Много се изписа за това дали Big Tech (технологичните гиганти – бел. прев.) са достигнали своя връх. Meta (собственикът на Facebook – бел. прев.) наскоро обяви първия си спад в продажбите на фона на намаление в онлайн рекламата. Amazon, Netflix и други понижиха наемането на служители. Цените на акциите на много платформи се сринаха тази година, което е нормално, тъй като лихвите се покачват и растежът им се забавя, пише Рана Форухар за Financial Times.
Но това са краткосрочни тенденции, които зависят от глобалния икономически цикъл. По-голямата промяна е, че започват да се появяват истински пукнатини в основния бизнес модел на Big Tech, който зависи от глобализацията и мрежовия ефект за създаване на мащаб. Три ключови политически и регулаторни промени са предизвикателство пред способността на платформите да пресичат граници и да задържат пазарен дял. И тези промени действат по начини, които ще се окажат по-дълготрайни и ще имат по-голямо въздействие от възходите и падовете на цените на акциите в една глобална рецесия.
Първо, помислете за правилата на ЕС, одобрени през юли, които ще принудят най-големите услуги за незабавни съобщения в света - включително iMessage на Apple, WhatsApp и Facebook Messenger на Meta, и много вероятно Google Chat и Microsoft Teams - да комуникират помежду си. Този вид „оперативна съвместимост“ ще направи по-трудно за такива компании да си осигурят пазарен дял чрез обичайното заграбване на територия, което включва примамване на потребителите към определена услуга и след това заключването им чрез затрудняване на прехвърлянето на техните данни и информация към конкуренти.
Когато списъците с контакти и другите данни са незабавно преносими, става лесно преминаването от една услуга към друга. Това може да създаде по-конкурентен технологичен пейзаж с течение на времето, въпреки че защитниците на поверителността се притесняват, че също така ще породи повече потенциал за злоупотреби с данни, тъй като ще изисква по-отворена софтуерна парадигма, която някои смятат, че може да подкопае сигурността.
На политическия фронт се случва точно обратното – за много технологични компании става все по-трудно да преминават граници. Преди две седмици Alibaba, гигантската китайска технологична платформа, кандидатства за първично листване на фондовата борса в Хонконг в очакване на новите финансови правила на САЩ, които изискват повече одит на чувствителни данни, отколкото Пекин желае да позволи. Около 200 китайски компании може да се окажат делистнати в САЩ заради регламента. Това подчертава двуполюсния или дори триполюсния свят, който се развива в технологиите, като САЩ, Европа и Китай се разминават.
Въпреки че се говори, че администрацията на Байдън ще вдигне митата върху Китай, икономическият и политическият елит в Америка няма големи очаквания, че ще се върнем към единна, обединена световна интернет мрежа. Съветът за външни отношения наскоро публикува доклад на работната си група, озаглавен „Сблъскване с реалността в киберпространството: Външна политика за един фрагментиран интернет“. Докладът обяви, че „ерата на глобалния интернет е приключила“ и „Вашингтон няма да може да спре или обърне тенденцията към фрагментация“.
Работната група, която включваше технологични специалисти, главни изпълнителни директори, служители от публичния сектор и разузнавателни предложения, призова политиците да изградят дигитална търговия между „доверени партньори“ (което звучи като френдшоринг – ограничаване на веригите за доставки до съюзници), да разрешат проблемите с трансфера на данни между САЩ и Европа, и да използват Общия регламент за защита на данните (GDPR) в ЕС като основа на споделена политика за поверителност на либералните демокрации.
Има много работа за вършене на този фронт - САЩ дори не могат да приемат федерален закон за поверителността. Това отчасти се дължи на страховете на политическата левица, че технологичната индустрия е успяла да смекчи предложението за национално законодателство дотолкова, че то всъщност би подкопало строгите правила, които вече действат в щати като Калифорния. Съществува също така загриженост, че един федерален закон би поставил твърде голяма тежест за правоприлагането върху една агенция, Федералната търговска комисия (FTC).
Но FTC, под ръководството на своя новаторски председател Лина Кан, вече разследва потенциално променящ играта казус в друга област. В края на юли тя оспори офертата на Meta за фирмата за виртуална реалност Within с аргумента, че компанията вече е ключов играч в сектора и се опитва да „купи пътя си към върха“, вместо да го извоюва със собствени заслуги.
Случаят, който е изключително необичаен, тъй като включва придобиване на малък стартъп, а не сливане между два гиганта, касае основата на модела на Big Tech за пресичане на потенциални конкуренти в зародиш. Например, придобиването през 2014 г. от Facebook (преди да стане Meta) на Occulus, развиваща се фирма за виртуална реалност, гарантира, че обещаващата операционна система на стартъпа няма да се конкурира с нейната собствена. Придобиването й на Instagram и WhatsApp също спря тези компании да се превърнат в конкуренти на социалната мрежа.
Meta едва ли е единствена в това. Много стартиращи фирми обвиниха Amazon, че е придобила техните технологии, за да пусне конкурентни продукти. Google също придоби стотици потенциални конкуренти. Но ако сегашният казус, който ще се разглежда с години, е успешен, това би променило дълбоко тактиката на Big Tech за задушаване на млади конкуренти.
Всичко това от своя страна би започнало да подкопава мрежовия ефект, който позволи на най-големите технологични компании да достигнат такъв размер и концентрация. То може дори да отвори вратата за раздробяване на платформите. Процесът ще отнеме време и ще се развие по различни начини в зависимост от географията. Но тези предизвикателства пред бизнес модела на Big Tech са реални. Инвеститорите трябва да ги вземат под внимание.
23:57 | 13.09.22 г.