След години на спорове глобалната минимална ставка на корпоративния данък от 15% най-сетне е в сила. Тези новаторски правила бяха продиктувани от желанието да се попречи на големите компании - често такива от технологичния сектор - да се насочат към данъчни убежища или да се ползват с други облаги. И въпреки че мастилото върху редица публични политики едва е изсъхнало, е време да започнем да говорим за други, насочени към компаниите за изкуствен интелект (AI). Това пише за Financial Times Мариете Шааке, директор международни политики в Центъра за киберполитиките към Станфордския университет и специален съветник на Европейската комисия.
По думите ѝ генеративният изкуствен интелект вече носи много обществени предизвикателства. Загубените в глобален мащаб работни места са един от очакваните ефекти. Въпреки че политическият дебат до голяма степен остава фокусиран върху притесненията за безопасността и сигурността, различни проучвания предвиждат технологията да доведе до съществени смущения в труда. Илон Мъск беше този, който повдигна въпроса за бъдещето на работата на миналогодишната среща на върха, свързана с безопасността на AI. В разговора си с британския премиер Риши Сунак той небрежно подхвърли, че трябва да очакваме общество, в което “няма нужда от работа”.
И не само технологични лидери като Мъск прогнозират големи сътресения. Проучване на Goldman Sachs предвижда почти 7 трлн. долара допълнителен растеж за световната икономика за 10 години, като същевременно се очаква, че приблизително две трети от работните места в САЩ ще бъдат изложени на риск да бъдат засегнати от AI. McKinsey очаква до 30% от работните часове в Америка да бъдат засегнати от автоматизацията в следващите 6 години. 12 млн. души ще се нуждаят от „професионален преход“, в допълнение към онези, които вече са изправени пред излизане от пазара на труда.
Въпреки че консултантските компании са оптимисти, че AI ще „подобри“ работните места, вместо да ги замени, проучване на ResumeBuilder установи, че над една трета от бизнес лидерите казват, че AI вече е заменил работници през 2023 г. Същевременно няма индикации, че по-усъвършенстваните версии на генеративния изкуствен интелект биха довели до забавяне на въздействието, който се оказва върху заетостта.
Въпреки че сценариите са различни, всички те сигнализират за подобни тенденции. Работни места ще бъдат изместени и дори да има икономически ръст в дългосрочен план, преходът ще изисква значителни усилия в областта на обществената политика. Правителствата трябва да се вгледат в детайли в особеностите на националните си икономики и да предвидят влиянието на изкуствения интелект - сектор по сектор.
От корпоративна гледна точка също се случват безпрецедентни промени. Вече виждаме AI компании като едни от най-високо оценените корпорации в света. В САЩ технологичните играчи помогнаха за стимулирането на растежа на брутния вътрешен продукт през 2023 г. В същото време AI заплашва да влоши ситуацията с концентрацията на капитала, като тя ще бъде в ръцете на още по-малко пазарни играчи.
„През последните четири десетилетия автоматизацията повиши производителността и умножи корпоративните печалби, но не доведе до споделен просперитет в индустриалните страни“, посочват Дарон Асемоглу и Саймън Джонсън в документ за МФВ. С други думи, ползите от автоматизацията не се споделят автоматично. (Необходими са повече изследвания за специфичните ефекти върху работните места в глобалния юг.)
Без намеса следващата глава от технологичната революция рискува отново да приватизира печалбите, като същевременно прехвърли разходите за смекчаване на вредите върху обществото. Плащането на социални помощи и преквалификация на съкратените работници не са само икономически недостатъци. Те сигнализират за видовете обществени промени, които лесно водят до политически вълнения. Поколения наред работата е била в основата не само на семейния доход, но и на рутината и чувството за цел на хората. Опитайте се да си представите какво бихте правили без работата си, пише още Шааке.
За да се балансират въздействията върху разходите и ползите от AI за обществото, както и да се гарантира, че необходимият отговор изобщо е достъпен, облагането с данъци на компаниите за изкуствен интелект е единствената логична стъпка.Не очаквах да започна 2024 г. като се съглася с Бърни Сандърс и Бил Гейтс, които в миналото предложиха данък върху роботите, които вземат работа, но ето ни тук, допълва авторката. Според нея е необходима актуализирана версия на техния план, която да вземе предвид напредъка на генеративния изкуствен интелект.
Дебатът, водещ до глобален политически консенсус, може да отнеме години и трябва да започне сега. Трябва да се постигне съгласие относно процента от приходите или печалбата, които да бъдат облагаеми, както и за целта на данъка – трябва ли да се фокусира конкретно върху смекчаване на загубата на работни места или върху справянето с множеството обществени въздействия на AI в по-широк план? И като се има предвид, че и Китай, и САЩ са водещи разработчици на изкуствен интелект, а все още не са приложили правилата за минималния корпоративен данък на вътрешните си пазари, стимулите и мерките за прилагане ще трябва да бъдат ефективни.
Бяха нужни години, за да се въведе минимална глобална корпоративна данъчна основа. Като се има предвид сегашното влияние върху обществото, разговорът за целенасочения данък върху компаниите за изкуствен интелект, достигащи милиарди долари, не може да чака.