Отговорът на страховете от новите технологии е в ускоряването им

Изкуственият интелект (AI) ще промени целия ни живот. Той ще се превърне в основната технология, която използваме, за да вземаме решения и да навигираме в света – парна машина на ума; когнитивен GPS; инструмент за ориентация и откриване.

Но ние имаме тази технология в своите ръце, а не обратното. И с това възможността да разширим и определим бъдещето на човечеството, пише за Financial Times Рийд Хофмън, съосновател на LinkedIn и Inflection AI.

Само няколко иновации са имали потенциала да ни оформят по този начин. Последните две бяха интернет и мобилните телефони. AI не само принадлежи към този списък, но трябва да стои начело в него поради потенциала си да разшири начина, по който използваме интернет, мобилните телефони и много други технологии.

Как ще изглежда светът, оформен от AI? За да отговорим на този въпрос, нека се върнем към бъдеще, което вече си бяхме представяли. През 50-те години на миналия век смятахме, че летящите коли са на хоризонта. Не ги получихме тогава, нито ги имаме сега (въпреки че направихме крачки в тази посока). Но през същото десетилетие американският президент Дуайт Айзенхауер създаде Агенцията за авангардни изследователски проекти (ARPA), която генерира технологията, която създаде интернет.

Не сме си представяли, че ще се сдобием с нещо като интернет или мобилни телефони, но го направихме. И тези инструменти революционизираха живота на повечето хора на земята. Сега човечеството си представя ново бъдеще с AI.

Като се има предвид скоростта на развитието и разпространението на AI, някои хора се опасяват, че той може да доведе до потенциален апокалипсис, докато други твърдят, че ще донесе новата утопия. Те или се радват, или се тревожат за това, че AI прекроява нашия свят, без значение дали обективът им е насочен към редактирането на гени, геополитиката, климата или някакъв друг аспект от живота. Но трябва да избягваме да създаваме лагери около двете крайности, особено на този етап от развитието на технологията.

Да се върнем към колите за момент. Да предположим, че автомобилите са зараждащата се технология на днешния ден. Можем да се съсредоточим върху утопичната мечта за космически коли. Или върху дистопичните задръствания. Но на този етап бих препоръчал да се съсредоточим върху самата кола, както като иновация, така и като инструмент за трансформиране на обществото, пише авторът.

Отговорът на нашите предизвикателства не е да забавим технологията, а да я ускорим. Технологията е инструмент. И колкото по-бързо го имаме в ръцете си, толкова по-добре можем да разрешим проблемите, които имаме - и проблемите, които тя може да създаде.

Нека оформим инструмента, който на свой ред ще ни оформи – и всеки разгледа три въпроса. Как да го направя по-добър? Как да подобря света? Как да направя по-добри инструменти и да „разкрася“ света в полза на всички хора?

Пример за хора, питащи (и действащи) по тези въпроси, може да се намери в ренесансова Италия - по-специално в купола на Филипо Брунелески, който увенчава катедралата Санта Мария дел Фиоре във Флоренция. Красотата на купола на Брунелески може да се отдаде на много неща. Налице е зашеметяващата фреска на вътрешната му повърхност и зидания му свод. Но според мен, пише авторът, красотата му се дължи и на това, което отдавна е изчезнало: хората, които са го построили, и инструментите, които са използвали.

На Брунелески му отнело 16 години, за да построи купола, чийто строеж започва през 1420 г. Той имал амбицията да го издигне без дървени армировки, които така или иначе не биха издържали купол с такъв размер. Трябвало да иновира. Така Брунелески изобретява подвижното скеле. Той също така проектира кран за повдигане на тухли, които подрежда в двойна структура чрез новаторски зигзагообразен модел. Това не само осигурило стабилност на вътрешните тухли, но и поддържало извивката на купола.

Важно е също така сътрудничество на Брунелески с редица професионалисти за сглобяването на тези инструменти и купола. Той работил с известен флорентински математик, за да направи нужните изчисления. Включил ковачи и дърводелци, за да създаде крановете, мобилните платформи и скелетата. Стотици работници - от зидари до бъчвари - участвали в строежа.

Брунелески отговорил на горните три въпроса. Но има и четвърти: как моята работа може да ме надживее и да е от полза за човечеството, сега и в бъдеще?

Създавайки купола си, Брунелески продължава традициите с готическата, романската и класическата архитектура и оказва влияние върху създаването на безброй нови сгради. Той развива набора от инструменти за поколения художници и архитекти, като му се приписва изобретяването на линейната перспектива и подвижното скеле. Неговите инструменти и техники се използват не само в изкуството и архитектурата, но и в много други области.

Докато ренесансовите майстори прекрояват най-вече физическата сфера, AI сега ни дава възможност да направим същото с умствената. Вече виждаме как технологията може да подобри неимоверно начина, по който споделяме идеи или изразяваме себе си (било то чрез писане на есета и книги, създаване на изкуство или поезия), или да ни помогне да общуваме помежду си по начини, които иначе не бихме опитали.

Брунелески усърдно изработил своите инструменти и неговите инструменти оформили него - и всички нас. Докато обмисляме бъдеще, оформено от AI, трябва да си спомним известната сентенция на медийните теоретици Джон Кълкин и Маршъл Маклуън: „Ние ставаме това, което наблюдаваме. Ние оформяме нашите инструменти и след това те оформят нас." AI е нашето когнитивно подвижно скеле. И ще ни помогне да изградим всякакви катедрали на ума - много от които не бихме могли да построим преди.