поемат рискове – въпреки високите данъци, необходими за финансиране на програмите.

Ефективната „система за социално подпомагане“ е най-добрият начин, по който шведското правителство може да насърчи предприемачеството и иновациите, казва Касел от Creandum.

Безплатно образование, безплатно здравеопазване, безплатни грижи за деца. „Можете да си позволите да поемате рискове, няма да сте на улицата“, ако се провалите, казва той.

Себастиан Семятковски, основателят на Klarna, по подобен начин подчертава заслугите на защитната мрежа на Швеция.

Той казва, че родителите му имигранти често са били безработни, когато е бил дете. Все пак той успява да получи здравни грижи, да посещава най-добрите училища и да получи домашен компютър рано, „без да има пари“.

Швеция (заедно с Белгия) харчи повече за образование като процент от брутния вътрешен продукт, отколкото всяка друга страна членка на Европейския съюз.

Семятковски посочва, че Швеция е много по-напред от САЩ и по отношение на равните възможности. Страната се класира на четвърто място в индекса за социална мобилност на Световния икономически форум през 2020 г., когато е и последното издание. Съединените щати са на 27-о място.

Това, казва той, е важна причина, поради която Швеция „постига по-добри резултати от очакваното“.

Наближава едно от най-очакваните събития за стартиращи предприемачи в България Founders Today. До 31 август всяка стартъп или scale-up компания, която иска да представи своя бизнес на голямата трибуна на Founders Today, да прикове вниманието на инвеститорите и да се запознае с едни от най-големите и важни имена в предприемаческата екосистема, може да кандидатства в конкурса ТУК.

Шестимата големи победители ще спечелят медийни пакети за комуникация в Investor Media Group и ексклузивна менторска сесия с утвърден български предприемач.

Ако имате стартъп, не се колебайте – представете го и кандидатствайте във Founders Today.