Какво представлява демократизацията в сектора на финансите? Как се разбира и обяснява този термин от представителите на традиционните финансови институции и финтех компаниите? Как реагират банките на заплахата в лицето на новите базирани на технологии услуги? Каква е ролята на изкуствения интелект в тази индустрия? Тези и други въпроси дискутираха участниците в панела „ Демократизиране на финансовите продукти“, част от събитието Tech of Tomorrow, организирано от Investor.bg.
Темата за демократизацията в сектора попадна във фокуса на разговора между Лъчезар Венков, изпълнителен директор на MyFin, Георги Георгиев, директор „Софутерни продукти и стратегическо развитие“ в Smart IT, MFG, и Румен Радушев, генерален мениджър „Банкиране на дребно“ в „Пощенска банка“.
Според Радушев терминът демократизация остава малко неразбран. „Когато става въпрос за банки, „Пощенска банка“ лесно се адаптира към новата среда. Кредиторите са тези, които искат да бъдат най-близо до клиентите. Демократизация, според мен, цели максимално лесно използване на продуктите от клиентите, без бариери“.
Радушев проследява демократизацията на сектора назад като припомня, че първата кредитна карта е създадена преди 60 години с идеята хората да ползват по-лесно финансите. „Първият банкомат вече е на над 50 години, създаден със същата идея“, подчертава той.
Гостът в панела изтъкна, че първото интернет банкиране в света е отпреди над 30 години, а това в България – от над 20 години.
Във връзка с демократизацията и развитието, по думите на Радушев, банките инвестират в България стотици милиони евро, за да осигурят по-лесен и широк достъп на клиентите до своите продукти. „В световен план секторът инвестира трилиони евро“, изтъква гостът.
Той е категоричен, че банковият сектор никога не е бил затворен към демократизация.
„В „Пощенска банка“ фокусът пада именно върху по-лесната употреба на финансови продукти. Ние бяхме първата подобна институция в България, която реши да ползва чатботове през 2018 г. Първи сме и при създаването на дигитален портфейл“, посочва Радушев.
Според него в България хората по-трудно възприемат някои от новите решения. Поради тази причина има нужда от разяснения, чрез които клиентите да разберат ползите от предлаганите финансови продукти.
Темата засегна и Лъчезар Венков, който посочи, че за да бъде възможна демократизацията в сектора, се появяват финтех компаниите. „Когато една система е спокойна, не се променя, се появяват различни нови играчи, които я предизвикват да се промени“.
Според него, за да бъде възможна демократизацията, компаниите трябва да си променят процесите, да ги дигитализират и да предложат лесен интерфейс на клиентите. Ежедневното банкиране за потребителите трябва да стане невидимо, в бекграунд.
По думите на Венков „Първа инвестиционна банка“ винаги е била една от най-технологичните банки на пазара. „Решихме да развием финтех компания, която да ни позволи да пробваме нови продукти, които да са изцяло дигитални. Целта е да има едно голямо приложение, в което да предлагаме всичко“.
Венков подчерта и огромния обем от данни, който банката съхранява и който позволява чрез анализ да се открият всички нужди на клиентите.
В разговора се включи и Георги Георгиев, който вижда демократизацията като процес на отриване на нуждите на клиентите и обособяване на необходимите продукти. Докато банките търсят начин да накарат потребителите да ползват техните продукти, финтех индустрията иска да разбере как разсъждават тези потребители, изтъква той.
Според Георгиев демократизацията се разделя на три категории: достъпност по отношение на ползването на финансови услуги; ценова достъпност; и достъп до информация.
При първата категория финтех компаниите, за разлика от банките, предоставят своите системи в онлайн платформи, мобилни приложение и др., по много лесен начин чрез интеграция и/или комбинация с други услуги, които са по-малко чужди на потребителите.
При втората категория – цената – финтех компаниите имат широк достъп до информация относно кредитния риск, което им позволява да направят много по-качествен анализ в това отношение.
За третата категория Георгиев подчерта нуждата от подобрение в образователната система, която е длъжник на финансовия сектор.
„Във финтех сектора развитието е много бързо, дори регулаторите не могат да настигнат това развитие, да не говорим за образованието“, посочва гостът.
