Дигиталната търговия не трябва да се превръща в игра с нулев резултат

Бъдещето е дигитално, като това важи най-вече в търговията. Докато трансграничната търговия с много традиционни стоки и услуги стагнира през последното десетилетие, търговията с данни, цифрови услуги, интелектуална собственост и дори международни студенти (въпреки краткия срив, свързан с пандемията) процъфтява, пише бизнес колумнистката и асоциирана редакторка на Financial Times Рана Форухар.

Между 2010 г. и 2019 г. търговските потоци при почти всичко, свързано със знанието, са нараснали два пъти по-бързо от тези на традиционните стоки. А някои области се разраснаха още по-бързо по време на пандемията благодарение на бума на всичко дигитално, според най-новия отчет за световните вериги на стойност на McKinsey Global Institute.

Това е добра новина - от решаващо значение е идеите и данните да преминават през границите. Но тя също така представя както стари, така и нови предизвикателства.

В първата категория попада въпросът как да се гарантира, че дигиталната търговия няма да се превърне в световна надпревара към дъното, тъй като международните компании преместват работни места и данни в региони с по-евтина работна ръка и по-малко защита на поверителността. А във втората категория властите, синдикалните лидери и бизнесите трябва да отчитат как тази нематериална търговия е различна от търговията с традиционни стоки и услуги и какво означава това за икономиката и политиката както на световно, така и на местно ниво.

Може би най-фундаменталният начин, по който търговията с нематериални активи се различава от традиционната търговия, е, че данните не са като буца въглища или парче стомана - те могат да се използват от много хора едновременно. На теория това трябва да създаде печеливш сценарий не само за двете страни на една сделка, но и за страните, през които преминават трансгранични данни.

И все пак на практика информацията има тенденция да бъде монополизирана. Мрежовият ефект – при който повече ражда повече – създаде суперзвезди в богати на данни области като Big Tech и Big Pharma (технологичните и фармацевтичните гиганти – бел. прев.) Тези големи компании са склонни да създават много по-линейни вериги за доставки, защото това е едновременно ефективно и рентабилно. Според MGI търговската концентрация е най-силно изразена в международните вериги на стойността, интензивни на знание и нематериални активи. Всъщност шестте най-концентрирани вериги за стойност днес принадлежат към тази група - помислете за големите технологии, електронните компоненти, фармацевтичните продукти и т.н.

Регулаторите вече се заемат с някои от тези проблеми чрез по-големи антитръстови усилия и нови начини на мислене за въздействието на бартерните трансакции, които съставляват голяма част от цифровите търговски потоци. В други области, като например полупроводниците, се полагат усилия за увеличаване на регионалното производство, което ще позволи на по-голям брой компании и държави да влязат в екосистемата за доставки на сектора. Но в области като фармацевтиката е постигнат много малък напредък за разнообразяване на потоците (преглед на веригите за доставки от Белия дом през 2021 г. отбеляза изключителна концентрация при фармацевтичните съставки).

Международните компании контролират по-голямата част от дигиталната търговия и както при традиционния еквивалент те имат стимул да преместват работа и данни, където им е най-удобно и изгодно. Въпреки че по-голямата част от нематериалната търговия все още е съсредоточена в страните от ОИСР, има тенденция към аутсорсване на повече дигитална работа на места като Филипините или Индия, където защитата на труда е оскъдна.

„Ако сключим нови търговски сделки, като индо-тихоокеанската търговска рамка, и няма достатъчно защита за трудовите или потребителските данни във всички страни, ще се окажем в по-лоша ситуация от преди“, казва Крис Шелтън, ръководител на Комуникационните работници на Америка (CWA), синдикатът, който представлява приблизително половин милион работници в цифровия сектор.

Тези опасения се задълбочават още повече от факта, че докато работата от вкъщи беше благодат за много служители в богатите страни, тя също така показа степента, до която работата на белите якички, свързана със знание, може да се извършва отвсякъде - и следователно потенциално да бъде аутсорсната. Както един главен изпълнителен директор ми каза преди година: „Ако можете да свършите работата в Тахо (Калифорния), можете да я свършите и в Бангалор (Индия).“ Тогава не е чудно, че CWA се ориентира към синдикално организиране в технологичния сектор, здравеопазването, медиите и дори финансите.

Ще бъдат ли огледало цифровите търговски потоци на някои от проблемните аспекти на традиционната търговия? Или ще създадат нова географска динамика? Част от това зависи от степента на технологичното отделяне между САЩ и Китай. Зависи и от това доколко цифровите потоци са свързани с материалния свят. Интернет на нещата драстично увеличава потока от данни в рамките на и между бизнесите, отразявайки бума на потребителските данни, който последва пускането на iPhone през 2007 г. „Дигиталната търговия не е отделена от традиционната търговия,” посочва директорът на MGI Оливия Уайт, „но все още не е ясно какви точно са връзките между двете.“

Имаме нужда от по-добри начини за измерване на потоците от знания. Това беше темата на неотдавнашната годишна среща на МВФ за нематериалните активи. Информационните потоци са много по-непрозрачни от тези на традиционните стоки. Това затруднява тяхното оценяване, данъчно облагане и регулиране, както и пълното разбиране на ефектите им върху пазарите, работниците и производителността.

Знанието е нещо, което ние като хора създаваме, но е и нещо, което търгуваме. Тази истина е в основата на дигиталната икономика. Информацията трябва да тече свободно, но не трябва да се превръща в още една арена, в която капиталът печели повече от труда. Ако това се случи, можем да очакваме реакция на белите якички срещу цифровата търговия, която не трябва да бъде игра с нулева сума (при която ползите за едни са за сметка на други – бел. прев.).