Отне 72 години, за да може делът на американските домакинства с телефон да нарасне от 10 на 90 процента. Отне 19 години това да се случи с телевизорите. Но скоростта на възприемане на най-новите технологии, като генеративния изкуствен интелект (AI), е зашеметяваща. В рамките на 15 месеца от стартирането му 23% от пълнолетните американци са използвали чатбота ChatGPT на компанията OpenAI.
Причините за това ускорение не са трудни за разбиране. Вместо да бъде отделен, сравнително скъп физически обект, като телефона или телевизора, генеративният AI е (предимно) безплатен софтуер, който разширява съществуващите услуги.
Колосални глобални цифрови платформи могат да доставят тази технология почти мигновено в масов мащаб. Наскоро Apple обяви, че ще пусне Apple Intelligence на повече от 2-та милиарда потребители на своите устройства.
Но наличието на нова технология не означава, че тя незабавно ще бъде използвана бързо и продуктивно. Може да отнеме години, ако не и десетилетия, преди технологиите с общо предназначение да трансформират икономиките, пише редакторът за иновациите на Financial Times Джон Торнхил.
Международните донори отдавна твърдят, че ползите от чуждестранната помощ са ограничени от „капацитета за усвояване“ на всяка страна получател. С други думи, има ли дадена държава институциите и знанието как да инвестира разумно парите? Нещо подобно може да е вярно за генеративния AI.
Ако вярваме на поддръжниците му, AI ще преобърне всичко, навсякъде и наведнъж. Според инвеститорите на фондовия пазар категоричните победители са Великолепната седморка американски технологични компании (Microsoft, Nvidia, Apple, Alphabet, Amazon, Meta и Tesla – бел. прев.), които представляват около половината от пазарната капитализация в размер на 30 трилиона долара на 960-те най-големи листнати технологични акции в света. Те предоставят моделите, облачната изчислителна инфраструктура и силициевите чипове, които управляват AI.
Един голям институционален инвеститор каза на събитие на Форума на основателите, че е „просто невероятно“ да чуе лидерите на тези AI компании да говорят за скоростта на развитие.
„Това има драматични последици. Първите 7 компании през 2018 г. са представлявали 10 процента от американския пазарен индекс, а сега - 30 на сто. Съществува риск от концентрация, който е по-висок от всякога“, каза инвеститорът.
Всички от Великолепната седморка са свръхамбициозни и възнамеряват да използват AI, за да „кипнат океана“. Много други компании искат да използват AI, за да включат чайник. За утвърдените компании има две основни приложения: да правят нещата по-ефективно и да правят това, което не е било възможно преди.
По-интригуващото е, че малка армия от стартиращи фирми проучва възможностите за използване на технологията за изобретяване на изцяло нови бизнес модели. Но ключът ще бъде съсредоточаването върху достатъчно конкретни случаи на употреба, за да се изградят устойчиви и защитими компании.
Утвърдените компании в повечето индустрии, които имат свои собствени данни, силни марки и дълбоки взаимоотношения с клиентите си, са в чудесна позиция да използват генеративните AI инструменти, предлагани от големите технологични компании. Преди това само главният технологичен директор на повечето компании можеше да предоставя AI услуги. Но достъпността на генеративните AI модели вече позволява на всички други корпоративни ръководители - от финанси, през операции, до маркетинг - също да ги внедряват.
Но един бивш основател на AI стартъп от западния бряг на САЩ, който е прекарал години в работа с организации от публичния и частния сектор за прилагане на AI решения, ми казва, споделя авторът, че основното ограничение при използването на технологията остава институционалната съпротива, особено в секторите на отбраната и здравеопазването.
В американската армия, както се казва, на всеки спусък се падат девет писарушки. Тази организационна инертност, казва предприемачът, е налице и в много организации от частния сектор. Казано по друг начин, липсва им абсорбираща способност. Ще отнеме 5-10 години, за да се възползваме максимално от съществуващите AI модели, да не говорим за по-мощните модели, които предстоят.
Поради тази причина може да видим появата на алтернативни бизнес модели, които могат да ускорят процеса.
През последните няколко десетилетия компаниите за непубличен капитал следваха доходоносна, макар и донякъде брутална схема на купуване на фирми, уволнение на служители и изнасяне на операции (офшоринг) към Китай. Тази игра може би сега приключва предвид геополитическото напрежение между САЩ и Китай и подновения фокус върху устойчивостта на веригите за доставки. Може би вместо това AI ще бъде разгърнат за трансформиране на структурите на корпоративните разходи.
„Може ли една фирма за непубличен капитал да купи четвъртата по големина компания в дадена индустрията, да внедри AI и да я превърне в номер едно?“ – пита предприемачът. Това е добър въпрос и такъв, който ще примами някои мениджъри на непублични компании, колкото и ще изнерви много служители, завършва Торнхил.