Със спада на оценките и печалбата си, както и с мрачните си прогнози, американските технологични компании навлязоха във фаза, в която трябва да бъдат брутално честни със себе си относно това, което наистина работи. Това означава, че ръководителите премахват служители, твърде дръзки продукти и непечеливши начинания. Освен това решават върху какво да се фокусират.
Това е преход от проповядваните от десетилетие насам свръхамбициозни проекти като автономните коли, летящите автомобили, метавселените и криптовалутите, всички подхранвани от привидно неограничени количества пари и рисков капитал. Задачата сега е друга: понякога скучната, но винаги важна работа по изграждане и разширяване на бизнеси, които реално носят печалба, като предлагат неща, които хората и компанията искат и от които имат нужда.
Финансовите отчетеи от миналата седмица и публичните коментари на лидерите на най-големите американски технологични компании поставиха началото на тази тема. Компанията майка на Google – Alphabet, Microsoft, Facebook, Meta Platforms и Amazon отчетоха тримесечни резултати, които накараха вече страдащите акции да запишат още по-слабо представяне на борсата.
За мен и за другите, които присъстваха на конференцията The Wall Street Journal Tech Live миналата седмица, беше невъзможно да пропуснем една повтаряща се тема: колко тежък е моментът и начините, по които лидерите са принудени бързо да се адаптират, пише Кристофър Мимс за Wall Street Journal.
Запитан за внезапния спад на продажбите на полупроводници – значителен обрат дори за циклична индустрия като тази за чиповете – главният изпълнителен директор на Intel Пат Гелсингер заяви: „Страданието обича компания, а това е в природата на индустрията за полупроводници“.
Евън Шпигел, главният изпълнителен директор на Snap, чиято пазарна капитализация се срина с повече от 80% през последната година, откровено заяви, че е трябвало да прекрати иновативните хардуерни продукти като дрона Pixy, защото това са били бизнеси с нисък марж. По думите му компанията е трябвало да се съсредоточи върху това, което може пряко да повлияе на печалбата - от генерирането на повече приходи от потребител чрез реклама до продължаване увеличаването на аудиторията на основната социална мрежа на гиганта.
Сред тези мрачни коментари обаче се прокрадна и присъщият за технологичната индустрия оптимизъм. И тази вяра, че по-добрите времена са на само един пробив време, не е напълно нелогичен, като се има предвид какво се е случвало в технологичната индустрия на Америка в миналото.
В исторически план, когато рисковите инвеститори са затягали кесията, а акционерите в публичните компании са започвали да търсят отговори на въпросите си, технологичната индустрия е била принудена да прави съкращения в области, които не представляват жизнеспособни бизнеси. Вместо това фокусът е падал върху онова, което наистина може да донесе стойност на клиентите, както и приходи на компаниите.
По време на финансови кризи затягането на коланите води до пускане и масово внедряване на технологии, които до този момент не са били широко използвани, твърди лекторът и консултант Карлота Перес, която е любимка на някои рискови инвеститори заради проучванията си за това какво движи технологичните революции.
На пръв поглед може да изглежда контраинтуитивно – не се ли предполага, че именно в добрите времена технологиите се разпространяват най-широко? Оказва се, че това са моментите, в които компаниите губят самодисциплина и харчат за проекти, които може да не доведат до нищо съществено, вместо да влагат усилията си в дейности, които биха били наистина полезни и в крайна сметка печеливши.
Сега е времето, в което компаниите насочват нагласите и стратегиите си от „какво можем да направим“ към „какво трябва да направим“.
16:10 | 02.11.22 г.
