На фона на засиленото комуникационно противопоставяне в социалните медии експерти по публични комуникации и PR предлагат 4 април да се обяви за „ден на тишината в социалните медии“ – без коментари, платени тролове и фалшиви профили. От Центъра за анализи и кризисни комуникации обявяват това за ден за Новия обществен договор за комуникации в социалните мрежи.
Според тях през последните месеци и години се стигна до сериозно замърсяване на информационната среда, което рефлектира в нарастване на напрежението, а доверието както в социалните мрежи, така и в източниците на информация като цяло, спада. А ескалацията на агресивните комуникатори и тролове в социалните мрежи е получила своя връх с началото на войната и жестоката агресия в Украйна, отчитат от центъра.
Investor.bg публикува цялото предложение за Нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи на Центъра за анализи и кризисни комуникации.
В началото социалните мрежи бяха място за свободна комуникация между свободни хора. Нямаше регулации, но имаше неписан „обществен договор“. Хората имаха правото да пишат свободно, да изразяват мнение, да спорят и оспорват. Но и имаха отговорността да проявяват поне елементарно възпитание. За да има поне малко ред и правила, с времето собствениците и администраторите на социалните медии наложиха някои рестрикции върху призиви за насилие, език на омразата, човеконенавистни теории и директни заплахи. Това пазеше свободата на изразяване.
С годините тенденциите се засилиха. При липсата на ясни и фиксирани правила насилници нахлуха в социалните медии и наложиха свой начин на говорене от позицията на по-шумния и кресливия, на по-нахалния. Обиди, присмех, лични нападки, всичко това стана част от техния инструментариум. От истеричното крещене на тролове и агресивни личности не можем да чуем собствените си мисли, камо ли да проведем нормален разговор. За съжаление, тази практика се превърна в „норма“, която поради нежелание за по-добра модерация от страна на социалните мрежи и поради нежеланието на възпитани хора да влизат в тона на насилниците, започна да завладява онлайн общуването. За тази тенденция допринесоха и не една или две политически формации и отделни лидери – както в България, така и по света.
Резултатът е, че се стигна до сериозно замърсяване на информационната среда, което рефлектира в нарастване на напрежението, а доверието както в социалните мрежи, така и в източниците на информация като цяло, спада.
Ескалацията на агресивните комуникатори и тролове в социалните мрежи получи своя връх с началото на войната и жестоката агресия в Украйна. Само някои параметри:
• използване на десетки хиляди фалшиви профили; • множество платени или провокирани хора, които разбиват разговорите и унищожават смисъла от комуникациите; • използване на опорни точки и повтарянето им до полудяване; • обиди, вербално насилие, подигравки и нападане на лична основа; • тиражиране на полуистини, както и на препратки към исторически събития, нямащи почти нищо общо с реалността днес; • използване на логически манипулации, като watabout–изъм и други; • окупиране на медийни чатове и коментари с глупости; • тотално изоставяне на правилата за възпитание, да не говорим за културно поведение; • тотално опростачване на разговорите; • целенасочено инфилтриране на всякакви недоказани твърдения и конспиративни теории; • подигравка със скръбта на хората, смеещи се емотикони под новини за загинали хора; • опити за подмяна на цивилизационния избор на страната и народа ни.
И всичко това под маската за „свобода на мнението“, „свобода на словото“ и „правото на изразяване“. Тази свобода обаче не е да казваш всичко и да обиждаш, а да посочваш факти и аргументирани позиции. Не може твърдението, че 2+2=43 да се приеме за истина, защото някой имал право да го изразява.
Така неписаният обществен договор се оказа нарушен. Еднопосочно и тотално – от страна на насилници, на платени тролове и техните кукловоди, на безскрупулни политици, които нямат угризения да мамят и лъжат масовата публика.
Ако тази тенденция продължи и ескалира, анализът чрез екстраполация показва, че скоро ще се достигне до инфлексна точка или точка на пречупване, когато комуникацията в социалните медии ще загине като обществен инструмент и ресурс. Не можем повече да си затваряме очите за развитието на тенденциите.
Нов свят сме, с нови хора, ново разбиране, нови начини и принципи на комуникацията. Следователно ни е необходим нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи, за да спасим нормалността в комуникациите. И да не оставяме социалните мрежи в ръцете на насилници.
Затова тук предлагаме и вариант на новия Обществен договор.
Нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи
Ние, участниците в разговора, като приемаме и уважаваме принципите на доброто възпитание в комуникацията и отчитаме промените, настъпили в света и у нас, както и зловещите опити на тролове и вербални насилници да окупират разговорите в социалните мрежи, и очевидната им неспособност или нежелание да се държат възпитано, приемаме този нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи.
Чл. 1. Всеки в социалните мрежи има право да изразява: • мнение; • позиция; • идея; • твърдение; • друга форма на дигитална комуникация.
Чл. 2. Успоредно с това, всеки в социалните мрежи има отговорността: • да е възпитан; • да не обижда; • да уважава отсрещната страна и да очаква реципрочно уважение; • да показва емпатия и съпричастност към чуждото страдание; • да не упражнява вербално насилие; • да се подготвя поне малко за разговора, в който влиза; • да прави разлика по кои теми може да има мнение и по кои трябва да има познания; • да не разпространява човеконенавистни учения като насилие на хора, ксенофобия, антисемитизъм, комунизъм, нацизъм, фашизъм, маоизъм и други заклеймени от международни институции режими и идеологии, довели до гибелта на милиони хора по Земята; • да не разпространява конспиративни теории, особено ако могат да навредят на хора; • да прави разлика между причина и следствие и да може да ги подрежда правилно; • да не се крие в анонимност, освен когато това е мярка против насилие; • и да спазва всички други правила на комуникацията, които ни правят хора, и които са валидни в офлайн реалността.
Чл. 3. Правото на мнение и свободата на словото от Чл. 1 не отменят отговорностите по Чл. 2. Ако някой не си изпълнява отговорностите, то няма проблем той/тя в социалната мрежа да бъде блокиран, докладван, баннат, изваден от групата и всичко друго, което ще му попречи да продължи да бъде вербален насилник.
Всеки може и трябва да блокира и да извади от група или страница подобни хора или профили. И това не бива да се смята за ограничаване на свободата на словото, а за приложение на правила за възпитано и културно поведение.
Какво можем да правим оттук нататък?
• Всеки може да публикува обществения договор и да го прилага като докладва и блокира насилниците. • Медиите и администраторите на големите групи може да го споделят на страниците си и също да предприемат блокиране, когато е необходимо. • Политическите партии може да го споделят на страниците си и също да предприемат действия срещу насилници.
Това не е цензура, а действия за изчистване на информационната среда. За да можем всички ние да водим нормален разговор в социалните мрежи.
За да изпробваме силата на общественото обединение срещу троловете, предлагаме 4 април да бъде обявен за ден без коментари. Предлагаме всички медии, всички групи, всички компании и всички, които желаят, за един ден да ограничат възможността за коментари под постовете си.
Няма да се загуби трафик, троловете и ботовете не кликат по линковете. Само ще се възцари тишина за малко. И ще можем да си чуем мислите. А след това да разговаряме спокойно.
4 април. Ден на тишината в социалните медии. Ден без коментари. Ден без платени тролове и фалшиви профили. Ден за Новия обществен договор за комуникации в социалните мрежи. За да спасим комуникациите.
Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.