Еднорозите бяха на върха цяло десетилетие. Сега технологичният сектор има нужда от нещо ново

Измина десетилетие, откакто терминът „еднорог“ беше измислен от рисковия инвеститор от Силициевата долина Айлийн Лий, за да опише стартиращите фирми, достигнали оценка от 1 млрд. долара. Статусът "еднорог" бързо стана желан. Днес обаче еднорозите не са толкова редки. След като достигна своя връх през опияняващите, ликвидни дни на 2021 г., броят на стартиращите еднорози, създавани в световен мащаб, сега намалява от 621 през 2021 г. до 95 миналата година, според фирмата за пазарно проучване CB Insights. Това отчасти е благодарение на по-високите лихвени проценти и по-голям контрол от страна на инвеститорите, пише Bloomberg.

В известен смисъл това е здравословна корекция. Тъй като възходът на генеративния изкуствен интелект (AI) заплашва отново да създаде повече празни приказки на пазара, инвеститорите трябва да запазят фокуса си върху стартъпите, които имат силни основи, както и дългосрочни обещания. Ето ново нарицателно за фирми, които отговарят на тези изисквания: чистокръвни.

Това са компании, които генерират най-малко 100 млн. долара приходи годишно, според Сол Клайн, основател на лондонската фирма за рисков капитал LocalGlobe, който настоява за промяна в инвестиционната лексика. Стартиращите компании, които имат поне 25 млн. долара годишен оборот, са „жребчета“, добавя той.

Той не е първият, който се опитва да насочи разговора към по-рационално инвестиране с метафора, свързана с различни същества. Други предлагат дракони или кентаври, въпреки че Клайн иска да избегне митичните създания. „Не става въпрос само за надежда и обещание, но и за основите на надеждата и обещанието“, казва той.

Последните няколко десетилетия показаха, че новите технологии могат да променят индустриите и да донесат експоненциален растеж, поради което рисковият капитал се превърна в един от най-добре представящите се класове активи през последното десетилетие, смятат от Morgan Stanley.

Етикетът „еднорог“ излезе извън контрол, защото стартиращите компании понякога прибягват до отчаяни мерки, за да постигнат желания статус възможно най-бързо. Някои участват в множество кръгове за набиране на капитал за кратки периоди, за да достигнат магическия праг от 1 млрд. долара, докато други се ориентират към тенденции като блокчейн или AI, за да се възползват от пазарния шум. 

Европа е добро място за изместване на фокуса върху приходите благодарение на изискванията за прозрачност. Стартъпите в региона все още изостават от тези в Силициевата долина в способността си да привличат по-високо финансиране на по-късен етап, което затруднява мащаба им, така че да се превърнат в следващата Microsoft или Alphabet. Местните фирми за рисков капитал обаче вече дават приоритет на устойчивите бизнес модели пред показателите за оценка, отчасти защото могат да видят числата. За разлика от своите конкуренти в САЩ, европейските стартиращи фирми са обект на по-строги разпоредби, изискващи разкриване на финансови данни.

Въпреки че е почти невъзможно да се намерят данни за приходите на американски компании като базираната в Сан Франциско Scale.ai (която току-що набра 1 млрд. долара при оценка от 14 млрд. долара) или Anthropic (за която се твърди, че струва между 15 и 20 млрд. долара) , можете лесно да получите такава информация за всяка частна фирма от двама души в Обединеното кралство. Това е така, защото всички регистрирани фирми трябва да подават годишни финансови отчети към властите.

Досега европейските институционални инвеститори приемаха този подход твърде сериозно, избягвайки да влагат парите си в нови технологии, които имаха големи обещания. Когато лабораторията за изкуствен интелект DeepMind започваше работа, нейните основатели се затрудняваха да намерят поддръжници, които биха вложили повече от 30 хил. паунда (38 хил. долара) във фирмата, и трябваше да летят до Силициевата долина, за да получат милионите, от които се нуждаеха. Тогава тези, които протегнаха ръка, бяха хора като Питър Тийл и Илон Мъск. В крайна сметка Google придоби DeepMind за 650 млн. долара.

Не помогна и фактът, че европейските инвеститори бяха принудени да изпълнят своя патриотичен дълг, като „подкрепят“ местните технологични екосистеми – припомнете си как френският президент Еманюел Макрон постави целта за 25 еднорога до 2025 г. „Инвеститорите разумно казваха „За какво?“, казва Клайн. „Тези научни проекти? Това са пенсионните спестявания на хората. Ние не сме благотворителни организации. За да се обърне течението, може да е полезно институционалните инвеститори да видят големия брой чистокръвни в цялата страна и в по-широкия европейски регион.

От една страна, британските инвеститори са готови да направят големи залози сега, след като техните местни пенсионни доставчици, управляващи активи на стойност около 3 трлн. долара, обещаха да отделят 5% от своите основни фондове за „нелистнати акции“ до 2030 г., осигурявайки тласък на технологичния сектор в страната. Би било добре да насочат вниманието си към 118-те стартъпа във Великобритания, които генерират повече от 100 млн. долара приходи, твърди фирмата за пазарни проучвания Dealroom.io.

Самите стартиращи компании също трябва да се противопоставят на завистта към еднорозите. В дългосрочен план успехът може да стане толкова митичен, колкото и името.