Китай губи колективната си памет с изтриване на части от интернет

Китайският народ знае, че интернетът в страната им е различен. Няма Google, YouTube, Facebook или Twitter. Използват евфемизми онлайн, за да комуникират за неща, които не би трябвало да споменават. Когато публикациите им и профилите им биват цензурирани, го приемат с примирение.

Живеят в паралелна онлайн вселена. Но го знаят и дори се шегуват с това.

Сега обаче откриват, че под фасада, пълна с кратки видеа, стрийминг на живо и електронна търговия, техният интернет – както и колективната им онлайн памет – изчезва на парчета, пише колумнистката на New York Times Ли Юан.

Публикация в WeChat на 22 май, която бе широко споделена, съобщава, че почти цялата информация, публикувана в китайски портали за новини, блогове, форуми и социални медии между 1995 и 2005 г. вече не е налична.

„Китайският интернет се срива с все по-бърз темп“, се казва в заглавието. Очаквано, самата публикация скоро е цензурирана.

„Преди вярвахме, че интернет има памет“, пише Хъ Дзяйен, блогър, който пише за успешни бизнесмени, в публикация. „Но не осъзнавахме, че тази памет е като на златна рибка“.

Невъзможно е да се определи колко точно и какво съдържание е изчезнало. Ли Юан от New York Times обаче прави експеримент. Използвайки най-голямата китайска търсачка – Baidu, тя търси някои от примерите, посочени в публикацията на Хъ, фокусирайки се в същата времева рамка между средата на 90-те и средата на първото десетилетие на новия век.

Търсенията включват едни от най-успешните китайски интернет предприемачи – Джак Ма от Alibaba и Пони Ма от Tencent, както и китайския лидер Си Дзинпин. Търсенето на Джак Ма не изкарва резултати, на Пони Ма – само три, а на Си Дзинпин – също нула.

След това авторката търси информация за една от най-големите трагедии в Китай през последните няколко десетилетия – голямото земетресение в Съчуан от 12 май 2008 г., при което загиват 69 хил. души. То се случва в кратък период, когато китайските журналисти са имали повече свобода, отколкото Комунистическата партия обичайно разрешава, и са създали много висококачествена журналистика.

При търсене във времева рамка от 12 май 2008 г. до 12 май 2009 г. обаче в Baidu излизат само 9 страници с резултати, повечето от които са статии в сайтове на централното правителство или държавната телевизия Central Central Television (CCTV). При познаване на имената на журналистите и организациите им излизат малко повече.

Всяка страница с резултати изкарва около 10 резултата. Търсенето показва много малка частица от покритието по онова време, голяма част от което е публикувано на сайтовете на вестници и списания, изпратили журналисти в епицентъра на земетресението. Освен това не излизат никакви изключителни новини или изблици на онлайн скръб, каквито всъщност е имало.

Освен проблема с изчезването на съдържание, има и друг, по-голям: китайският интернет се свива. През 2023 г. е имало 3,9 млн. сайта в Китай, което е с една трета по-малко спрямо 5,3 млн. през 2017 г., показват данни на интернет регулатора.

Китай има 1 млрд. интернет потребителите, или близо една пета от онлайн населението на света. Въпреки това броят на сайтовете на китайски език е само 1,3% от общите по света спрямо 4,3% през 2013 г. - срив от 70% в рамките на едно десетилетие, посочва Web Technology Surveys, която след онлайн употребата на най-ползваните езици за съдържание.

Една от причините за спада е, че за сайтовете е технически трудно и скъпо да архивират по-старо съдържание, и то не само в Китай. Но в Китай другата причина е политическа.

Интернет издателите, особено новинарските портали и социалните медии, са изправени пред засилен натиск за цензуриране, след като страната направи авторитарен и националистически завой под ръководството на Си Дзинпин. Поддържането на киберпространството на Китай политически и културно чисто е висша заповед на Комунистическата партия. Интернет компаниите имат по-голям стимул да цензурират прекалено много и да оставят по-старото съдържание да изчезне, като не го архивират.

Много хора откриват, че онлайн съществуването им също е изтрито.

Преди две седмици Нанфу Уан открива, че информацията за нея в подобен на Wikipedia сайт липсва. Уан, която е създател на документални филми, търси името си в сайта за филмови рецензии Douban, но и там няма нищо. Същото е и с WeChat.

„Някои от филмите, на които съм била режисьор, са били изтрити и забранени от китайския интернет“, казва тя. „Но този път усещам, че аз, като част от историята, съм изтрита“. Тя не знае с какво е предизвикала това.

Джан Пин, по-известен с псевдонима си Чан Пин, е един от най-известните журналисти в Китай през 2000-те години. Статиите му са навсякъде. След това през 2011 г. писанията му предизвикат гнева на цензурата.

„Присъствието ми в публичния дискурс беше задушено много по-сериозно, отколкото очаквах, и това представлява значителна загуба на личния ми живот“, каза ми той. „Животът ми беше обезсилен“.

Много хора умишлено крият онлайн публикациите си, защото могат да бъдат използвани срещу тях от партията или нейните прокси лица. В тенденция, наречена „копаене на гробове“, националистически настроени младежи, наричани little pinks, изливат писанията си върху стари онлайн текстове на интелектуалци, артисти и влиятелни хора.

„Въпреки че сме склонни да мислим за интернет като донякъде повърхностен“, казва Иън Джонсън, дългогодишен кореспондент и автор в Китай, „без много от тези сайтове и неща губим части от колективната ни памет“.

В книгата си Sparks той разказва за смели историци в Китай, които работят тайно, цитирайки онлайн източниците Internet Archive for Chinese в бележките си в края, тъй като знае, че в крайна сметка те ще изчезнат.

Има и други проекти за спасяване на китайските спомени и история от изпадане в нищото. Greatfire.org има няколко сайта, които предоставят достъп до цензурирано съдържание. China Digital Times, организация с нестопанска цел, която се бори с цензурата, архивира дейност, която е била или има опасност да бъде блокирана. Журналистът Джан Пин е негов изпълнителен редактор.

Хе, автор на публикацията в WeChat, която бързо се разпространи навсякъде, е дълбок песимист, че заличаването на историята в Китай може да бъде преобърнато.

„Ако сега все още можете да видите ранна информация в китайския интернет“, пише той, „това е просто последният лъч на залязващото слънце“.