Иронията на сагата с фалиралата Silicon Valley Bank е пълна, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International. Според него кризата започна в любимата банка на американския технологичен сектор, но помощта на правителството донесе най-голяма полза на Big Tech (технологичните гиганти – бел. ред.) Със завръщането на спокойствието на пазара, подхранвано от технологичните акции с мега капитализация, инвеститорите естествено изпитват облекчение. Те обаче трябва да са наясно накъде отива една система, изградена върху спасителни мерки, коментира още Шарма.
Само преди две десетилетия капитализмът беше белязан от цикли на бум и срив, които изтласкваха утвърдени компании и създаваха пространство за нови играчи. Въпреки че все още е масова дума, „корпоративното разрушение“ вече е деградирало до „разместване на пластовете“ из трейдърските терминали. Основните печеливши от спасяванията след финансовата криза са големите, утвърдени компании – но капитализмът не би трябвало да работи по този начин.
След като правителството се намеси на 10 март, за да спаси SVB, акциите с мега капитализация имаха един от най-добрите си периоди. Днес всичките пет водещи американски компании са технологични и заедно представляват повече от 20 процента от фондовия пазар - най-високата концентрация от 60-те години и над два пъти дела отпреди десетилетие, изчислява още Ручир Шарма.
Според него спадът в конкурентното разместване е страничен ефект от културата на спасяване, която е в подем от 80-те години на миналия век. Откакто Федералният резерв на САЩ се намеси, за да подкрепи борсата след краха от 1987 г., фондовият пазар нарасна драстично, от половината от размера на американската икономика до два пъти по-голям в пика си през 2020 г. Може да се предположи, че един разширяващ се пазар би трябвало да създаде пространство за повече разместване на пластовете, но не, не и в Америка.
Броят на американските компании, които са били в топ 10 през едно десетилетие и остават там през следващото, нараства стабилно, от само три през 1990 г. до шест в края на първото десетилетие на този век. И докато корпоративното разместване е отслабнало в САЩ, то остава относително силно в голяма част от света. В първото десетилетие на 21 век само две компании останаха в топ 10 по капитализация в Япония, четири в Европа, четири в Китай и две в глобалния списък, Microsoft и Alphabet, казва още експертът.
Днес първите пет американски компании са по-големи от следващите пет с най-голямото кратно от началото на 80-те години. Само първите две представляват почти половината от пазарната капитализация на топ 10, спрямо 35 процента в началото на пандемията. Сега Apple е номер едно и е почти шест пъти по-голяма от UnitedHealth Group, която е на 10-то място. Преди три десетилетия Exxon беше номер едно, но само с малко над два пъти по-голяма капитализация от десетата BellSouth.
Конкуриращите се обяснения за възхода на Big Tech включват естественото предимство на размера при цифровите мрежи, където компаниите могат да добавят клиенти с незначителни допълнителни разходи. Но „мрежовите ефекти“ не могат да обяснят защо три от всеки четири американски отрасли – далече не само в технологичната индустрия – се консолидират в няколко компании. Обяснението идва от мащабните правителствени спасявания, които облагодетелстват утвърдените фирми.
В миналото разрушението беше особено бързо в технологиите, припомня Ручир Шарма. Нови имена ставаха известни с всяка нова фаза на компютърната ера, от големите изчислителни станции и персоналните компютри до интернет и смартфоните. Сега, докато технологичният разговор се измества към пробиви като изкуствения интелект (AI), той все още се съсредоточава около същите стари имена, водени от Microsoft и Alphabet. "И този възход на американските монополи беше придружен от упадък на по-малките и стартиращите фирми", категоричен е председателят на Rockefeller International.
В Китай, където има по-голямо разместване на пластовете на върха, перспективите пред интернет гиганти като Alibaba и Tencent се повишаваха и намаляваха главно с интензивността на държавното регулиране. Пекин е решаващият фактор, а не толкова мрежовите ефекти.
"Правителството на САЩ не се меси колкото китайското, но ако смятате, че Вашингтон не изкривява пазарите, когато спасява банки, значи не сте от Тексас", кпише Шарма за FT, притмняйки думите на кмета на Форт Уърт, че „основното нещо“, което тревожи бизнес лидерите, е следният въпрос: ако SVB обслужваше петролната индустрия, а не технологичната, щеше ли правителството да се притече на помощ по същия начин?
Неизбежно спасяванията изкривяват начина, по който се разпределя капиталът, прехвърляйки решенията в политически ръце. Пазарите спират да търсят какво има икономически смисъл и започват да предвиждат какво ще подкрепи държавата. Но едно общество, изтощено от кризи, изглежда се чувства все по-комфортно с това изопачаване на стимулите.
Вместо да поставят под въпрос мъдростта на спасяванията, много масови коментатори питат защо правителствата просто не национализират банките. Лидерите в други проблемни сектори, като търговските недвижими имоти, забелязват възможност, като твърдят, че техните индустрии също представляват системни рискове и следователно заслужават подкрепа от правителството.
Но разместването на пластовете е в основата на капитализма, пише в заключение експертът. Държавата не може да поддържа всички утвърдени компании. Ако има останала енергия в тази все по-деформирана система, през следващите години би трябвало да видим големите корпорации да отстъпват място на нови победители, а не да се окопават още по-дълбоко на върха.
17:24 | 15.04.23 г.
