Започват ли най-сетне новите технологии да вдигат производителността?

Едно от любопитните и комични кътчета в интернет е секцията с клиентски отзиви на Amazon за приспособлението за рязане на банани Hutzler 571 (което едновременно ги обелва и прави на резенчета – бел. прев.) Към днешна дата повече от 7000 потребители са коментирали жълтото парче пластмаса, което се продава за 7,80 долара, опровергавайки мнението, че американците не проявяват сарказъм. Един потребител написа, че преди е рязал бананите с нож и е почиствали острието с вода. „Сега благодарение на тази джаджа трябва да почиствам 17 отделни остриета всеки път, когато нарязвам банан“, пише той.

Ако послушате критиците ще останете с впечатлението, че Силициевата долина е произвела не много повече от една голяма резачка за банани през последните години, пише за Financial Times Джон Торнхил, основател на Sifted, спонсорирана от FT медия в областта на европейските стартъпи. Докато разтръбяват собствения си творчески гений, големите технологични компании са обвинявани, че преследват самоцелно иновациите, решавайки малко проблеми на реалния свят, докато генерират нови. Технологичният писател Брайън Мърчънт дори обяви края на мита за Силициевата долина, твърдейки, че технологичните гиганти сега са по-загрижени за извличането на приходи и смазването на зараждащата се конкуренция, отколкото да създаването на нещо полезно. „Има усещане, че сме достигнали края на интернет“, пише той.

Друг критик цитира рефрена, че 90 процента от стартиращите фирми, основани от млади мъже в Сан Франсиско, просто се опитват да отговорят на въпроса: „Какви неща майка ми вече не прави за мен?“. Създаването на безпроблемно бъдеще изглежда се състои в пускането на приложения за бърза доставка на храна, разходка на кучета и пране. „Има тенденция Силициевата долина да иска да бъдат революционна без да революционизира каквото и да било“, посочва Ейдриън Доб, учен от Станфордския университет.

Подобни аргументи очевидно преувеличават, но съдържат немалко истина. Все още не е ясно дали иновации като социалните медии, криптовалутите или метавселената носят нетна полза за човечеството. Както скептично настроените икономисти не се уморяват да изтъкват, дигиталната революция досега има малък количествено измерим ефект за повишаване на производителността.

Но може да се окаже, че популярното отчаяние спрямо технологичния прогрес се разпространява точно в момента, когато той е напът да окаже реално въздействие при справянето със значителни предизвикателства, като здравеопазването и изменението на климата.

Както написа икономическият историк Карлота Перес, често има забавяне от десетилетия между развитието на мощни нови технологии и техния масов ефект. Така е било и с революциите на парния двигател, железниците, електричеството и масовото производство през предходните три века.

Има поне три причини да вярваме, че може да навлизаме в нова фаза на по-продуктивно технологично внедряване. Първо, резкият спад в пазарните оценки на големите технологичните компании доведе до значителен отлив на служители от тях и приток на специалисти с дигитални умения към традиционните бизнеси. Повече от 150 000 работници са били уволнени от технологични компании по света през 2022 г., според сайта layoffs.fyi. Това е на фона на 12-процентно увеличение на общия брой технологични работни места в САЩ до 6,4 милиона през изминалата година, тъй като банки, търговци на дребно, производители и здравни фирми наемат повече технологично сведущи служители.

Второ, някои от най-мощните технологични инструменти, като изкуствения интелект, облачните изчисления и софтуера с нисък код или без код, са все по-достъпни за всеки бизнес. Както казва един технологичен консултант, вече не само главните технологични директори на компаниите могат да разбират и използват тези технологии, техните главни продуктови и маркетингови директори също могат да правят това: „Героите на следващата ера ще бъдат продуктовите мениджъри, които се фокусират върху резултатите, а не върху входящите компоненти на процеса“.

Трето, инвеститорите от сферата на рисковия капитал остават ентусиазирани в подкрепата си за целенасочени стартиращи фирми, които се опитват да отговорят на поне една от целите на ООН за устойчиво развитие. Според доклада на Atomico за състоянието на европейските технологии повече от 169 милиарда долара са инвестирани в такива проекти от 2018 г. насам. Този апетит е особено силен в Европа, която миналата година съставляваше 57 процента от цялото глобално финансиране на ранен етап в тази област.

Въз основа на историческите модели, идентифицирани от Перес, някои изследователи казват, че може би навлизаме в нова „технико-икономическа“ парадигма, в която масовото внедряване на цифрови технологии създава по-продуктивна, локализирана и устойчива глобална икономика. В книгата си Sustainable Futures Рафаел Каплински твърди, че по-доброто сътрудничество между публичния и частния сектор би ускорило процеса. „Ко-еволюцията“ вече даде възможност за забележителен растеж във възобновяемата енергия, например. Но за момента, казва ми той, положителните тенденции по-скоро очертават възможности, отколкото описват реалността.

Това, което е необходимо, отбелязва той, е правителствата да разбият мощните корпоративни интереси, които задушават конкуренцията и да предложат стимули за инвестиране в зелената икономика. Това ще стане само ако гражданското общество постави проблема. „Въпросът е: намираме ли се в повратна точка, в която печелившата логика на инвестициите създава нови възможности?“, се пита той.

Все още не знаем отговора. Но най-ярките умове на Силициевата долина със сигурност могат да бъдат впрегнати за много по-продуктивни цели, отколкото просто да прилъгват интернет потребителите да кликат върху реклами. Има по-прости начини за нарязване на банан.