Илон Мъск - странният герой на една странна епоха

В разгара на една шумна и хаотична култура едно нещо става все по-ясно: живеем в епоха на мимолетна слава. Всеки може да натрупа последователи в социалните медии, но много малко инфлуенсъри от вчера остават влиятелни и днес. Това важи не само за звездите на социалните мрежи, но и за иконите на обществото. И дори ако останат в центъра на вниманието, те вероятно ще се сблъскат със силна критична реакция. Живеем в негероична епоха или поне в епоха, в която се стремим да съборим нашите герои от пиедесталите, които наскоро издигнахме, пише Захари Карабел за Foreign Policy.

Това е осезаемо в случая с Илон Мъск. Роденият в Южна Африка Мъск, само на 52 години, претърпява този цикъл - от герой до опетнена икона - за по-малко от 15 години. Неговата история в никакъв случай не е завършена, но той вече е получил повече внимание, както добро, така и лошо, отколкото повечето хора някога ще получат, и много повече богатство, отколкото всички, освен малцина, биха могли. Няма съмнение, че той е достоен обект на биография, озаглавена просто "Илон Мъск" и публикувана през септември, от един от най-добрите биографи на наши дни, Уолтър Айзъксън.

Остава обаче въпросът дали, въпреки цялата си слава и културно влияние, човекът Мъск е толкова завладяващ, колкото иконата Мъск.

От средата на 2000-те години профилът на Мъск се издигна почти толкова шеметно, колкото ракета на неговата компания SpaceX. Той бе избран за „човек на годината“ от списание Time през 2021 г., което може и да не носи едновремешната слава, но все още е символ на репутация в световен мащаб.

През последните две години Мъск участва в неофициално състезание „кой е най-богатият човек в света“ с основателя на Amazon Джеф Безос, който също има конкурентна ракетна компания, която заедно с космическо начинание, ръководено от Ричард Брансън от Virgin Group, доведе до подигравателно определяне на тези частни космически компании като "играчки за милиардери".

И все пак SpaceX, все още частна компания, която до юли струваше около 150 милиарда долара, е всичко друго, но не и просто забавление. Компанията успя да проектира и изстреля ракета за многократна употреба. Тя се превърна в основен подизпълнител за НАСА и федералното правителство на САЩ и, както Айзъксън подчетава многократно в книгата си, успя да намали драстично разходите и да внедри иновации със скорост, която НАСА не успя да постигне от 60-те години на миналия век. И това е само една от компаниите на Мъск.

Айзъксън се превърна в гениален биограф и в двата смисъла: той е написал поредица от брилянтни книги за брилянтни хора, които са оформили света, от Леонардо да Винчи и Алберт Айнщайн до Стив Джобс и Дженифър Даудна. Мъск беше естественият следващ обект на интерес, но в същото време не е.

За да напише книгата, Айзъксън се запознава със света на Мъск две години и е ясно, че тази близост с Мъск не е улеснила писането за него. Мъск, отбелязва Айзъксън в интервюта след публикуването на книгата, е "управляван от демони", "маниак на тема контрол" и може да бъде "студен и брутален". В същото време Айзъксън е наясно, че не можете да опростявате човешкото същество просто така. „Може да е трудно да се премахнат лошите конци“, пише той, „без да се разнищи цялата кърпа.“

Както Айзъксън установи с Джобс, демоните са част от микса. А в случая с Мъск те може да са решаващата съставка, без която нямаше да има нищо от безмилостния стремеж, който създаде Tesla, SpaceX, сателитната интернет услуга StarLink, Neuralink, робота Optimus, а сега и предприятието за изкуствен интелект X.AI. Също така никога нямаше да има закупуване на Twitter (сега наричан X) в края на 2022 г., което повече от всяко едно нещо подкопа дълбоко имиджа на Мъск като човек, който трансформира света, поемайки рискове.

Историята на Twitter едва ли е приключила, но първата година под контрола на Мъск беше брутална по отношение на връзките с обществеността. Може да се окаже, че Twitter беше препълнен с хиляди служители, които не бяха необходими за поддръжката и актуализирането на платформата, но начинът, по който Мъск изгони хиляди от тях, без да зачита какво правят или кои са, е емблематичен за неговата личност и мироглед. Както Мъск казва на Айзъксън, след като остро критикува инженер на SpaceX: „Физиката не се интересува от наранени чувства. Важно е дали си направил ракетата правилно."

Мъск прилага тази философия към своите служители: Няма значение кои са, важно е какво правят и дали могат. И ако не могат, биват уволнявани.

За мнозина придобиването на Twitter изглеждаше по-скоро като акт на суета и его, отколкото продължение на визия за трансформиране на човечествто. Twitter със сигурност беше различен тип начинание от онези, които белязаха по-ранните му години. Като част от кохортата, създала PayPal, Мъск основа SpaceX и придоби контрол върху Tesla в опит да колонизира Марс и да превърне в стока самоуправляващите се електрически автомобили. Това бяха големи амбиции.

