През 1900 г. в Обединеното кралство е имало 3,3 милиона коне. Тези животни са осигурявали теглителна сила, служели са за транспорт и кавалерия. Днес те се използват само за отдих. Конете са остаряла технология. Техният брой в Обединеното кралство е намалял с около 75 процента. Може ли хората също да се превърнат в остаряла технология, изместена от машини, които са не просто по-силни и по-ловки, но и по-интелигентни, дори по-креативни? Казват ни, че заплахата е далечна. И все пак това е въпрос на гледна точка. Може би машините биха могли да направят много от това, което е трябвало да направим по-добре, с изключение на това да бъдем хора и да сме загрижени както само хората могат, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.
Но дори и да не съществува такава революционна заплаха, скорошният напредък в областта на изкуствения интелект е много значителен. Според Бил Гейтс това е най-важното развитие след персоналните компютри. И така, какви могат да бъдат последиците? Можем ли да ги контролираме?
Естествената отправна точка са работните места и производителността. Анализ на Дейвид Отър от Масачусетския технологичен институт (MIT) и съавтори предоставя полезна аналитична рамка и отрезвяващи заключения за случилото се в миналото. Той разграничава иновациите, подсилващи труда, от тези, които го автоматизират. В него се заключава, че „по-голямата част от настоящата заетост се състои от нови работни специалности, въведени след 1940 г.“. Но мястото на тази нова работа се измести от средно платени производствени и чиновнически професии преди 1980 г. към високо платени професионални и, на второ място, ниско платени услуги след това. Така иновациите все повече отнемат работните места със средни доходи.
Освен това иновациите генерират нови видове работа само когато допълват работните места, а не когато ги заместват. И накрая, намаляващите търсенето ефекти от автоматизацията се засилиха през последните четири десетилетия, докато увеличаващите търсенето ефекти от подсилването не го направиха. Нищо от това не е много радостно, особено след като общият растеж на производителността е доста скромен от 1980 г. насам.
И така, какво да кажем за бъдещето? По този въпрос анализът на Goldman Sachs е едновременно оптимистичен и отрезвяващ. В него се твърди, че „комбинацията от значителни икономии на разходите за труд, създаване на нови работни места и повишаване на производителността за неизместените работници увеличава възможността за бум на производителността на труда“. Това би било подобно на онова, което в крайна сметка последва появата на електрическия двигател и персоналния компютър. Изследването изчислява, че по-специално генеративният изкуствен интелект може да повиши годишния растеж на производителността на труда в САЩ с 1,5 процентни пункта. Скокът би бил по-голям в страните с високи доходи, отколкото в развиващите се, въпреки че таймингът не е ясен.
В световен мащаб, според анализа, 18 процента от работата може да бъде автоматизирана от ИИ (изкуствения интелект), отново с по-голям ефект в страните с високи доходи. В случая на САЩ приблизителният дял на работата, изложена на ИИ, варира между 15 и 35 процента. Най-уязвимите професии ще бъдат офисните, административните, юридическите и архитектурно-инженерните. Най-малко изложени ще бъдат тези в строителството, монтажа и поддръжката. В социален аспект въздействието ще падне най-силно върху сравнително добре образованите служители с бели якички. Така опасността е от низходяща трудова мобилност при средната и горната средна класа. Социалното и политическото въздействие на подобни промени изглежда твърде очевидно, дори ако общият ефект наистина е повишаване на производителността. За разлика от конете, хората няма да изчезнат. Те също така гласуват.
И все пак тези икономически ефекти далеч не са цялата история. ИИ е много по-голяма промяна от тях. Той повдига дълбоки въпроси за това кои сме и какво сме. Това може да е най-трансформиращата технология от всички за нашето усещане за себе си.
Помислете за някои от тези по-широки ефекти. Да, може да се сдобием с неподкупни и рационални съдии, както и с по-добра наука. Но също така може да имаме свят от съвършено фалшиви информация, снимки и самоличности. Може да имаме по-мощни монополи и плутократи. Може да имаме почти пълно наблюдение от страна на правителствата и компаниите. Може да настъпи много по-ефективна манипулация на демократичния политически процес. Ювал Харари (израелският историк, прочул се през последните години с книгите си „Сапиенс“, „Хомо Деус“ и „21 урока за 21 век“, които са преведени и на български – бел. прев.) твърди, че „демокрацията е разговор, а разговорите разчитат на езика. Когато ИИ хакне езика, той може да унищожи способността ни да водим смислени разговори, като по този начин разруши демокрацията.“ Дарън Аджемоглу от MIT твърди, че трябва да осъзнаем тези вреди, преди да позволим на изкуствения интелект да се развихри. Джефри Хинтън, „кръстникът“ на ИИ, дори реши да напусне Google.
Проблемът с регулирането на ИИ обаче е, че за разлика от, да речем, лекарствата, които имат ясен обект (човешкото тяло) и ясна цел (излекуване), ИИ е технология с общо предназначение. Той е поливалентен. Може да промени икономиките, националната конкурентоспособност, относителната власт, социалните отношения, политиката, образованието и науката. Може да промени начина, по който мислим и творим, може би дори как разбираме нашето място в света.
Не можем да се надяваме да контролираме всички тези ефекти. Твърде сложни са. Би било като да се опитваме да разберем ефекта от печатарската преса през 15 век. Не можем да се надяваме да постигнем съгласие за това какво да се фаворизира и какво да се предотврати. И дори ако някои държави се споразумеят, няма как да спрем останалите. През 1433 г. китайската империя прекрати опитите си да създаде военен флот. Това не попречи на другите да го направят, като в крайна сметка те победиха Китай.
Човечеството е доктор Фауст. То като него търси знание и сила и е готово да сключи почти всякаква сделка, за да ги постигне, независимо от последствията. Дори по-лошо, то е съвкупност от съревноваващи се доктор Фаустовци. Изпитваме въздействието на революцията на социалните мрежи върху обществото и политиката. Някои предупреждават за последствията от това за нашите деца. Но не можем да спрем сделките, които сключихме. Няма да спрем и тази революция. Ние сме Фауст. Ние сме Мефистофел.ИИ революцията ще продължи.
17:56 | 22.05.23 г.
