Ефектът бумеранг: европейските правила подсилват, а не ограничават технологичните гиганти

Европа изпитва гордост, че е водеща в борбата с големите американски технологични компании. От Общия регламент за защита на данните (GDPR) до Закона за цифровите услуги, Закона за цифровите пазари (DMA), Директивата NIS2 и Закона за изкуствения интелект – политиките ѝ обещават да защитават неприкосновеността на личния живот, да насърчават конкуренцията и да определят глобални стандарти, пише Анда Болога, нещатен сътрудник в Center for European Policy Analysis.

Въпреки това тези благородни амбиции често дават предимство на Google, Amazon и Meta, натоварвайки с разходи за изпълнение на нормите по-малките компании, стартъпи и претеденти. Вместо да премахва монополната власт, Европа рискува да я консолидира – и то по начини, които преоформят цифровата ѝ икономика.

Когато GDPR влезе в сила през 2018 г., той създаде глобален критерии за правата на неприкосновеност на личния живот, изисквайки от компаниите да осигуряват изрично съгласие от потребителите и да прилагат строги мерки за защита на данните. Целта е да се адресират експлоататорските практики на големите американски технологични компании по отношение на данните, като същевременно се предоставят права на физическите лица.

Реалността обаче се проявява неравномерно. Големите технологични компании, въоръжени с огромни ресурси и юридически екипи, се адаптираха. Google въведе стабилна рамка за съответствие в платформите си, като превърна спазването ѝ в предимство за потребителите, загрижени за неприкосновеността на личния живот. Малките компании се изправиха пред по-големи трудности. Доклад на трима икономисти от Оксфордския университет разкрива разходите, свързани с GDPR: малките и средните предприятия (МСП) губят 8,5% от печалбата си, малките IT фирми – 12,5%, а технологичните гиганти остават до голяма степен незасегнати.

Законът за цифровите пазари (DMA), приет през ноември 2022 г., е насочен към технологичните пазители на портата, като забранява самоизтъкването и задължава обмен на данни, за да се насърчи конкуренцията и честността. За пореден път за много малки играчи DMA се оказа нож с две остриета.

Той изисква от пазителите на портата да установят стандарти за оперативна съвместимост, което неусетно поставя по-малките платформи за електронна търговия в неизгодно положение. Малките играчи трябва да направят значителни инвестиции в технологии и спазване на изискванията, което натоварва ограничените им ресурси. Тази непредвидена последица може да увеличи зависимостта им от инфраструктурата на доминиращите платформи.

Подобна е историята и при цифровата реклама. Спазването на изискванията на DMA от страна на Google въведе допълнителни екрани за избор на браузър и търсачки за потребителите на Android, което им позволява да избират алтернативни услуги, когато настройват устройството. Макар че тези мерки имат за цел да увеличат избора на потребителите, неусетно те могат да принудят по-малките рекламни агенции да се интегрират с API системите на Google.

Законът за изкуствения интелект (AI), приет през август 2024 г., е дръзкото усилие на Европа да регулира високорискови приложения с AI, например разпознаване на лица и прогнозни алгоритми. Въпреки че е изготвен с най-добри намерения за защита на правата на гражданите, разходите по него са неравномерно разпределени, създавайки препятствия, които могат да окажат непропорционално въздействие върху стартъпите.

Разбира се, големите играчи няма да останат незасегнати и се засилват опасенията за дискриминация срещу американските фирми. В продължаващия разговор за Кодекса за поведение на ЕС много малки компании (основно европейски) са освободени от повечето разпоредби, докато големите доставчици (основно американски) са изправени пред цялостно, задължаващо спазване на разпоредбите, включително по отношение на разкриването на чувствителна информация за сигурността и търговската информация.

Въпреки желанието да се подкрепят европейските технологии, данните са отрезвителни. От 53-те световни стартъпа еднорози, оценени на 10 млрд. долара или повече, 33 са от САЩ, 10 от Китай и три - от Обединеното кралство. Само два са с централа в Европейския съюз.

Това несъответствие подчертава една сурова реалност: тежката регулаторна среда в Европа може да задуши способността ѝ да се конкурира. Тъй като стартъпите в Европа вече се затрудняват да разширяват мащаба си в среда, доминирана от американски и китайски гиганти, регулаторните усилия на ЕС – колкото и добронамерено да е то – заплашва да задуши иновациите.

Зависимостта на Европа от американските технологични фирми в областта на критичната инфраструктура създава значителни геополитически рискове. Доминиращата позиция на Microsoft в предоставянето на решения, съответстващи на регламентите на ЕС за киберсигурност, например повдига въпроси относно способността на Европа да запази стратегическа автономия.

Докато талантите се местят в САЩ или Китай, Европа рискува да загуби предимството си в областта на нововъзникващите технологии като изкуствения интелект и квантовите изчисления. Намаляващата екосистема от стартиращи предприятия и МСП намалява и разнообразието в иновациите, което прави Европа по-малко конкурентоспособна и по-зависима от утвърдени играчи.

Необходима е балансирана регулаторна среда. Макар че рамки като Директивата за киберсигурността NIS2 вече класифицират субектите като „съществени“ или „важни“, необходимо е допълнително адаптиране. Многостепенните задължения за спазване на изискванията, съобразени с размера на компанията, биха позволили на малките фирми да изпълняват критични изисквания, без да ги натоварват с непропорционална тежест.

Обещаваща стъпка са „регулаторните тестови полета“, например тези, предложени в Закона за изкуствения интелект. Те трябва да се разширят отвъд AI и да обхванат широк кръг от цифрови платформи, позволявайки на стартъпи да тестват алгоритми или мерки за оперативна съвместимост, без да поемат прекомерни разходи.

Механизми за финансиране като „Хоризонт Европа“ и програмата „Цифрова Европа“ вече играят ключова роля в подкрепа на цифровите иновации, но достъпността остава проблем, особено за регионите с недостатъчни ресурси. Необходимо е да се опростят процесите на кандидатстване. Политиците трябва да засилят ангажираността на заинтересованите страни, като гарантират, че МСП и стартъпите имат значим глас при оформянето на нормативната уредба. Макар че обществените консултации са стандартна практика на ЕС, специални консултативни групи за по-малките компании биха могли да направят тези процеси по-представителни.

Следва да се обърне внимание и на регионалните различия. Инициативи като центрове за техническа помощ или партньорства с университети биха могли да обучат МСП в страни като Румъния и България да се ориентират в нормативната уредба и да възприемат рентабилни стратегии за спазване на изискванията.

Въпреки че регулаторните амбиции на Европа са от решаващо значение, за да се държат технологичните компании отговорни, те не трябва да бъдат за сметка на иновациите, конкуренцията или регионалното развитие. Като приеме многостепенни рамки за съответствие и подкрепи МСП, Европа може да насърчи цифровата икономика, която отваря възможности за всички участници, а не само за гигантите.