Да кажем, че вие сте технологичен стартъп с готин нов продукт, който един ден може да има милиони, дори милиарди потребители. Нещата ви се получават добре за начало и набирате сериозна сума пари, за да можете да се разраснете бързо. Казвате на инвеститорите, че засега се фокусирате върху растежа, но планът е в крайна сметка да пуснете реклама и да превърнете услугата си в машина за пари.
Правилното разпознаване на инфлексната точка, в която да направите това, е от решаващо значение. Ако издърпате кабела твърде рано или агресивно, рискувате да изключите потребителите, които са започнали да използват вашия продукт, но все още могат да си спомнят живота без него, и няма да се поколебаят да се откажат от него. Още по-деликатното е, когато това, което предлагате, може да бъде намерено другаде.
В момента OpenAI прави подобни изчисления и трябва да бъде внимателна, пише Дейв Лий за Bloomberg. Главният финансов директор на компанията Сара Фрайър коментира пред Financial Times, че компанията обмисля въвеждането на реклама и ще „обмисли кога и къде ще я внедрим“. Тя посочи, че OpenAI наскоро е наела Кевин Уейл, бивш директор на Meta Platforms, който е много подходящ за задачата. „Добрата новина, че Кевин Уейл поема кормилото е, че той идва от Instagram. Той знае как работи това [въвеждането на реклами]“.
Любопитното е, че по-късно Фрайър направи следващо изявление, в което се казва, че „въпреки че сме отворени да проучим и други потоци от приходи в бъдеще, нямаме активни планове да се насочим към рекламата“.
Защо е това колебание? OpenAI знае, че рекламата е изключително чувствителна тема, която може да сигнализира за тревожни тенденции.
Първо, това може да се тълкува като признание, че настоящият ѝ план – печелене чрез продажба на абонаменти за използване на най-модерните версии на нейния AI – може никога да не са достатъчни, за да компенсират дефицита, пред който е изправена, така че да реализира печалба.
Второ, преследването на рекламни приходи обикновено дава старт на това, което технологичният коментатор и активист Кори Доктороу прословуто нарече enshittification – точката, в която про-потребителските политики като ефективност и полезност са узурпирани от благоприятни за рекламодателите стимули като оптимизиране за по-голяма ангажираност на аудиторията и повече „прекарано време“ в услугите.
Няма никакво съмнение, че ChatGPT в крайна сметка ще включи реклами, пише още Лий. Това е изкушение, което изглежда завладява почти всеки технологичен бизнес, дори и тези, които първоначално силно се съпротивляват. Netflix например е готова да генерира над 1,2 млд. долара от реклама следващата година, след като години наред казваше, че никога няма да вкара реклами в услугите си.
Дори компании, проектирани като бизнеси, поддържани от реклами, от самото начало са били предпазливи по отношение на момента на пускането им. На Facebook ѝ бяха нужни три години да пусне своята рекламна платформа, която позволи на компаниите да поставят таргетирани съобщения в новинарските емисии на потребителите. Google беше на няколко години, преди да въведе реклами, и дори тогава това действа изключително внимателно в сравнение с бомбардирането на потребители днес.