Дарън Ачемоглу иска веднага да изясни, че няма нищо против изкуствения интелект (AI). Той разбра потенциала му. „Не съм AI песимист“, завява той секунди след началото на интервюто.
Това, което кара Ачемоглу, известен професор в Масачузетския технологичен институт, да изглежда като предсказател на гибелта, обвързан с предстоящите нарастващи икономически и финансови опасности, е нестихващият бум около технологията и начина, по който тя подхранва инвестиционен бум и силно рали на технологичните акции, пише Bloomberg.
Колкото и обещаващ да е изкуственият интелект, има малък шанс той да оправдае тази реклама, казва Ачемоглу. По негови изчисления само малък дял от всички работни места – едва 5% – са узрели да бъдат поети или поне силно подпомогнати от AI през следващото десетилетие. Вярно, това са добри новини за работниците, но са много лоши за компаниите, които влагат милиарди в технологията, очаквайки тя да доведе до скок в производителността.
„Много пари ще бъдат пропилени“, казва Ачемоглу. „Няма да постигнете икономическа революция от тези 5%“.
Ачемоглу се превърна в един от най-изявените гласове, които предупреждават, че AI лудостта на Wall Street и във висшия мениджмънт в цяла Америка е отишла твърде далеч. Ачемоглу, който държи най-високата титла за преподавател в MIT – професор в института, за си създаде име извън академични кръгове преди десетилетие като съавтор на „Защо нациите се провалят“, бестселър на New York Times. AI и навлизането на нови технологии в по-голям мащаб заемат видно място в работата му от години.
Биковете твърдят, че AI ще позволи на бизнеса да автоматизира голяма част от работните задачи и ще доведе до нова ера в медицинските и научните пробиви, докато технологията продължава да се подобрява. Дженсън Хуанг, главният изпълнителен директор на Nvidia – компания, която се превърна в синоним на AI бума, прогнозира, че нарастващото търсене на услугите с технологията от широк спектър от компании и правителства ще изисква 1 трлн. долара разходи за надграждане на оборудването на центровете за данни през следващите години.
Скептицизмът по отношение на такива твърдения започна да нараства, отчасти защото инвестициите в AI са увеличили разходите много по-бързо от приходите на компании като Microsoft и Amazon, но повечето инвеститори остават готови да плащат високи премии за акции, готови да яхнат AI вълната.
Ачемоглу предвижда три начина, по които историята на изкуствения интелект би могла да се развие през следващите години.
Първият — и далеч най-благоприятен - сценарий изисква лудостта бавно да се охлади и инвестициите в „скромно“ използване на технологията да се утвърдят.
Във втория сценарий еуфорията ще продължи още около година, което ще доведе до срив на технологичните акции, който оставя инвеститори, мениджъри и студенти разочаровани от технологията. „AI пролет, последвана от AI зима“, го описва той.
Третият и най-страшен сценарий е, че манията ще остане неконтролируема в продължение на години, карайки компаниите да съкращават десетки работни места и да наливат стотици милиарди долари в AI, „без да разбират какво ще правят с него“, само за да бъдат оставени да се мъчат да наемат отново работници, когато технологията не работи.
Кой е най-вероятният сценарий? Той смята, че това е някаква комбинация от втория и третия сценарий. Във висшия мениджмънт на компаниите има прекалено голям страх да не пропуснат бума на изкуствения интелект, за да си представят, че машината за еуфория ще спре в скоро време, казва той, и „когато еуфорията се засили, падането едва ли ще е меко“.
Данните за второто тримесечие илюстрират мащаба на лудостта на разходите. Само четири компании – Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta Platforms – са инвестирали повече от 50 млрд. долара в капиталови разходи през тримесечието, като голяма част от тях отиват за AI.
Днешните големи езикови модели като ChatGPT на OpenAI са впечатляващи в много отношения, казва Ачемоглу. Така че защо те не могат да заменят хората или поне да им помогнат значително на много работни места? Той посочва проблемите с надеждността и липсата на преценка на човешко ниво, което ще направи хората малко вероятно да възложат много работни места на бели якички на AI в скоро време. Нито AI ще може да автоматизира физически работни места като тези на строителите или портиерите, казва той.
„Нуждаете се от изключително надеждна информация или от способността на тези модели да изпълняват точно определени стъпки, които предишните работници са правили“, коментира той. „Те могат да направят това на някои места с известен човешки надзор“, като програмирането например,„но на повечето места не могат.“
„Това е сверяване на часовника къде се намираме в момента“, споделя той.