Мъск смята, че животът не е само решаване на проблеми: „Той също трябва да бъде преследване на големи мечти.“ И какви мечти са по-големи от изследването на космоса и следващото поколение трансформиращи технологии и изкуствен интелект?

Мъск също изглежда е разбрал, по някакъв особен начин, че рискът е заложен във всяка голяма иновация. Мъск поема рискове, които малцина биха направили, и той изглежда подтикнат да го прави. В книгата Айзъксън споменава много детайли за детството на Мъск, трудностите с баща му и как е бил оформен характерът на Мъск. Разбира се, много милиони (и може би дори милиарди) от нас са имали трудно детство и строг процес на възпитание, което не може само по себе си да бъде причина за бъдещо величие или бъдещ провал.

Мъск изглежда е уникална комбинация от безмилостно поемане на риск, от една страна, и обсебващо внимание към детайла от друга. Ето защо той би могъл да превърне в стока производството на електрически превозни средства и частите, заедно с излизането извън коловозите, характеризиращи развитието на ракетите преди SpaceX.

Шофирането и пътуването в Космоса споделят решаваща прилика: ако сбъркате, умирате. Те предлагат смъртоносни рискове, които Twitter просто не предлага. Мъск е готов да залага, но не е безразсъден, когато става дума за основния му бизнес. Неговото внимание към детайла е изключително. Той каза, че няма да иска от никого, който работи за него, да направи нещо, което той не би направил, и затова очаква хората да живеят и спят работата си и да "вдишват" всяка промяна. Той прави същото и това му дава необичаен усет кога да не приема „не“ за отговор.

Освен това, изненадващо, тази черта му позволи да се откаже от автоматизирането на всичко. В същото време той е безмилостен в начина, по който се справя с висококвалифицираните хора, които работят в неговите компании, и дълбоко уважава човешкия елемент като фактор, който определя дали нещо функционира, или не.

В много моменти, особено в SpaceX и Tesla, Илон Мъск е изисквал нещо, което е било автоматизирано, да бъде деавтоматизирано и върнато под човешки контрол и производство, защото само хората могат да правят определени неща. За някой, който се възприема като аватар на технологията, Мъск се показа като гений, който ще гарантира запазването на хората в центъра на всичко.

Покупката на Twitter досега не се е доказала в "съдебната зала" на общественото мнение или за текущата стойност на компанията. Мъск плати 44 млрд. долара за социалната мрежа през 2022 г., а едва година по-късно финансовата оценка на компанията е закована на 19 млрд. долара и това може би дори е щедро. За мнозина изглеждаше, че придобиването не е добър бизнес избор, а по-скоро детско желание на Мъск да притежава личната си публична площадка и платформа. Да, Айзъксън признава, че Мъск е вярвал, че „да имаш цифров публичен площад, който е приобщаващ и надежден“ е наложително в свят, в който технологичната промяна зависи от отворения поток от идеи. Но всеки ден, между непринудените коментари и нефилтрираните си туитове, Мъск често прави впечатление на Айзъксън като отегчен технологичен титан, склонен към странни изказвания срещу истински и измислени противници.

Част от предизвикателството да се характеризират събитията, докато се развиват, е, че има много шум, който може или не може да има значение в по-широк план. Очарователно е да надникнеш през рамото на Айзъксън, както той надниква през рамото на Мъск, но това, което ще има значение след 10 години, е дали Twitter/X наистина се превръща в по-функционална дигитална платформа, която успява да свърже хората в световен мащаб както с идеи, така и с търговия. Мъск допусна много грешки през първата година, но тази история е в началото си. Историята на Мъск предполага, че би било грешка да се приеме, че новото му начинание е обречено на провал.

Мъск на Айзъксън е труден човек, с хаотичен личен живот и донякъде емоционална дисфункция. Това повдига хроничния въпрос дали колективно сме структурирали общество, в което само онези, които са неконтролируеми - и често до степен, която е безспорно емоционално небалансирана - могат да произведат значима промяна.

За всеки Мъск има легиони от хора със същите амбиции, които живеят невъзнаграден живот, защото късметът и съдбата им не са им помогнали. И за всеки Мъск има легиони от по-балансирани души, които се отнасят към хората около тях с доброта и състрадание и не се издигат до нивото на трансформиращи разрушители, нито желаят да го направят.

Една съвременна биография на Мъск не може да не бъде първа чернова на историята. Ще бъде поучително да видим как по-късните поколения гледат на Мъск, дали той ще се окаже метеор, който е изгорял ярко за кратко и след това е избледнял, или дали е задвижил нещо с различните си компании, които са довели до следващата вълна на човешка промяна, в това как да стигнем от точка А до точка Б, независимо дали с кола, с ракета, или чрез нашите невронни мрежи.

Засега отговорът на въпроса "Какво е Мъск?" до голяма степен подлежи на окото на наблюдателя. Той е всичко, което е добро в технологията и всичко, което е недостатъчно. Той е някаква неизбежна смесица от нашите плюсове и минуси. В този смисъл Мъск е странният герой на една странна епоха.

(БГНЕС)