Обещанието на изкуствения интелект (ИИ) е, че ще трансформира продуктивността. Няма друга област, в която това да е толкова необходимо, колкото в здравеопазването. Със застаряващото население, строгите ограничения на разходите и пренатоварения медицински персонал в редица здравни системи, революцията в производителността не може да настъпи достатъчно бързо. Както пише доктор Маргарет Макартни в есето си за FT Weekend, отбелязвайки 75-годишнината на британската National Health Service (NHS), работата на общопрактикуващия лекар днес е „по същество неизпълнима“.
От десетилетия експертите по технологии обещават да трансформират здравеопазването, но резултатите засега са смесени. Това е сектор, изпълнен с много предизвикателства, фалшиви пробиви и еуфория, пише Джон Торнхил за Financial Times.
Един от най-ярките примери е, че IBM заяви, че нейният суперкомпютър Watson, който през 2011 г. спечели играта Jeopardy!, също така може да се справи с рака, но не успя да се превърне в „универсален източник на отговори“. Обществото също остава дълбоко подозрително относно използването на изкуствен интелект в здравеопазването. Анкета на Pew Research Center от по-рано тази година установи, че на 60% от респондентите в САЩ „не им е комфортно“ от използването на изкуствен интелект за диагностициране на заболявания или препоръчване на лечение.
Може ли поредното обещание за революция в здравеопазването, в основата на която стои появата на генеративния изкуствен интелект, да се сбъдне?
Един от експерите, които вярват в това, е Лойд Майнър, декан на Stanford Medical School, който твърди, че скорошните постижения на изкуствения интелект ще ни позволят да направи това, което създателите на Watson предвидиха. ИИ отдавна се ползва в някои области на здравеопазването, като помага да се наблюдават възможните взаимодействия на лекарства и анализиране на скенери на кожни лезии например. Но Майнър твърди, че днешните генеративни ИИ модели ще повлияят на всички аспекти на здравеопазването – от грижата за пациентите до медицинските обучения и разработването на лекарства.
След като интернет ни даде достъп до информация, генеративният изкуствен интелект ще ни позволи да усвояваме знания, казва той. „В човешката история има повратни точки: език, печат, интернет. Мисля, че генеративният изкуствен интелект е подобна повратна точка“.
За да се възползва максимално от възможността, училището по медицина на Stanford миналия месец обедини сили с Institute for Human-Centered Artificial Intelligence към университета, за да се борят с етичните проблеми и тези, свързани с безопасността при ползването на ИИ. Съвместната им инициатива RAISE-Health ще следи обещаващи приложения на изкуствения интелект в природните науки и здравеопазването, ще ускри изследванията и ще помогне за образоване на пациентите и доставчиците на здравни услуги относно начините за отговорно използване на технологията.
ИИ вече отваря възможности за предоставяне на здравни услуги по много по-ефективни начини. Една от тези области е хирургията. Proximie, стартъп, основан от хирурга Надин Хачач-Харам, е записала на видео над 20 хил. процедури със съгласието както на екипа от хирурзи, така и на пациентите, създавайи нов дигитален медицински ресурс и инфраструктура.
Мисията на компанията е да изгради глобална платформа, която може да споделя най-добрите практики в реално време и да подобрява обучението, прегледа на случаите и безопасността на пациентите. Proximie може да използва генеративен изкуствен интелект, за да предоставя богати на данни обобщения на процедурите, да проследява хирургически инструменти и да генерира досиета за пациентите.
Хачач-Харам твърди, че се вдига много шум около изкуствения интелект, но той трябва да се използва само в конкретни случаи, които очевидно са от полза на пациентите и медицинския персонал. Нейното предизвикателство е било да убеди представителите на бизнеса, че технологията може да доведе до по-добри резултати и да спести пари. Но също така е трябвало да убеди пацентите, че използването на технологията може да подобри безопасността, като същевременно се запази поверителността.
„Можем да използваме генеративен изкуствен интелект, за да анализираме данни по сигурен начин“, споделя тя. „Данните спасяват животи“.
Някои от големите технологични компании, нямат добра репутация в ползването на лични данни, също обучават модели с генеративен ИИ за сектора за здравеопазването. Google изпробва медиинския чатбот Med-PaLM 2, който предоставя експертни съвети на лекарите в Mayo Clinic в САЩ. Google с право е предпазлива към по-широкото пускане на този модел, преди потенциалните му недостатъци да бъдат коригирани.
Но един от изследователите, работил по проекта, е развълнуван от това как, веднъж доказала се, технологията може да трансформира здравеопазването по света. Вивек Натараджан изследовател в сферата на ИИ в Google Health, наскоро коментира на конференцията RAAIS в Лондон, че докато е растял в Индия, е познавал хора, които никога не са виждали лекар в живота си.
„Къде изкуственият интелект има най-голямо въздействие?... Достъп до здравеопазване“, споделя той. Това би ни позволило да си представим „лекар от световна класа в джобовете на милиарди“ хора.
Това е примамлива перспектива. Но в сектор, който се върти около сложност на организацията, твърде деликатни лични въпроси и вземането на решения на живот и смърт, по-добре да използваме изкуствения интелект разумно.