Технологичната революция, олицетворена от изумителния напредък в изкуствения интелект (AI), отваря богати възможности за инвеститорите, но също така ги изправя пред труден избор: страната на САЩ ли да вземат или тази на Китай, пише за Financial Times Диана Чойлева, главен икономист на Enodo Economics.
Защото светът се разделя, докато Вашингтон и Пекин се борят за икономическо и геополитическо надмощие, като избраните оръжия са авангардни технологии като AI и квантовите изчисления.
САЩ и Китай са толкова напред в тази високотехнологична надпревара във въоръжаването, че другите нямат реалистичен шанс да изградят собствена независима сфера на влияние. ЕС има амбиции и пари, но е политически фрагментиран. Индия е една държава и има мащаб, но изостава в икономическото развитие.
Така, като се има предвид, че и Китай, и САЩ са щастливи да използват икономическа принуда и санкции, за да тласнат технологичното си предимство, държавите, компаниите и инвеститорите ще бъдат под нарастващ натиск да избират чия технология искат да използват и без която да не могат.
Решенията, които американските съюзници трябваше да вземат относно доставките на телекомуникационно оборудване от Huawei и дали да се присъединят към усилията на САЩ да отрежат Китай от модерните полупроводници, са само стъпала в една дълга и всеобхватна конфронтация. Копнежът по еволюцията на един многополюсен свят сега, за съжаление, е само пожелателно мислене.
Икономическото отделяне ще бъде скъпо, както и намаляването на риска в търговията с Китай. Но всеки развод, дори и най-миролюбивият, струва скъпо. Както Вашингтон, така и Пекин изрично заявиха, че съображенията за националната сигурност имат предимство пред икономиката.
Дори финансовия министърът на САЩ Джанет Йелън, която минава за гълъб по отношение на Китай, каза, че защитата на националната сигурност ще бъде приоритет на САЩ в отношенията им с Пекин, независимо от икономическата цена. Следователно забраните, които Вашингтон наложи върху износа на чипове от висок клас, сега ще бъдат последвани от ограничаване на изходящите инвестиции в някои технологии със значително отношение към националната сигурност.
От своя страна китайският лидер Си Дзинпин обеща през май да прокара напред това, което той нарече „дълбоко единство“ на икономическото развитие и националната сигурност. Коментарите на Си са ясна индикация, че Китай ще предприеме стъпки за стимулиране на растежа, включително насърчаване на повече преки чуждестранни инвестиции, само ако те не застрашават националната сигурност, с други думи властта на китайската комунистическа партия. Партията вече беше изпратила същото послание, като предприе рейдове по-рано тази година в китайските офиси на американските консултантски компании Bain, Capvision и Mintz. Пекин също така забрани продажбата на някои продукти от американския производител на чипове за памет Micron.
Това изостряне на стратегическата конкуренция между двете най-големи икономики в света изисква фундаментално преосмисляне на инвестиционните подходи.
Моделите за оценка, базирани на минало представяне, няма да могат да уловят тектоничните промени, които настъпват сега. Всъщност нито един модел не може да отчете непредсказуеми, политически мотивирани действия, които могат да преобърнат мигновено перспективите на отделни фирми или цели сектори.
Нещата се усложняват допълнително от това, че не е ясно кои страни ще се окажат в двете конкурентни сфери на влияние. САЩ успешно укрепват военните си връзки в Индо-Тихоокеанския регион, но традиционни техни съюзници като Южна Корея и Филипините са твърде наясно с гравитационното икономическо поле на техния близък съсед Китай.
Или вземете Индия, която е партньор на САЩ в дипломатическия алианс Четворката (заедно още с Япония и Австралия), но също така е член на БРИКС (заедно с Бразилия, Русия, Китай и Южна Америка – бел. прев.), групировка, доминирана от Пекин. Досега БРИКС не оправдаваше тежестта си, но повече от дузина държави проявяват интерес да се присъединят към клуба, нещо, което би ги доближило до орбитата на Китай. Някои от тях, включително производителите на енергия Саудитска Арабия и ОАЕ, традиционно са твърдо в лагера на САЩ.
Западните компании със значителен бизнес в Китай, като Apple, BASF, HSBC, Tesla и Volkswagen, може да се затруднят да носят двете дини под една мишница в един конфронтационен, раздвоен свят. Промишлените вериги за доставки и глобалните финанси са силно интегрирани, така че изключването на Китай от вашето портфолио не е просто избягване на неговия фондов пазар.
На този фон една успешна стратегия за отделяне от страна на инвеститорите в акции вероятно ще включва дълги позиции в тези фирми, които са по-малко изложени на раздвояването, и къси позиции в онези, които са останали по средата с, да речем, приходи, получавани в САЩ, но разходи, правени в Китай.
Геополитическата перспектива се променя толкова бързо, колкото напредват технологиите. Пенсионните фондове и други институционални собственици на активи трябва да се движат в крак с времето и да преосмислят из основи насоките, които дават на своите фонд мениджъри.