Руската заплаха срещу сателитите повдига въпроси от неизследвана зона на международното право, включително и за безопасността на обекти в орбита, пише Ройтерс.
"Квазигражданската инфраструктура може да бъде затонна цел на ответен удар", коментира зам.-министърът на външните работи Константин Воронцов пред ООН. Според него търговски и граждански сателити се използват от Украйна и това "много опасна тенденция".
Досега обаче нито една държава по света не си е позволявала обстрел над сателити на своя вражеска държава. Подобно действие може бързо да доведе до ескалация на напрежението между Русия и САЩ. Заплахата на Москва е нещо, което досега не сме виждали, смята Мишел Хейнлън от Училището по космическо право към Университета в Мисисипи.
Според нея обстрел над американски сателити от страна на руските военни ще е военно нападение, на което Вашингтон ще трябва да отговори. Говорител на Белия дом потвърти тази теза, но не уточни какъв точно ще бъде отговрът.
В момента украинските военни разчитат основно на интернета, осигурен от мрежата от сателитите на Илон Мъск - Starlink, която се намира в ниска орбита. Фирми като Maxar също често предоставя сателитни снимки от Украйна от свои сателити. Много от ккомуникационните канали в Украйна зависят от мрежата на американската Iridium
Мъск не коментира заплахата, отбелязва Ройтерс. Милиардерът посочи преди време, че не може да поддържа до безкрай безплатната услуга за Украйна. Само няколко дни по-късно обаче той промени своята позиция по темата.
Т.нар. Договор за Космоса, подписан от САЩ, СССР и Великобритания през 1967 година, забранява разполагането на средства за масово унищожение в Космоса. Въпрос на тълкуване е дали обстрел над сателити може да бъде смятано за нарушение на този договор. СССР, чиито приемник е Русия, е страна и конвенция от 1972 година, която постановява, че всяка страна дължи обезщетения за причинени щети от своите сателити.
Досега ракети са използвани, за бъдат разбивани обекти, които могат да застрашат Земята или инфраструктурата в Космоса, включително и мрежата на GPS, на която разчитат не само граждани, но и много държави по света. Антисателитни ракети имат САЩ, Индия и Китай.