В рамките на следващите пет до седем години страната ни може да мобилизира ресурс в рамките на 3,2 млрд. евро по различни програми и проекти, които включват и частни инвестиции за насърчаване на използването на потенциала на водородните технологии.
„Съвместно с представители на бизнеса и научните среди се разработва Пътна карта за развитие на водородните технологии, която се стреми да ориентира индустрията към водородно базирана икономика, с фокус т.нар. Зелен водород“, съобщи Мария Тодорова, директор на дирекция „Политики и анализи“ към Министерството на иновациите и растежа, в репортаж на bTV, цитирана от пресцентъра на МИР.
Тя посочи, че финансирането на водородните технологии за производство, съхранение и износ ще бъде както с безвъзмездни средства, така и с финансови инструменти и комбинация между двете. По думите ѝ има огромен интерес от индустрията. През МИР по програмите за „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ е предвиден набор от мерки, свързани със зеления преход.
Тодорова потвърди, че само в 20 страни в света съществуват т.нар. „водородни долини“, като България е една от първите, които ще подкрепят реализирането на такъв проект за подпомагане на индустрията. „Проектът за „водородна долина“ в България, който в бъдеще ще се реализира в Маришкия басейн, е един от 37-те в 20 страни (към момента) и един от деветте проекта по Програма „Хоризонт Европа“, за които Европейската комисия осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022 г.“, обясни експертът.
Проектът ще бъде подкрепен и с 8 млн. евро през Програмата за наука и иновации към МИР, като общо за цялостното изграждане на предвидената водородна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро. В реализацията му ще се включат представители на научните организации и бизнеса. Началото на проекта е планирано през тази година, като срокът за изпълнението му е пет години.
Тодорова уточни, че „водородните долини“ са локални екосистеми, които свързват производството, транспорта и потреблението на водород от крайни потребители от електромобилността или индустрията.
„Процедурите за внедряване на иновации в предприятията с общ бюджет близо 300 млн. лв., както и за разработване на иновации за над 120 млн. лв. по програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, са две от възможностите още през тази година индустрията да инвестира в тези технологии“, посочи тя.
Експертът напомни, че Националният план за възстановяване и устойчивост също реализира инвестиции в зелен преход, кръгова икономика, както и в климатична неутралност. Тодорова даде пример с процедурата, която бе отворена на 14 февруари по Плана от МИР за изграждане на ВЕИ инсталации от бизнеса, която е с бюджет 200 млн. лв.
„Производството на зелен водород чрез електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е сигурно решение в посока декарбонизация на икономиката и подходящо за въглеродно интензивни производства“, каза Тодорова. Тя уточни, че зеленият водород може да има множество приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството, защото не замърсява околната среда, но също така е важна суровина за редица ключови индустрии като производството на амоняк и азотни торове, както и на конвенционални горива за транспорта.
За пример експертът даде приложението на водорода в транспортната система чрез електромобилност на горивни клетки, вследствие на което се намаляват вредните емисии. „Преобразуването и съхранението на енергия под формата на водород, произведен чрез електролиза на вода, осигурява лесното ѝ преразпределение между секторите и регионите“, добави още едно предимство тя.
Тодорова отбеляза, че МИР е отговорната институция, която разработва Националната пътна карта за развитие на водородните технологии в България, която има за цел да ускори научните изследвания и иновациите в сектора, включително комерсиализацията на водородни технологии. „Водородната карта е стратегически документ за създаване на условия за напредъка във връзка с използването на тези технологии. Предстои съвсем скоро, след обсъжданията в работната група и междуведомственото съгласуване, тя да бъде внесена за приемане от Министерския съвет“, потвърди експертът на МИР.
Тодорова обърна внимание, че разработването на този документ е залегнало като една от основните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, с която да бъдат създадени базовите нормативни, финансови и административни предпоставки и механизми за производство и доставка на водород.
МИР е актуализирал и Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България в Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“, където като подобласти са предвидени производство на водород с акцент върху зеления водород, и използване на водорода в индустрията, енергетиката, транспорта и бита. „Това е база за осигуряването на финансови средства по програмите, за да се финансират именно чисти технологии“, обясни експертът.
14:28 | 22.02.23 г.
