САЩ и Китай продължават да водят в надпреварата за чисти технологии

Усилията на Европа за насърчаване на инвестициите, необходими за изграждането на устойчива икономика и за отблъскване на предизвикателствата от страна на САЩ и Китай, са все още в начален етап, пише Bloomberg TV Bulgaria. 

Макар че Европейският съюз направи първоначален опит да отговори на мащабната американска програма за зелени субсидии, той едва сега започва да осъзнава предизвикателствата, свързани с превръщането в реалност на смелата му визия за неутрален по отношение на климата търговски блок.

Изправени пред опасността да изгубят инвеститорите си заради пакета от данъчни облекчения на стойност 369 млрд. долара на президента Джо Байдън, регулаторните органи в Брюксел предложиха тази седмица набор от мерки, включващи цели за местно производство и по-бързо издаване на разрешителни за ключови проекти в областта на чистите технологии. Но отговорът няма простата рамка на американския Закон за намаляване на инфлацията и засяга само част от проблема.

Наред с надпреварата за привличане на инвестиции, осигуряване на ключови суровини и разработване на технологии, 27-те държави от ЕС трябва да се борят с безпрецедентна енергийна криза, която миналата година доведе до рекордно високи цени на електроенергията и природния газ. Дори и да са спаднали драстично, новата зависимост на Европа от втечнен природен газ - включително от САЩ - води до по-високи разходи. 

"Реакцията на ЕС има и добри, и лоши страни", казва Юрген Матес, ръководител на пазарните изследвания в Германския икономически институт IW в Кьолн. "Това, което не решава, е въздействието на високите цени на енергията, които за енергоемките отрасли са много по-важни от гледна точка на мястото за нови инвестиции, отколкото субсидиите на IRA."

За разлика от рамката от данъчни стимули, предлагана от САЩ, ЕС представи Закона за промишлеността с нулево нетно потребление, който призовава блока да произвежда поне 40% от нуждите си от чисти технологии в сектори като тези, които произвеждат слънчеви клетки, вятърни турбини и батерии. Критиците определиха този подход като напомнящ по-скоро на планова икономика, отколкото на свободен пазар. 

"Предложението за Закон за нулевата нетна индустрия прилича повече на Закон за нулева индустрия", заяви Марко Менсинк, генерален директор на Европейската асоциация на химическата промишленост Cefic. "Много малко вероятно е то да се превърне в промяна на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, тъй като не разглежда проблема от гледна точка на бизнеса и инвеститорите."

Cefic разкритикува плана на ЕС, че не съответства на стимулите на IRA за намаляване на ежедневните оперативни разходи. Тя също така твърди, че техните клиенти - от производители на батерии до производители на енергия от възобновяеми източници - ще разчитат на химикали, произведени на по-ниска цена в САЩ.

Съпътстваща мярка има за цел да осигури достатъчни доставки на суровини, които са жизненоважни за енергийния преход. Според Международната агенция по енергетика Китай, който контролира до 70% от световната преработка на минерала, доминира в производството на литий, който е от решаващо значение за съвременните батерии.

Белият дом предлага огромни търговски стимули за насърчаване на местната преработка на критични суровини. След обявяването на данъчните облекчения и отстъпки през август миньорите, рафинериите и производителите на батерии обявиха множество инвестиции в САЩ. Липсата на равностойна подкрепа в рамките на мерките на ЕС може да постави блока в неизгодно положение.

Опитът на Rock Tech Lithium Inc., стартъп, който изгражда първата в Европа рафинерия за литий в малък германски град на границата с Полша, подчерта недостатъците на подхода на ЕС. Стартъпът иска да построи втория си завод и "много вероятно" ще избере Северна Америка поради схемите за субсидиране, заяви главният изпълнителен директор Дирк Харбеке.

Съгласно действащите разпоредби на ЕС, за държавна помощ ще бъдат похарчени около 50 милиона евро (53 милиона щатски долара) за поддръжка на обекта в Източна Германия, докато "на хартия за същия завод бих могъл да получа 200 милиона щатски долара в САЩ", каза той. 

Намаляването на емисиите на парникови газове от промишлеността остава едно от най-големите предизвикателства пред ЕС. Блокът има обвързваща цел да намали замърсяването с поне 55% до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Европа вече е въвела мерки, като например ценообразуване на въглеродните емисии за насърчаване на мерките за ефективност. Но преходът е свързан с огромни инвестиции. 

"Какво е поразителното в предложението? В него не се хвърлят нови пари", каза Петер Вис, старши съветник в Rud Pedersen Public Affairs в Брюксел. "По-голямата част от акцентите, които се поставят, за да се гарантира, че чистите технологии ще бъдат увеличени, се съсредоточават върху конкретните начини за отстраняване на пречките, забавящи внедряването на чисти технологии."

Според собствените му оценки ЕС ще се нуждае от около 400 млрд. евро допълнителни инвестиции в енергийна инфраструктура годишно, за да постигне целите си за нулево нетно потребление до 2050 г., а критиците на новото законодателство твърдят, че са необходими по-щедри стимули, за да стане блокът по-конкурентоспособен. Предложението все още трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент, които също могат да предложат изменения.

Междувременно нарастват очакванията, че Пекин ще отговори, като разреши множество нови инициативи за осигуряване на суровини в чужбина, което означава, че страната може да разшири господстващото си положение в материали като кобалт и литий през следващите години.

Въпреки че ЕС вече е похарчил милиарди евро за своята Зелена сделка и е заделил още в бъдещите си бюджети, той разчита основно на частен капитал за изпълнението. Последните мерки подчертават съществуващите програми за финансиране и облекчените правила за държавна помощ. Споменава се нов финансов инструмент, който обаче ще бъде създаден в бъдеще. 

"Дълго се говори с гръмки думи, а липсват подробности за това как всъщност ще се постигнат тези цели", каза Колин Хамилтън, управляващ директор за изследвания на суровините в BMO Capital Markets.