Той предполага, че вече има решение на този проблем и това е генеративният изкуствен интелект (AI).
„Хората трябва да развиват логическо мислене. Ако те са достатъчно умни, адаптивни и любознателни, биха могли да се справят и да използват всички удобства, които финансовият сектор им предоставя“, категоричен е Георгиев.
От своя страна Радушев акцентира върху предизвикателствата пред сектора, които раздели на два аспекта – възприемането на новите възможности от клиентите и отговорността на финансовите компании относно риска сигурността.
Тук фирмите трябва да балансират между лесния достъп до услуги и защитата на данните, както и регулаторните изисквания.
„За нас също са много важни новите клиенти. Искаме потенциалният клиент да дойде при нас, не при финтех компаниите. Затова искаме да предлагаме адекватни и конкуренти услуги на пазара“, посочва Радушев.
Той изтъкна и още един аспект - наследствената инфраструктура във финансите. Това забавя адаптацията на кредиторите към новите технологии. Затова банките се стремят да обособят звена и да ги развиват самостоятелно.
Междувременно Георгиев обърна внимание на цената на кредита спрямо риска. Тук той подчерта значението на оценката на този риск. „Сега има много нови технологии за оценка на риска като психотестове. Самата оценка е важна и тя определя цената на кредита“.
Гостът вижда бъдещето на сектора като симбиоза между различните пазарни участници.
От своя страна Радушев подчерта, че банките са отворени към партньорства с финтех играчите. Той потвърди твърдението на Георгиев, че бъдещето е симбиоза между секторите, която ще улесни максимално използването на финансовите продукти за потребителите.
В същото време Венков подчерта значението на това да се предложи най-добрата услуга за потребителя. „Трябва да сте наясно, че ако потребителят няма нужната грамотност, трябва да се полагат допълнителни усилия от финтех компаниите тези потребители да бъдат осведомени. Много малко фирми се грижат за това“.
Във връзка с потребителите Радушев заяви, че няма компания във финансовия сектор, която да подхожда краткосрочно към тях. Основен приоритет за всеки играч е дългосрочното развитие на взаимоотношенията с клиентите.
Той отбеляза, че всяка година „Пощенска банка“ привлича десетки хиляди нови клиенти, като се стреми да предложи най-подходящия продукт за тях. Според него суперперсонализацията е правилният път за всички компании в сектора. „Със стандартизирани решения не могат да се получат нещата“.
Междувременно Георгиев изтъкна малкия дял на финансово грамотните хора по света. По думите му секторът не трябва да се опитва да ги образова, а да направи така, че финансовите продукти да бъдат „невидими“ за клиентите, да се случват без видим контакт.
Като основен асистент тук Георгиев посочи изкуствения интелект, който ще насочва потребителя към най-подходящия за него продукт.
Според Радушев обаче нещата тук не са черно-бели. „Знаете, че през последните години масово в света се закриват банкови клонове, за да се стимулират дигиталните канали. Имаше доста примери по света за екстремни нива на закриване на отдели и работни места. Изведнъж индустрията осъзна, че хората имат нужда от човешки контакт. Същите тези компании трябваше пак да започнат да откриват клонове“.
По думите на Радушев истината е в баланса и той се нарича фиджитъл – комбинация от физически и дигитален контакт.
Основни партньори на Tech of Tomorrow са MFG, А1, Fujitsu, Telelink Business Services и Пощенска банка.
Партньори на проекта са SIGNATA, AMATAS, MyFin и Stoleto.
Tech of Tomorrow се организира с подкрепата на Devin, LATE CAFÉ & ROASTERY, Vinopoly, White Bite Catering, J Point Group и DiKa.
Институционални партньори са Българска стартъп асоциация (BESCO), Българската финтех асоциация и Sofia Tech Park.
Медийни партньори на Tech of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Bulgaria ON AIR, Automedia.bg, Dnes.bg, Money.bg, Webcafe.bg, ТехБалон, медийната платформа Zone4Tech.bg и нейните подкасти „ТЕХните истории" и „ТЕХнически погледнато", Kaldata.bg, Dir.bg, DEV.BG, OffNews.bg и Divna.tech.
20:43 | 26.09.24 г.
