Скъпо завръщане на Луната: 4 млрд. долара за изстрелването на „ракетата на Франкенщайн“*

Американската космическа агенция НАСА отложи дебютното изстрелване на новата си ракета Space Launch System (SLS) поради проблем с един от основните й двигатели. Мисията "Артемида I" беше отменена в 8:34 сутринта местно време в космическия център "Кенеди" във Флорида, за да се оцени температурен проблем, съобщиха от НАСА. Ракетата и космическата капсула са в „безопасна и стабилна конфигурация“ и инженерите продължават да събират данни, предаде Bloomberg.

Най-ранната налична възможност за нов опит е на 2 септември, уточниха още от НАСА.

„Артемида 1" има за цел да изведе космически кораб в орбита около Луната за първи път от 50 години. Въпреки че на борда няма екипаж, това е важно начало на новата лунна програма на НАСА „Артемида". Целта е ясна - през 2025 г. жена и мъж астронавти трябва да кацнат на Луната и да останат там шест дни и половина.

След програмата „Аполо" от 60-те и 70-те години на миналия век никоя друга държава не е създавала толкова дръзка и сложна космическа програма. От 1972 г., когато екипажът на „Аполо-17" се приземи на Земята, никой човек не се е отдалечавал на повече от няколкостотин километра от повърхността на планетата. „Артемида" може да е началото на ера, в която хората отново ще навлязат по-дълбоко в космоса и ще колонизират трайно други небесни тела, пише в свой анализ WirtschaftsWoche. 

Присмехулници я наричат „ракета на Франкенщайн“

Много космически експерти смятат, че ракетата SLS е безнадеждно остаряла. Тя използва модернизирани двигатели, ускорители и други части, останали от програмата за космически совалки, разработени преди десетилетия. Затова присмехулниците я наричат „ракетата на Франкенщайн". И докато производители като SpaceX от години приземяват ракетите си на Земята и ги използват повторно, ракетата SLS е продукт  за еднократна употреба. 

Но преди всичко е ужасно скъп: разработката му, започнала през 2011 г., струва 23 млрд. долара, коригирани спрямо инфлацията. А за всяко отделно изстрелване, за което трябва да се построи ракета, НАСА трябва да похарчи 4,1 млрд. долара: 2,2 млрд. долара за ракетата, 570 млн. долара за наземните системи, 1 млрд. за космическия кораб "Орион" и 300 млн. долара за обслужващия модул, който осигурява кислород на борда, наред с други неща. 

При всички случаи това е добра сделка за производителите, включително Boeing и Northrop Grumman. Но е лоша сделка за американския данъкоплатец. Разходите за програмата са неустойчиви, прецени в началото на годината генералният инспектор на НАСА Пол Мартин. Многократно е имало забавяния в разработването, особено в изграждането на основната степен, причинени до голяма степен от "лошото представяне" на Boeing.

Първоначално първото изстрелване беше планирано за края на 2016 г. Сега се оказа обаче, че разработката отнема дванадесет години - два пъти повече от построяването на „Сатурн V“ за програмата „Аполо“ през 60-те години. Като цяло програмата „Артемида" ще струва около 93 млрд. долара до 2025 г., изчислява Мартин.

Ракетата, която прави сенаторите щастливи

Експлозията на разходите е възможна и поради начина на възлагане на поръчката: НАСА запазва контрола върху разработването на ракетата и плаща на участващите компании за всеки ход - въпреки че разходите непрекъснато нарастват поради постоянните закъснения. 

Програмата получи подкрепа от Конгреса на САЩ, например от сенатора на американския щат Алабама, където се намира голяма част от производството на ракети. Хиляди работни места зависят от конструирането на лунната ракета, което е още една причина мнозинството от вземащите решения да не искат да се откажат от нея. За наблюдателите на космическата сцена SLS означава също и „Senate Launch System" (сенатска система за изстрелване).

Много други неотдавнашни проекти на космическата агенция показват, че тя може да се справи по-добре, като постави цел, договори фиксирана цена и след това даде на доставчиците на услуги повече свобода да я изпълнят. Например астронавтите на НАСА вече летят в космоса с търговските космически кораби на SpaceX на фиксирана цена.

В края на краищата, ако изстрелването бъде успешно, Space Launch System ще бъде най-мощната активна ракета в света. Предполага се, че тя ще може да извежда 95 тона полезен товар в ниска околоземна орбита, а на по-късен етап на развитие - 105 тона. За сравнение - сегашният първенец, Falcon Heavy на SpaceX, извежда 64 тона на височина от няколкостотин километра. Изстрелването му обаче струва само между 100 и 150 млн. долара.

