В началото на този век един инвеститор от Марс може би щеше да заложи много на това Германия да се очертае като един от победителите в интернет революцията. Пълна с водещи световни инженери, приятелски настроени към индустрията банкери и енергични предприемачи, страната изглеждаше в силна позиция да прехвърли уменията си от хардуера към софтуера. Но не стана така. Както става ясно от два скорошни доклада, поне едно критично зъбно колело липсва, когато става въпрос за превръщането на умните стартъп идеи в глобален дигитален бизнес: капиталът за растеж, пише редакторът за иновациите на Financial Times Джон Торнхил.
Германия изостава доста от САЩ, Китай и Обединеното кралство в създаването на технологични еднорози (стартиращи фирми, оценени на повече от 1 милиард долара). Въпреки че страната има много гигантски пенсионни фондове, те отделят миниатюрна част от парите си за рисков капитал, който осигурява по-голямата част от ракетното гориво за стартъпите. В Европа фондовете за рисков капитал са инвестирали общо 77 милиарда евро миналата година, много по-малко от 188-те милиарда евро в САЩ. Но дори в рамките на Европа Германия изостава: като дял от БВП, инвестициите в рисков капитал в страната възлизаха на едва 0,25 процента миналата година, в сравнение с 0,33 процента в Европа и 0,78 процента в САЩ.
Важно ли е това? В крайна сметка Германия остава видимо успешна икономика със силна промишлена база и динамичен експортен сектор. Освен това способността да се създават бързо развиващи се, но често губещи, технологични еднорози едва ли може да бъде най-добрият показател за икономически, да не говорим за социален успех. Много германци биха казали, че Facebooks, Airbnb и Uber раждат проблеми, подкопавайки обществените ценности и трудовите права.
И все пак Германия може да създаде и контролира далеч по-мощен технологичен сектор, като се учи от финансовите добродетели на САЩ, без да копира предполагаемите им пороци. От съображения както за суверенитета, така и за просперитета, Германия трябва да мобилизира много повече капитал за растеж.
Както се отбелязва в доклад на Германската асоциация за непубличен и рисков капитал (BVK) и Фондацията за интернет икономика, икономическото чудо на Германия от 1950-те до 1970-те години е било до голяма степен подхранвано от силни инвестиции в нови компании и средни предприятия, легендарните Mittelstand. През онези години банковото кредитиране на този сектор е възлизало на 4 на сто от БВП. Цифрата днес е само 1 процент. Германия все още почива на стари лаври и не инвестира достатъчно в чудесата на утрешния ден.
Това, което е още по-смущаващо, е, че северноамериканските инвеститори, които подкрепят както американски, така и германски фондове за рисков капитал, имат по-голяма експозиция към немски стартъпи, отколкото собствените пенсионни фондове на страната. Това означава, че центърът на тежестта на германската икономика може би все повече се измества отвъд Атлантика, компрометирайки технологичния ѝ суверенитет. „Ако не сте представени в кръговете на финансиране от по-късен етап, тогава управлението се изнася там, откъдето идват парите“, коментира Клаус Хомелс, председател на фонда за рисков капитал Lakestar.
Вземете Flix, основана в Мюнхен стартираща компания, която управлява международна транспортна платформа. Според анализ на фирмата за рисков капитал Redstone американските пенсионни фондове косвено притежават около 12 процента от Flix, докато германските им колеги притежават само 0,3 процента. Като цяло Redstone изчислява, че американските пенсионни фондове притежават 10 процента от германските технологични еднорози, на обща стойност 47 милиарда евро, в сравнение с едва 0,2 процента, държани от германските пенсионни фондове. „Докато нямаме по-силна капиталова база, плодовете на тези бизнеси ще бъдат обрани там, а не тук“, посочва Жанет цу Фюрстенберг, съосновател на фирмата за рисков капитал La Famiglia.
Като инвеститор, Цу Фюрстенберг казва, че е развълнувана от нова реколта стартъпи, като Celonis, Personio и Vay, които показват, че в Германия могат да бъдат изградени софтуерни компании от световна класа. Но тя гледа с възхищение отвъд границата с Франция, където правителството успешно мобилизира институционални инвестиции за технологичния сектор. Така наречената инициатива Tibi помогна за създаването на нови пулове от капитал за растеж. „Франция върши невероятна работа, като има толкова много неща, които можем да научим от нея“, признава тя.
Софтуерните инженери понякога говорят за "Франкенщайнизиране" на даден проблем, което означава, че могат да вдъхнат живот на даден проект, като съединят различни части. Европа има шанс да направи това в своя стартъп сектор, като комбинира изобретателността на Германия (която може да се похвали с една трета повече патентни заявки на човек от САЩ), с жизнеността на стимулираната от правителството инвестиционна сцена от ранен етап в Обединеното кралство и нарастващата сила на финансиращите в мащаб институции във Франция.
Разликата с романа на Мери Шели е, че това "чудовище" на Франкенщайн би укрепило, а не унищожило своите създатели.
21:19 | 22.05.23 г.
