Роботизираните технологии играят съществена роля за постигането на 13 от общо 17-те цели за устойчиво развитие, заложени от Организацията на обединените нации (ООН), сочи актуален доклад на Международната федерация по роботика (IFR), цитиран от специализирания портал за роботика robotics-bulgaria.com.
Чистата енергия, индустриалните иновации и устойчивото земеделие са само три ярки примера за това как роботите допринасят за по-добра планета, на която да живеем.
"Използването на роботи напълно кореспондира с призивите за действие на ООН. Федерацията изцяло подкрепя тези цели. Днес има фантастични нови начини да пестим ресурси и да произвеждаме зелените технологии на бъдещето с помощта на роботиката", коментира Милтън Гери, президент на IFR.
"Преходът ни към устойчиво оползотворяване на ресурсите налага роботиката и автоматизацията като ключови технологии. Интелигентните решения за автоматизиране намаляват производствените разходи, а това позволява например на батериите да осъществят истински пробив в сферата на електрическата мобилност или пък на водородните горивни клетки да се превърнат в надеждна алтернатива на енергията от изкопаеми горива. В същото време високоефективните производствени технологии редуцират емисиите на въглероден диоксид", казва д-р Сузане Билер, генерален секретар на Международната федерация по роботика.
Разграничаването от изкопаемите горива превръща соларната енергия за отопление и електрифициране в технологията на бъдещето, убедени са експертите от IFR. Приблизително една трета от общите глобални потребности от електроенергия до 2050 г. могат да бъдат посрещнати с помощта на фотоволтаични системи, сочат и данните на Международната aгенция по енергетика (IEA). Енергията, използвана за отопление, се равнява на половината от световното потребление.
Индустриалните роботи могат значително да помогнат на производителите на соларни панели и рефлектори да следват темповете на това нарастващо търсене, като произвеждат тези системи в много по-големи количества от преди, уточняват от IFR.
Експертите поставят фокус и върху т. нар. "Prepare-to-repair" стратегия (с готовност за ремонт) при производителите на роботи и техните клиенти, насочена към пестене на разходи и ресурси. Тя е базирана на факта, че един средностатистически промишлен робот има сервизен живот до 30 години.
Влагането на по-малко компоненти в конструкцията му пряко води до по-нисък риск от възникване на неизправности в бъдеще, посочват от Федерацията и добавят, че поправянето на роботизирана система в експлоатация обикновено отнема по-малко време и средства и за двете страни от производството и доставката на нова за същата цел при същия клиент.
Допълнително предизвикателство при роботите с по-голям брой компоненти е складирането на резервни части. Голяма част от водещите глобални производители на роботи разполагат със специални сервизни центрове, където хиляди бройки, върнати от клиента, се ремонтират и модернизират за "втори живот" във фабриките.
Не на последно място, значителен е приносът на роботиката и за намалената употреба на химични агенти, например в т. нар. интелигентно земеделие. Иновативни полеви роботи в селското стопанство, оборудвани с камери за машинно зрение и софтуер с изкуствен интелект, "обхождат" посевите и могат селективно да унищожават с помощта на вградени лазери нежеланата растителност – напълно безопасно за отглежданите култури и тотално елиминирайки нуждата от хербициди.
Изследователският център за разработка на рентгенови технологии EZRT към Института Фраунхофер, в колаборация с група технологични партньори, е оборудвал селскостопански робот с навигационна технология за механизирана борба с плевелите в насаждения със захарно цвекло.
Роботът, наречен BlueBob 2.0., върши тази важна задача напълно автономно, което добавя допълнителна стойност към процеса като алтернатива на ръчното или химическо унищожаване на вредната растителност. Заместването на човека в подобен род тежки, мръсни, повторяеми и опасни задачи е именно най-благодатната "почва" за внедряване на роботи, обобщават от IFR.
17:42 | 13.09.22 г.
