Миналия декември вотът на Съвета на Европейския съюз за приемане на България, Румъния и Хърватия в Шенген трябваше да бъде победоносен момент за блока. Това щеше да покаже единство след година на политически и икономически трудности, както и да подчертае, че блокът все още има политическия капацитет да интегрира още повече балканските държави в Европейския проект.
Макар че Хърватия посрещна новата година с членство както в еврозоната, така и в Шенген един месец след успешния си опит за влизане, България и Румъния се оказаха с по-малко късмет, припомня Камерън Макбрайд, научен сътрудник в European Stability Initiative, за изданието EUоbserver. Позовавайки се на провали в пълното прилагане на европейските стандарти по върховенството на закона, заедно с връзки между престъпни групи и политическите институции, Нидерландия и Австрия наложиха вето на кандидатурата на България, а само Австрия – на Румъния.
Ветото предизвика масово недоволство както от политиците, така и от обществото. Веднага последваха обвинения срещу Нидерландия и Австрия, че блокират балканските си партньори заради вътрешни проблеми – и двете страни са изправени преди антимигрантски опозиционни партии, които увеличават подкрепата си, вместо да има някакви разумни политически опасения.
Въпреки че много европейски лидери направиха каквото могат, за да успокоят гнева, вредата вече беше направена. Оттогава насам ключови политически фигури от блока, заедно с правителствата на България и Румъния полагат усилия, за да гарантират, че тази година няма да има ново смущаващо вето.
Макбрайд посочва, че от отрицателния вот насам двете държави непрекъснато работят, за да прилагат антикорупционни мерки според стандартите на ЕС, както и предприемат извънредни мерки, за да гарантират сигурността на границите си, свеждайки до минимум аргумента, че разширяването на Шенген може да създаде риск от засилени потоци на незаконна миграция.
Работи се и по основното опасение на Австрия и Нидерландия по институционалната корупция и ролята на организираната престъпност, посочва авторът, макар да признава, че все още има трудности и в двете държави от очевидни връзки между престъпни групи и политически представители.
Само тази година България е предприела няколко специални операции с партньорите си в Обединеното кралство, разбивайки организирани групи за трафик на хора. Освен това според Макбрайд страната ни най-накрая е предприела по-строги действия, за да гарантира, че фондовете на ЕС се разпределят правилно и не са тайно откраднати от корумпирани служители.
Румъния, от своя страна, предприе действия за справяне с широко разпространените подкупи в своите институции, особено във връзка с трафика на хора по границите си.
Оставянето на двете страни извън Шенгенското пространство ще продължи да носи и голямо финансово бреме на местната икономика на двете страни заради големите периоди на чакане по границите.
Макбрайд обаче подчертава, че ако ЕС пропусне поредната ценна възможност да интегрира балканските си страни членки, това не само би било политическо безразсъдство, но и би могло да предизвика яростна реакция от българската и румънската общественост.
И двете правителства се борят със силни проруски и евроскептични партии – „Възраждане“ в България и „Алианс за обединението на румънците“ в съседната държава, чиято подкрепа се увеличава през последните месеци. Още едно вето за Шенген ще бъде перфектният политически подарък, поднесен им директно в ръцете.
Ако България и Румъния продължават да бъдат изключвани от Шенген, това ще ги обезкуражи да правят на по-нататъшни политически реформи и само ще антагонизира и разочарова два иначе много проевропейски членове, смята Макбрайд.
Недобросъвестни актьори, а именно Русия, която винаги търси начини да раздели държавите членки на ЕС, биха се възползвали от тази възможност да създадат разединение в рамките на блока. От Съвета на ЕС зависи да гарантира, че никога няма да получи този шанс, пише Макбрайд.