Конкурентите дебнат в Южен Тексас

Но конкуренцията вече е в очакване на старта: в южната част на Тексас, на космодрума в Бока Чика, космическата компания на Илон Мъск SpaceX тества своя космически кораб Starship. Предполага се, че превозното средство, състоящо се от ракетна степен и прикрепен над нея космически кораб, ще може да изведе в космоса повече от 100 тона полезен товар - или десетки пътници за един ден. В околоземна орбита той ще може да презарежда с гориво, ако е необходимо, което други звездни кораби доставят от Земята като танкери. 

Starship трябва да може да се използва многократно - ракетата и космическият кораб трябва да могат да се връщат на Земята от космоса. Така изстрелването ще струва по-малко от 10 млн.долара, обяви Мъск. Един космически кораб може да бъде изстрелван в космоса на всеки няколко дни – докато Space Launch System  може да лети само веднъж на две години.

Мъск е известен с грандиозните си бомбастични изявления. Но неговата ракета Falcon 9 е най-успешната в света, а космическият му кораб Dragon редовно превозва астронавти на НАСА до Международната космическа станция. И в крайна сметка по време на тестовете Starship вече е прелетял на височина от десет километра и се е приземил няколко пъти. Наскоро Мъск обяви в Twitter, че SpaceX иска да осъществи първия орбитален полет през тази година.

Дори НАСА очевидно е убедена в концепцията и иска да използва Starship като отделен модул в програмата „Артемида“. Миналата година агенцията възложи на SpaceX договор на стойност 2,89 милиарда долара за разработване на совалката и първи демонстрационен полет. Това е по-малко от разходите за изстрелване само на SLS. Астронавтите на НАСА ще се прехвърлят от космическия кораб „Орион" на совалката на SpaceX в лунна орбита и ще се приземят с нея на лунната повърхност.

Нови измерения за космическите пътувания

Ако SpaceX се сблъска с големи проблеми със Starship, това ще се превърне в проблем за цялата мисия „Артемис“ - втори лунен модул не се предвижда. Но ако SpaceX успее да управлява своя гигантски космически кораб и ако разходите са наистина толкова ниски, колкото се очаква, това ще бъде промяна на парадигмата за целия космически сектор.

Изведнъж ще бъде възможно да се транспортират в космоса и на Луната товари в размери и количества, които досега бяха немислими. Наследниците на телескопа „Джеймс Уеб" например вече няма да се налага да бъдат сгъвани по толкова сложен начин в широкия 9 метра космически кораб, а изстрелването им ще бъде значително по-евтино.

Тогава ще възникне и въпросът дали НАСА все още се нуждае от системата за изстрелване в космоса. 

По-далеч в космоса от всеки друг космически кораб досега

В сравнение с полет до Международната космическа станция днес започва едно сложно пътуване: „Орион“ ще излезе по-далеч в космоса от всички космически кораби, построени за хора. След като SLS изведе космическия кораб в околоземна орбита, друга изстрелваща степен ще му даде необходимата тяга, за да преодолее земната гравитация и да полети към Луната.

По време на пътуването задвижването ще се осигурява от Европейския обслужващ модул - захранващ блок, произведен в Бремен от Airbus по поръчка на Европейската космическа агенция ESA. С помощта на четири отделни слънчеви панели модулът генерира електричество за космическия кораб, а в резервоарите му се съхранява гориво, както и кислород и вода за бъдещия екипаж.

Няколко дни по-късно „Орион" трябва да достигне Луната и да се приближи до нея на височина до 100 км над повърхността. След това космическият апарат ще използва гравитационното привличане на небесното тяло, за да промени траекторията си и да навлезе в специална орбита, която ще го отведе на 70 хил. км от Луната. „Орион" ще обикаля около Луната в продължение на шест дни и ще събира ценни данни за следващия полет. Хелга и Зохар, две „кукли“ от Германския аерокосмически център, ще летят на мястото на астронавтите. Те ще използват сензори, за да регистрират излагането на радиация по време на полета.

Търсене на лед на Южния полюс

При обратния полет космическият кораб отново ще извършва маневра, която го доближава до Луната. В решаващия момент обслужващият модул трябва да даде тяга, за да може „Орион" да поеме правилния курс към Земята. Там той ще се удари в земната атмосфера със скорост 11 километра в секунда, а топлинният му щит ще се нагрее до 2760 градуса по Целзий. След 42 дни и повече от два милиона изминати километра космическият кораб ще се приземи в морето с парашут. 

При втория полет през 2024 г. на борда ще има четирима астронавти. През 2025 г. двама астронавти ще кацнат на Луната за първи път. За разлика от мисиите „Аполо", планът е да се кацне на южния полюс на Луната. Наред с други неща, астронавтите ще търсят воден лед, който може да се използва за производство на гориво в бъдеще.

През следващите години са планирани допълнителни мисии. Този път изследователите на НАСА се надяват, че хората ще останат по-дълго на Луната, като там може да бъде изградена цяла станция. Дали това ще се случи, все още е неясно - също като бъдещето на т. нар. Space Launch System.

*Новината е актуализирана в 16:39 часа.