С баща ми сме съгласни по повечето въпроси: Блъди Мери е значително по-добро от мимоза, в YouTube „Йога с Касандра“ бие „Йога с Адриан“. Изглежда обаче не можем да решим един дебат: електронните четци превъзхождат ли физическите книги, пише Пери Ормон Блумбърг в коментар за Wall Street Journal.
"Аз като милениъл (от милениъли - родените от средата на 80-те до началото на XXI век) не мога да се наситя на хартиените копия, докато баща ми, бейбибумър (родени в периода 1946-1964 г.), е влюбен в своя Kindle Paperwhite, който използва уникална система срещу отблясъци, за да предложи почти традиционно изживяване при ченете, което все пак е по-близко до това на телефон или таблет", допълва автора. В началото използването на електронния четец е било предизвикателство, но скоро функциите му били овладяни. "Харесва му, че му позволява да контролира шрифта и размера му, както и яркостта на екрана", казва още Блумбърг и допълва: „И можеш да спреш където поискаш, не е нужно да слагаш книгоразделител, а устройството ще те върне обратно там“.
Бях изненадана да науча, че мнозина от неговото поколение излежда са на една и съща вълна. Amazon твърди, че повече от една трета от клиентите на Kindle са на или над 55 години, допълва авторът.
Вики Стръл, бранд стратег и дизайнер на опаковки в Атланта, която е в началото на 50-те си години, е сред проповядващите идеята, че Kindle е по-добре. Тя купува първия си електронен четец през 2012 г., като подарък за децата си, които по това време са в училище. След като устройството събира прах в продължение на две години, Стръл го взима със себе си на плажа просто така. И в крайна сметка се пристрастява, особено след като водоустойчивите „страници“ на Kindle нямат шанса да се разпаднат, ако мокрите ѝ деца ги накапят.
След като Стръл става фен на Kindle, тя купува един за родителите си, които сега са в средата на 80-те си години. По думите ѝ те го обичат и разчитат много на него. „Когато майка ми се събуди посред нощ, тя използва електронния си четец“, казва Стръл. Тъй като устройството си има подсветка, то не пречи на бащата да спи.
Децата ѝ не разбират. „До ден днешен отказват да четат книга на четец“, споделя Стръл за децата си, които днес са в гимназията и в колежа.
Мога да ги разбера, споделя автора на текста. Пробвала съм Kindle, но винаги ми липсва усещането за твърди или меки корици. Обичам да мога да драскам бележки в полетата или да сгъвам особено завладяващи страници, за да мога да се върна към тях по-късно. Наречете ме луда, но мисълта, че моят пра-правнук ще вземе моето копие с подгънати ъгълчета и бележки на „Дар от морето“ на Ан Мороу Линдберг ми носи голяма радост.
Не мисля, че това дете някога ще намери моето също толкова обичано копие на “Find the Good: Unexpected Life Lessons from a Small-Town Obituary Writer” на Хедър Ленде в моя отдавна починал Kindle.
26-годишният експерт по маркетинг и връзки с обществеността в Ню Йорк Девин Смит познава привлекателността на печатните издания твърде добре, предвид това, че има повече от 100 книги, натъпкани в малкия ѝ апартамент. “Обичам да колекционирам всички книги, които някога съм прочела, като осезаем спомен за историите, които разказват”, споделя тя.
Въпреки че четенето е нещо, което правим в самота, Смит твърди, че физическите книги приканват към връзка с другите. Тя харесва да чете в метрото и в парковете и да бъде спирана от хора, които искат да разберат дали историята ѝ харесва или да споделят (често силните си) чувства за автора. „Има нещо във визуалния вид на физическата книга, което веднага ви отваря за разговор с непознати“, споделя Смит.
За други по-малки читатели физическата книга предлага добре дошла почивка от дигитализирания живот. 31-годишният стратег по здравни технологии в Сан Диего Кристофър Лий намира четенето на електронни книги твърде подобно на работата. „Опитвам се да потребявам и ползвам информацията бързо“, коментира той. Твърдите корици подсказват за свободно време и му помагат да се отпусне.
„По-добри са за очите ми“, гласи присъдата на Ерика Райли за физическите книги. 29-годишната дама, която е специалист по връзки с обществеността в Мароко, Индиана, също твърди, че намира обръщането на страниците за много по-удовлетворяващо, отколкото докосването на още един екран.
Интересното е, че опцията за докосване на екрана, а не за обръщане на страници, е това, което харесва 57-годишната Франсис Спилейн, консултант по психично здраве в Бостън, когато става дума за електронни книги. Тъй като тя има артрит на ръцете, обръщането на хартиените страници ѝ носи болка. Сега тя може да чете книга в приложението Kindle на своя iPad без да изпитва неудобство. А приложението за електронния четец позволява на Спилейн бързо да търси и да има достъп до огромната ѝ колекция от книги за терапия, от които се нуждае за работа, където и да се намира.
Въпреки това Спилейн изпитва известна носталгия към печатните копия. „Липсва ми усещането да прелиствам страници“, споделя тя. „Понякога купувам физически копия на любимите си книги, само за да ги подържа в ръцете си“.
Дори и моят баща, който е истински фен на електронните книги и държи под ръка хартиено копие на „Спасителят в ръжта“, откакто се помня, би разбрал това, пише в заключение авторът на коментара.
09:40 | 21.01.24 г.
