Стремежът на Китай да замени чуждестранните технологии сега е насочен към изключване на американските производители на чипове от телекомуникационните системи на страната, пише Wall Street Journal.
По-рано тази година представители на китайските власти са наредили на най-големите телекомуникационни оператори в страната да премахнат постепенно чуждите процесори, които са ядрото на техните мрежи, до 2027 г. - ход, който ще удари американски производители на полупроводници като Intel и Advanced Micro Devices (AMD), разкриват източници, запознати с темата.
Крайният срок, даден от Министерството на промишлеността и информационните технологии на Китай (MIIT), има за цел да ускори усилията на Пекин да спре използването на такива чипове в своята телекомуникационна инфраструктура. Ведомството е наредило на държавните мобилни оператори да проверят мрежите си за преобладаване на некитайски полупроводници и да изготвят срокове за замяната им, добавят източниците.
В миналото усилията индустрията да се откаже от чуждестранни полупроводници бяха възпрепятствани от липсата на достатъчно добри местни продукти. Поръчките на китайските телекомуникационни оператори показват, че те преминават все повече към местни алтернативи, като този ход стана възможен отчасти защото качеството на местните чипове се подобри и тяхната производителност стана по-стабилна, изтъкват източниците.
Подобни мерки ще ударят особено тежко Intel и AMD. През последните години двете компании предоставят по-голямата част от основните процесори, използвани в мрежово оборудване в Китай и по света.
MIIT, което контролира регулирането на безжичната, радиоразпръсквателната и комуникационната индустрия, не отговори на молбата на WSJ за коментар. China Mobile и China Telecom, двата най-големи телекомуникационни оператора в страната по приходи, също отказаха коментар.
Желанието на Пекин да откаже Китай от американските чипове, където има възможност за замяната им с местни алтернативи, е най-новата страница от технологичната война между САЩ и Китай, която разцепва глобалния пейзаж за мрежово оборудване, полупроводници и интернет. Американските законодатели забраниха китайското телекомуникационно оборудване поради опасения за националната сигурност и ограничиха американските компании за чипове, включително AMD и Nvidia, да продават своите чипове с изкуствен интелект (ИИ) от висок клас на Китай.
Китайските власти на свой ред настояват от години да премахнат чуждестранните доставчици от веригите на доставка, опитвайки се да доставят продукти от зърнени храни до полупроводници на местно ниво, тъй като опасенията за националната сигурност нарастват. Подобни заповеди, изискващи от компаниите да пренасочат покупките си към местни технологични алтернативи, доведоха до загуба на пазарно влияние на някои американски фирми за софтуер и хардуер, включително Microsoft и Dell Technologies.
Китай също публикува насоки за обществени поръчки, обезкуражаващи правителствените агенции и държавните компании да купуват лаптопи и настолни компютри, съдържащи чипове Intel и AMD. Изискванията, публикувани през март, дават на китайските организации осем опции за централни процесори (CPU), от които те могат да избират. AMD и Intel бяха посочени като последните две опции, зад шест местно произведени CPU.
Компютрите с инсталирани китайски чипове са предварително одобрени за държавни купувачи. Тези, захранвани от чипове на Intel и AMD, изискват оценка на сигурността от държавна агенция, която до момента не е сертифицирала чужди процесори. Производството на чипове за компютри е значителен източник на продажби за двете компании.
China Mobile и China Telecom също са ключови клиенти и на двата производителя на чипове в Китай, купувайки хиляди сървъри за техните центрове за данни на бързо растящия пазар на облачни изчисления. Тези сървъри също са от решаващо значение за телекомуникационното оборудване, работещо с базови станции и съхраняващо данни на мобилни абонати, често разглеждани като „мозъците“ на мрежата.
Двете американски компании държат лъвския пай от общия глобален пазар на процесори, използвани в сървъри, става ясно от данни на консултантската фирма TrendForce. Очаква се през 2024 г. Intel ще държи 71% от пазара, докато AMD ще притежава 23%, изчислява TrendForce. Фирмата не разкрива данни за Китай.
Политиките за локализация на Китай могат да намалят продажбите на Intel и AMD в страната, един от най-важните пазари за фирмите за полупроводници. Китай е най-големият пазар на Intel, който представлява 27% от приходите на компанията през миналата година. САЩ са вторият по големина пазар за концерна. Неговите клиенти също включват международни производители на електроника, които произвеждат и в Китай.
Intel подчертава геополитическия риск, пред който е изправена от повишеното напрежение между САЩ и Китай и настояването на Китай за локализиране на производството. „Можем да се сблъскаме с повишена конкуренция в резултат на програмите на Китай за насърчаване на вътрешна полупроводникова индустрия и веригите на доставки“, предупреждава компанията.
Геополитиката вече замъглява перспективите за бизнеса на Intel и AMD в Китай. Intel заяви през януари, че 3,2 млрд. долара, или 6% от приходите ѝ през 2023 г., зависят от разрешението за експортен контрол на правителството на САЩ, сума, която компанията очаква да се увеличи през следващите години.
Китай е допринесъл с 15% от приходите на AMD миналата година, става ясно от годишния отчет на компанията. Това е спад от 22% през 2022 г., след като американските власти забраниха на AMD да продава своите ИИ чипове от висок клас в Китай .
Китай ще формира по-голямата част от търсенето на безжично комуникационно оборудване през следващите няколко години, изтъква Ърл Лум, основател на консултантската фирма за телекомуникации EJL Wireless Research. Страната се стреми да премине от 5G към още по-високи скорости на мрежата, а глобалните телекомуникационни оператори извън Китай забавят своите покупки, добавя той.
Местните компании, чиито полупроводници ще заместят американските, направиха големи крачки през последните години, като в списъка с играчи изпъкват HiSilicon на Huawei Technologies и Hygon, както и организации и училища, включително Националния университет по отбранителни технологии.