Изкуственият интелект е твърде важен, за да бъде монополизиран

Wall Street Journal съобщи наскоро, че главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Олтман ще търси до 7 трилиона долара финансиране, за да промени глобалната полупроводникова индустрия, с цел захранване на изкуствения интелект (AI). Фактът, че една компания може да постави цел за финансиране, по-голяма от брутния вътрешен продукт на Япония и да не стане обект на присмех, е още един знак за интензивната пазарна концентрация при генеративния AI, пише за Financial Times Мариете Шааке, международен директор на Центъра за кибер политики към Станфордския университет и специален съветник на Европейската комисия (ЕК).

От обещанието за медицински пробиви до опасностите от намеса в изборите, и от надеждите за полезни изследвания на климата до предизвикателството да се разбере основната физика, AI е твърде важен, за да бъде монополизиран.

И все пак пазарът се движи точно в тази посока, тъй като ресурсите и талантът за разработване на авангардния AI са твърдо в ръцете на много малък брой компании. Това е особено вярно за ресурсоемкия сектор на данните и изчислителната мощ, които са необходими за обучение на големи езикови модели за различни приложения на AI. Изследователите и малките и средни предприятия рискуват нова фатална зависимост от Big Tech (големите технологични компании – бел. прев.) или в противен случай ще пропуснат последната вълна от иновации.

И от двете страни на Атлантика се правят трескави публични инвестиции в опит да се изравни изчислителното поле. За да гарантира, че учените имат достъп до капацитет, сравним с този на гигантите от Силициевата долина, правителството на САЩ през януари създаде Национален изследователски ресурс за изкуствен интелект. Този пилотен проект се ръководи от Националната научна фондация на САЩ. Като работи с 10 други федерални агенции и 25 групи на гражданското общество, той ще улесни финансирането от правителството в областта на данните и изчисленията, за да помогне на изследователската и образователната общност да изгради и разбере AI.

ЕС създаде децентрализирана мрежа от суперкомпютри с подобна цел още през 2018 г., преди скорошната вълна на генеративния AI да създаде ново чувство за неотложност. EuroHPC живя в относителна неизвестност като изглежда е недостатъчно използвана. Както каза президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен в края на миналата година: трябва да използваме тази технологична мощ. Сега ЕС смята, че демократизираният достъп до суперкомпютри може да помогне и за създаването на „AI фабрики“, в които малките предприятия обединяват ресурсите си за разработване на нови авангардни модели.

Отдавна се говори за разглеждане на достъпа до интернет като обществена услуга, поради това колко важен е той за образованието, заетостта и получаването на информация. Но правила за постигането на тази цел така и не бяха приети. С отключването на изчислителната мощ като споделено благо обаче САЩ и ЕС показват истинска готовност да направят инвестиции в публична цифрова инфраструктура.

Дори и новите мерки да се разглеждат като индустриална политика в нова форма, те са част от отдавна закъсняла стъпка за оформяне на дигиталния пазар и неутрализиране на огромната мощ на Bic Tech в различни кътчета на нашите общества.

Тези правителства взеха правилното решение, като разшириха достъпа до фундаментални изчислителни ресурси, но подобни инвестиции са само първият етап и трябва да работят в синхрон със законодателни и регулаторни интервенции. Антитръстовите агенции трябва да гарантират, че най-големите AI компании няма да станат нереално големи. Агенциите за сигурност трябва да попречат на злонамерени субекти да получават достъп до критични изчислителни ресурси.

Анти-дискриминационните надзорни органи си имат работа с различните начини, по които AI приложенията показват пристрастия. По подобен начин публичните инвестиции в AI допълват политики, които имат за цел да предотвратят пазарните монополи да се превърнат и в монополи на знанието. Въпреки че ЕС разумно кодира достъпа до данни за академичните среди в Закона за цифровите услуги, който описва отговорностите на компаниите за платформи, той не включи изрично такива разпоредби в Закона за изкуствения интелект. От компаниите се изисква да отчитат потреблението на енергия и входящите данни, например, но търговската тайна си остава, което позволява значителна непрозрачност относно ключови детайли.

В бъдеще инвестициите в публична цифрова инфраструктура трябва да се увеличат - и държавните фондове трябва да бъдат отклонени от Big Tech, дори ако са за проекти с обществена функция. През 2022 г. правителството на САЩ инвестира 3,3 милиарда долара в AI - значителна сума, но нищо в сравнение с десетките милиарди, инвестирани годишно от индустрията, или трилионите, търсени от Алтман.

Предотвратяването на AI монополите е част от здравословния иновационен климат и е все по-критично за по-доброто разбиране на технологията от страна на обществото. В този случай тези цели се припокриват. В исторически план академичните изследвания са били в основата на много ценни иновации. Тази екосистема не трябва да бъде задушавана, завършва Шааке.