fallback

Т. Калеева: Най-подходящото време за защита на критичната инфраструктура е в мирно време

Страната ни има най-различни стратегии и инициативи в сътрудничество с други европейски страни, както и проект за помощ от Испания, посочи експертът

18:00 | 23.10.23 г.

Най-подходящото време за защита на критичната инфраструктура на една държава е в мирно и спокойно време. Макар постигането на пълна сигурност да е невъзможно, никога не е излишно да се правят допълнителни инвестиции и да се въвеждат нови технологии с изкуствен интелект. Това съобщи в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Тиана Калеева, докторант в катедра "Национална и регионална сигурност" на УНСС.

Светът прави разработки заради критичните обекти и услуги. България също има най-различни стратегии и инициативи в сътрудничество с други европейски страни. Имаме спогодба с Испания във връзка с AI, но все още сме в процес на развитие на тази област, коментира Калеева.

Тя отбеляза, че понякога атаките, макар да имат негативен компонент, насочват към слабите места на критичната инфраструктура и мерките, които трябва да се вземат. "При защитата на подводната критична инфраструктура например, особено след взривовете на газопроводите "Северен поток", европейските държави са засили ученията и въвеждат употребата на изкуствен интелект (AI) и безпилотни дронове", посочи специалистът по сигурност.

Калеева разкри, че в последно време се работи в посока на изкуствения интелект и технологии, които могат да се използват дистанционно. "Това крие леки рискове, защото има шанс да превземе човешкият фактор, а е много важно той да фигурира в началото и края на процеса, за да взима крайните решения", коментира Тиана Калеева.

Тя предупреди, че не всички технологии работят еднакво добре заради различната критична инфраструктура и посочи, че не е възможно да има универсално решение. По думите ѝ уникалността на критичната инфраструктура налага създаването на технологии за конкретни обекти.

„AI може да подпомогне охранителните системи, да повиши сигурността на обектите, но историята показва, че оцеляват адаптивните, а човекът е по-адаптивен, когато трябва да взима решения за реални случаи, свързани със ситуации по сигурността“, даде пример Калеева.

Тя смята, че технологията по-скоро преценява за хипотетични ситуации, а човекът трябва да я обучи как точно да разпознава заплахите. „Ако в началото и края имам човешко присъствие, процесът би бил по-ефективен“, е мнението на преподавателя в УНСС.

Според Калеева най-добре би било сигурността в региона на Черно море да е кооперативно действие на различните страни, както и на засегнати съюзи като НАТО, ЕС и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.

„Действията на една държава в регион на споделени интереси може да имат позитивни и негативни последствия за нейните съюзници“, коментира експертът и напомни, че България има ангажимент към сигурността на своята част от река Дунав. Калеева потвърди, че доброто ниво на защита осигурява и останалите държави.

Как се регулира защитата на критичната инфраструктура по време на война? Кои са добрите международни практики за координиране на действията с отделни агенции? Как се защитават ВЕИ-та, които влизат в критичната инфраструктура? Какви са основните предизвикателства в защитата на критичната инфраструктура и каква е ролята на частния сектор може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:00 | 23.10.23 г.
fallback
Още от Новини и анализи виж още