Изтичането на мозъци от европейските технологични гиганти е най-големият рисков фактор пред Klarna, докато шведската финтех компания се приближава към предстоящото си първично публично предлагане, твърди главният изпълнителен директор Себастиан Семятковски, цитиран от CNBC.
В интервю за медията той посочва, че неблагоприятните регулации в Европа относно опциите за акции на служителите – обичайна форма на капиталово възнаграждение, което технологичните фирми предлагат на своите служители – може да доведе до загуба на кадри от Klarna в полза на технологични гиганти в САЩ, като Google, Apple и Meta.
Докато Klarna, известна със своите популярни планове от типа „купи сега, плати по-късно“, се подготвя за своето IPO, липсата на привлекателност на Европа като място за работа на най-добрите кадри се превърна в много по-голямо опасение, коментира Семятковски.
„Когато разгледахме рисковете, свързани с IPO-то, кой риск беше номер едно според мен? Нашата компенсация“, коментира Семятковски, който наближава 20-ата си година като главен изпълнителен директор на фирмата за финансови технологии. Той визира рисковите фактори пред компанията, които са често срещан елемент от подаването на проспектите за IPO.
В сравнение редица други компании от сектора, които се листнаха, Klarna предлага само една пета от собствения си капитал като дял от приходите си, сочи проучване, получено от CNBC, за което компанията е платила на консултантската фирма Compensia. Проучването обаче също така показва, че публичните конкуренти на Klarna предлагат шест пъти по-голям капитал от нея.
„Липса на предвидимост“
Семятковски твърди, че има редица препятствия, които пречат на Klarna и на другите технологични играчи в сектора в Европа да предложат на служителите в региона по-благоприятни планове за опции за акции, включително разходи, които подкопават стойността на книжата, които им се предоставят, когато се присъединят.
Той посочва, че във Великобритания и Швеция социалните осигуровки на служителите, приспаднати от техните възнаграждения в акции, са „неограничени“, което означава, че служителите в компаниите в тези страни могат да загубят повече хора в сравнение с фирми в Германия и Италия, където има конкретни тавани.
Колкото по-висока е цената на акциите на една фирма, толкова повече тя трябва да плати за социални придобивки на служителите, което затруднява компаниите да планират ефективно разходите си. Великобритания и Швеция също изчисляват социалните придобивки върху действителната стойност на собствения капитал на служителите при събития за продажба, свързани с ликвидността, като IPO.
„Не че компаниите не са склонни да платят това“, коментира Семятковски. „Най-големият проблем е липсата на предвидимост. Ако разходите за персонал са изцяло свързани с цената на книжата ми и това изражение върху моите NPL [печалба и загуба]... това има отражение върху разходите на компанията. То прави планирането невъзможно“.
През изминалата година Семятковски сигнализира по-ясно за амбициите на Klarna скоро да излезе на борсата. В интервю за CNBC той коментира, че листването през 2024 г. „не е невъзможно“. През август Bloomberg съобщи, че Klarna е близо до избора на Goldman Sachs за водещ поемател на нейното IPO през 2025 г.
Семятковски отказва да коментира къде ще стане публична компанията и твърди, че все още нищо не е потвърдено от гледна точка на срокове.
20:07 | 03.10.24 г.
