Следващото предизвикателство пред производителите на чипове в Германия - работната ръка

Бившият източногермански град Дрезден беше епицентърът на производството на чипове зад Желязната завеса. Традицията се запазва както в Дрезден, така и в заобикалящата го област. Над три десетилетия по-късно всеки трети полупроводник, произведен в Европа, идва от Саксония, пише Bloomberg.

Провинцията инвестира милиарди и производствени заводи на компании като Infineon, Bosch и Globalfoundries се намират в Саксония, носят се слухове, че там ще се намира и бъдещият завод на TSMC.

Но недостигът на квалифицирана работна ръка натежава на сектора.

Над 76 хил. души в Саксония са заети в местната индустрия с чипове благодарение отчасти на близки клъстери от научно-изследователски институти, компании от областта на полупроводниците и технически университети. Лобисти прогнозират, че до 2030 г. този брой ще нарасне до 100 хил.

Това обаче не е достатъчно – нито за Германия, нито за Европа като цяло. Дотогава ЕС иска да произвежда 20% от полупроводниците в света спрямо 10% в момента. Усилията на Дрезден за обучаване на таланти и привличане на квалифицирани служители може да предложат насоки как ще стане това.

Сампада Годкинди завършила Техническия университет в Дрезден, който от 2011 г. предлага магистърска програма по наноелектронни системи, привличаща много чуждестранни студенти и създаваща канал за вливане на таланти директно в индустрията. Родом от Карнатака, Индия, Годкинди започнала да си търси магистърски програми на английски език в Германия, след като работила за германска компания за автомобилни части, и Техническият университет в Дрезден бил на първо място в търсенето ѝ. След като получила дипломата си, тя искала да остане в района и си намерила работа като интеграционен инженер в GlobalFoundries.

Университети като Техническия университет в Дрезден и близки научни институти като центъра „Хелмхолц“ и института „Фраунхофер“ правят възможно производители „да си осигуряват както опитни експерти по чипове, така и млади новозавършили студенти и квалифицирани служители за нашите заводи за чипове“, отбелязва производителят на полупроводници Robert Bosch в имейл до Bloomberg.

Освен това съществува жизнена екосистема от компании, работещи в сектора на полупроводниците, подкрепена от големи организации в индустрията като Silicon Saxony. Тази организация, която има над 450 членове в областта, представлява производители на чипове, академични институции и доставчици.

Това е среда, която законодателите искат да повторят в цяла Европа. През април европейски преговарящи се договориха по окончателната версия на Директивата за чиповете на ЕС, предвиждаща 43 млрд. евро за подкрепа на сектора на полупроводниците в блока. Освен предоставяне на субсидии за научни изследвания и големи нови заводи ЕС иска да запълни недостига на квалифицирани служители в производството на микрочипове. Програми като Европейската академия за чип умения 2030 може да помогнат, като целта им е да обучат 500 хил. експерти по микроелектроника през идното десетилетие.

Освен това Германия се опитва да изпревари възникването на недостиг с квалифицирана работна ръка. Миналия октомври правителството обяви стратегия, съсредоточена върху образованието, подобряването на уменията, повишаването на участието на трудовия пазар, подобряване на работната култура и намаляване на емиграцията. Най-голямата икономика в Европа реформира също имиграционните си закони, за да улесни пристигането на квалифицирани служители от чужбина в Германия.

Тези ходове са особено неотложни, тъй като 29% от експертите по електроинженерство и 33% от инженерните контрольори в сектора на полупроводниците в Германия ще достигнат пенсионна възраст в идните 10 до 12 години, според изследване на IW Koeln. В Германия като цяло секторът отчете недостиг на 62 хил. служители между юни 2021 г. и юни 2022 г. Със застаряването на населението и влизането на по-малко германци в работната сила „все още има огромна необходимост от чуждестранни квалифицирани служители“, заяви говорител на германското министерство на труда пред Bloomberg.

Чуждестранното население в Дрезден е нараснало над два пъти за десет години.

През последните години градът превърна това в приоритет в полза на сектора за производството на чипове. Infineon, която неотдавна направи първа копка на четвърти завод в града, има служители от над 50 страни в Саксония, а GlobalFoundries има над 40 националности, представени в завода ѝ в Дрезден. От студентите, които са запълнили 65-те места в специалността по производство на чипове на Техническия университет в Дрезден, много са дошли от Китай и Иран, а индийските граждани са съставлявали 57% от студентите в курса.

В ЕС производителите на чипове не успяват да отговорят на заплатите, предлагани в други части на света, казва Силвана Мусчела, технически координатор в ALLPROS.eu, проект на ЕС, финансиран от програмата „Дигитална Европа“. „Европа губи таланти, защото не може да плаща, колкото Сингапур, Южна Корея, САЩ или Канада“, казва Мусчела.

В по-широк план производителите на чипове имат затруднения да се конкурират с по-високите заплати, които се предлагат в други технически области, някои от които имат и още една привлекателна характеристика – не са толкова физически изтощаващи. „Дори електроинженерите, които излизат от професията, може да не изберат индустрията на полупроводниците като свой основен вариант. Те отиват в софтуерната индустрия“, казва Алам.

Отвъд привличането на квалифицирани служители в Германия друго предизвикателство е те да бъдат убедени да останат. Докато подкрепата за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ расте в Саксония, производителите на чипове се опитват да гарантират, че Дрезден ще остане място, където чужденците искат да живеят.

Задействани са програми за свързване на квалифицирани служители в технологичната индустрия от Индия с работни места в Саксония, групи в индустрията помагат на хората да се установят в региона, а местни организации улесняват приобщаването на новопристигналите в общността. Дрезден не е толкова интернационален като някои по-големи градове в Германия, но делът на чужденците в главния град на Саксония е нараснал над два пъти от 2014 г. насам.

След четири години в Дрезден Кодгинди смята да живее в града за дълго време. Макар вторият ѝ дом се стреми да надгради индустрията си с чипове и да привлече международни таланти, Годкини смята, че Германия може да подобри маркетинга си към бъдещи чуждестранни студенти.

„Германия е много добра за студенти страна. Получавате образование с много добро качество и имате относително ниски разходи за живот. А този факт не се рекламира добре пред студенти в Индия“, счита тя.