Минути след като приятелски настроеният към Русия премиер на Словакия Роберт Фицо беше прострелян, социалните мрежи бяха затрупани от конспиративни теории.
Съпругата на нападателя била бежанка от Украйна. Той бил свързан с високопоставен критик на правителството. Охраната на Фицо пък крояла заговор срещу премиера. Всички тези слухове по-късно бяха опровергани от словашките власти, но не и преди да се превърнат във вирусно съдържание в Telegram, пише Bloomberg.
Чат приложението се превърна в ключово оръжие за прокремълски акаунти, разпространяващи дезинформация, насочена към подкопаване подкрепата за Украйна. Наскоро офицери от руското разузнаване използваха услугата, за да вербуват дребни престъпници за извършване на саботаж в европейски столици.
Тези инциденти засенчват основното предимство на Telegram: до голяма степен не се държи под отговорност. Именно това най-много антагонизира европейските власти, които превърнаха борбата с фалшивите новини в свой основен приоритет преди изборите през юни. Въпреки всичките си нови правомощия да регулират информацията онлайн, те до голяма степен са безсилни да овладеят Telegram.
„Дезинформацията се разпространява открито и напълно неконтролирано в Telegram”, коментира пред Bloomberg естонският премиер Кая Калас.
Заявките за премахване на смущаващо съдържание често остават без отговор, посочва тя: „Знаем, че други държави членки имат подобни проблеми“.
Типичната проруска пропагандна кампания разчита на множество онлайн техники. Те включват публикации в социални мрежи, истории в държавни медии, изфабрикувани новини, предназначени да имитират легитимни уебсайтове, както и анонимни коментари в реални уебсайтове.
Telegram – притежавана от руснак, който напусна страната преди десетилетие – функционира като централна част в тази екосистема, един вид мост, който пропагандните групи използват, за да разпространяват съдържанието си в активни социални общности, с цел достигане на дадена информация и история до по-широка аудитория.
„Telegram е популярна сред различни проруски актьори, както и лица, които разпространяват дезинформация от дълго време, защото почти няма модериране на съдържанието“, посочва Даниел Мило, бивш директор на Центъра за противодействие на хибридните заплахи към Министерството на вътрешните работи на Словакия. „Правилата на Telegram в това отношение са много, много небрежни“.
Наскоро Европейският съюз засили правомощията си за справяне с незаконното и вредно съдържание в опит да попречи на злонамерените участници да разпространяват дезинформация преди европейските избори.
Но когато става дума за Telegram, тези мерки не са много ефективни – инструментите на ЕС за контрол се прилагат само за платформи с над 45 млн. активни потребители в Европа. Според собствениците му, Telegram има 41 млн.
13:24 | 28.05.24 г.
