Еманюел Макрон излезе на европейската сцена през 2017 г. като иновативен политик, който спря популистката вълна, по същото време помитаща Великобритания, САЩ, Италия и централна Европа, припомня колумнистът на Le Monde Силви Кауфман за Financial Times. Миналата седмица, косвено признавайки своя провал, той представи план, с който да спаси втория си мандат и да избегне най-лошия си кошмар: да предаде ключовете за Елисейския дворец през 2027 г. на Марин льо Пен – крайнодесния лидер, който победи на два пъти.
Докато германците излизат по улиците, за да протестират срещу екстремистките заговори на собствената си крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“, френските коментатори по сутрешни радио предавания обсъждат бъдещ сценарий, който включва Льо Пен като държавен глава и 28-годишния Жордан Бардела, който тя посочи за лидер на партията „Национален сбор“ (RN), като премиер.
Това е забележително постижение за RN. Демонизирана преди пет години, днес партията претендира, че е част от статуквото благодарение на хитрото управление на своите 88 представители в парламента. Това е и забележително предизвикателство за онези, които виждат в тази новоизградена почтеност дебнеща опасност за демокрацията. Силната възможност Доналд Тръмп да се върне в Белия дом след изборите в САЩ през ноември само засилват чувството на безпокойство.
Тъй като социологическите проучвания показват, че RN води с 10 пункта – като почти 30% от избирателите казват, че възнамеряват да гласуват за партията – пред собствената му партия „Възраждане“ преди изборите за Европейски парламент през юни, Макрон иска да даде нова посока на президентството си. Тази посока очевидно е завой надясно, както показва противоречивият му закон по миграцията – в крайна сметка той бе приет през декември, след като разедини редиците му. Отиде си мантрата от първия мандат на френския президент, която му позволи да взема назаем както от лявото, така и от дясното. Френските граждани, смята той сега, искат ред и авторитет.
Именно това направи новия му премиер популярен по време на краткия му мандат като министър на образованието – 34-годишният Габриел Атал започна със забраната на абаите – мюсюлманските женски дрехи, в публичните училища. Сега Макрон отнася нещата с още една стъпка напред. На продължила 2 часа и половина пресконференция в праймтайм на националната телевизия той обясняваше как Франция трябва да си върне контрола върху над своята младеж.
„Гражданското превъоръжаване“, както той го описа, ще направи разцепеното общество отново силно, а училищата ще бъдат новите казарми на тази стратегия. Наречете го въоръжаване на образованието: „Марсилезата“ ще бъде изучавана в основните училища, часовете по гражданско образование ще бъдат удвоени, ще бъдат тествани училищни униформи, които, ако бъдат успешни, ще се въведат в цялата образователна система през 2026 г. Церемониите по завършването ще бъдат върнати, за да се възстанови усещането за заслуги и гордостта. Президентът предлага регулиране на продължителността на времето, което децата прекарват пред екраните, като вместо това ще бъдат предложение уроци по театрално изкуство.
Освен това, във времена на демографски спад, Макрон има план да попълни тези училища с нови войници. Ще започне национална борба срещу безплодието и по-добре платен шестмесечен „отпуск за новородено“ и за двамата родители ще замени сегашната система на родителски отпуск.
Експертите бързо забелязаха сянката на бившия президент Никола Саркози, с който Макрон остана близък. През 2007 г. Саркози успя да открадне около 1 млн. вота от Жан-Мари льо Пен с лозунга си „Работете повече, печелете повече“. Подозрително подобният лозунг на Макрон „Да спечелим по-добър живот чрез работа“, както и фокусът му върха средната класа, е поредният му опит да пренасочи отчуждени избиратели от крайното дясно към десния център. Такъв беше и изборът му на 8 министри от 14 от консерваторите при промените в кабинета му, включително Рашида Дати, една от любимките на Саркози.
Това е трудна задача. Европа е неспокойна и Франция не може да мълчи. По-малко от две седмици след като стана „най-младият премиер на Франция при най-младия президент на Франция“, както той се изрази, Атал се изправя пред първия си голям тест: да се справи с разгневените земеделци. Движението на „зелените жилетки“ е последното нещо, от което се нуждае Макрон. И Льо Пен го знае – младият Бардела бързо си купи чифт гумени ботуши, скочи на влака до Медок през уикенда и мобилизира протестиращите фермери срещу зелената сделка на Брюксел.
Това е първата голяма битка в кампанията за европейските избори. Макрон не може да си позволи да ги изгуби, ако иска да избегне съдбата, която сполетя Барак Обама – наследник от типа Тръмп, и да спаси все още амбициозния си европейски дневен ред. Предпазлив към риска да се провали като президент, той продължава напред, обърквайки поддръжниците си от левия център, които сега няма къде да отидат, докато се опитват да пренебрегнат фундаментално противоречие: да определя крайната десница като враг, докато в същото време легитимира някои от нейните мечти.
12:16 | 12.06.24 г.
