Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън се стреми да стимулира и разшири производството на чипове в местни фабрики. По план тези микропроцесори впоследствие трябва да бъдат изпратени до партньори, като Коста Рика, Виетнам или Кения, за окончателно сглобяване, след което излизат на глобалния пазар, за да бъдат интегрирани в потребителска и всякаква друга електроника – от хладилници до суперкомпютри, пише New York Times.
Тези страни вероятно не изникват веднага в главите на хората, когато мислят за полупроводници. Но служители на администрацията се опитват да трансформират световната верига на доставка на чипове и преговарят интензивно с други правителства.
Основните елементи на плана включват насочване на чуждестранни компании да инвестират в производството на чипове в САЩ и в намиране на други страни за създаване на фабрики, където да се довърши работата.
Някои длъжностни лица във Вашингтон и анализатори наричат това нова „дипломация на полупроводниците“.
Администрацията на Байдън твърди, че производството на повече от малките мозъци на електронните устройства в САЩ ще помогне за икономическия просперитет на страната и за защита на нейната национална сигурност.
Байдън изтъкна усилията в тази област в интервюто за ABC News, по време на което каза, че е накарал Южна Корея да инвестира милиарди долари в производството на чипове в САЩ.
Но ключова част от стратегията се развива извън границите на Америка, където администрацията се опитва да работи с партньори, за да гарантира, че инвестициите в САЩ са по-трайни.
Ако бъде постигнат напредък в тази област, това може да помогне на администрацията да реализира някои от общите си стратегически цели. Тя иска да притъпи опасенията за сигурността, свързани с Китай, който увеличава производството на чипове, като същевременно отправя заплахи срещу Тайван, глобален център на технологията. Освен това иска да намали рисковете от смущения във веригата на доставки на чипове – рискове, които станаха очевидни по време на пандемията от коронавирус и войната в Украйна.
„Фокусът е да направим всичко възможно да разширим капацитета в разнообразен набор от държави, за да направим тези глобални вериги на доставки по-устойчиви“, казва Рамин Толуи, професор от университета в Станфорд, който доскоро изпълнява длъжността на помощник-секретар на Бюрото по икономически и бизнес работи, който е в челните редици на дипломатическите усилия за създаване на нови вериги на доставка.
Администрацията иска да направи това не само за чиповете, но и за зелените технологии като батерии, електромобили, соларни панели и вятърни турбини. Китай е най-големият играч в тези индустрии.
Байдън и неговите помощници казват, че доминирането на китайски компании е въпрос на националната сигурност, както и проблем с човешките права, като се има предвид, че част от производството се извършва в Синдзян, регион в Китай, където държавни служители принуждават членове на някои мюсюлмански етнически групи да работят във фабрики.
За трите години управление на Байдън САЩ са привлекли 395 млрд. долара инвестиции в производството на полупроводници и 405 млрд. долара за създаване на зелени технологии и генериране на чиста енергия, изтъква Толуи.
Много от компаниите, инвестиращи в този вид производство в САЩ, са базирани в азиатски страни, известни със своите технологични индустрии - Япония, Южна Корея и Тайван, например - и в Европа. Едната е SK Hynix, южнокорейски производител на чипове, който изгражда фабрика за 3,8 млрд. долара в Индиана. Държавният департамент казва, че проектът е най-голямата инвестиция в този щат и че има потенциала да създаде повече от 1000 работни места в региона.
Държавният секретар Антъни Блинкен спомена този проект в реч миналия месец на конференция в Мериленд, насочена към насърчаване на чуждестранните инвестиции в страната. И той подчерта как се надява законодателството, въведено от Байдън, да привлече чуждестранни инвестиции във високотехнологичното производство в САЩ чрез „модернизиране на нашите пътища, нашите железници, нашата широколентова връзка, нашата електрическа мрежа“.