Вчерашното явяване на бившия президент Доналд Тръмп пред федералния съд в Маями, където му предявявиха 37 обвинения за престъпления, свързани с работата му с класифицирани документи, е тъжен, но необходим момент за истината и отговорността. Дори и за най-върлите му противници това не би трябвало да е повод за празнуване.
Фактите по делото, подробно описани в обвинителния акт от 49 страници, са дълбоко обезпокоителни - и изключително опасни. При напускането на поста си Тръмп е взел със себе си „десетки кутии", които не е имал право да притежава. Те са съдържали строго секретни досиета за (наред с други неща) ядрени програми, оръжейни възможности, военна уязвимост на САЩ и планове за ответни действия след чуждестранно нападение. Въпреки изключителната чувствителност на досиетата Тръмп ги е скрил безразборно из голф клуба си, „включително в балната зала, банята, офис помещение, спалнята си и склада". Поне два пъти той ги е показвал на други хора. Коментирайки план за атака, той е казал: „Това е секретна информация. Вижте, вижте това“.
Докато правителството се опитваше да се намеси, Тръмп лъжеше и сееше конспирации на всяка крачка. Когато служители от Националната администрация за архиви и записи поискаха документите, той игнорира това в продължение на месеци, преди да предаде малка част от тях. Когато голямото федерално жури се сдоби с призовка за документите, Тръмп направи всичко възможно, за да попречи на разследването, включително помоли адвоката си да унищожи документите и да излъже Федералното бюро за разследване; нареди на свой помощник да скрие доказателства; укри множество поверителни документи; накара адвоката си да удостовери невярно, че всички необходими материали са били представени. Когато ФБР най-накрая нахлу в клуба му през август миналата година, откри 102 класифицирани документа, които все още се намираха на територията на този клуб.
Незаконното боравене с такива документи е тежко престъпление. През последните години Министерството на правосъдието преследваше това агресивно, като повдигна обвинения срещу пенсионирания генерал Дейвид Петреъс, бившия служител на Централното разузнавателно управление Джери Чун Шин Лий и бившия изпълнител на отбранителни поръчки Харолд Мартин, както и срещу много други. По-рано този месец бившият офицер от разузнаването на военновъздушните сили Робърт Бърчъм беше осъден на три години затвор за поведение, което е изключително сходно с това на Тръмп. С други думи: Това не е случай на прекомерно усърдно преследване или на партизанска твърдост, както твърдят съюзниците на Тръмп.
Бившият президент също така не заслужава да се възползва от такова съмнение. Тръмп е осъществявал бизнес с измамници, мафиоти и гангстери и има легиони от бивши клиенти, които твърдят, че са били измамени. Според един анализ той и неговите фирми са участвали в повече от 4000 съдебни дела през годините. Неотдавна фирмата му беше осъдена по 17 наказателни обвинения, а самият той беше обвинен по 34 точки в разследване за „пари срещу мълчание“ и признат за отговорен за сексуално насилие и клевета в отделен процес. Още от началото на мандата си Тръмп се ангажира с толкова безразсъдни нарушения, че постави на изпитание границите на президентския имунитет. Срещу него все още се води разследване за опит за незаконно запазване на властта, подстрекаване към бунт в Капитолия и намеса в изборите през 2020 г. Никой не би могъл да твърди, че той наивно се е заблудил и е попаднал в прокурорски капан.
При всичко това въпросът дали обвинението на Тръмп е оправдано, е отделен от въпроса дали то е добро за страната. В края на краищата той е бивш президент и основен претендент за номинацията на своята партия през 2024 г. Републиканците вече обещават да отмъстят на президента Джо Байдън и семейството му, след като той напусне поста си, като по този начин заплашват да се включат в същото поведение, което твърдят, че осъждат. Такива политически мотивирани съдебни преследвания - нещо, което САЩ до голяма степен успяват да избегнат - могат да отслабят американската демокрация и да направят политиката на САЩ, която и без това е мрачна, още по-мрачна.
И все пак предполагаемото поведение на бившия президент е толкова ужасяващо - а доказателствата са толкова уличаващи - че в действителност прокурорите не са имали друг избор, освен да повдигнат тези обвинения. Цивилизоваността трябва в някакъв момент да отстъпи пред върховенството на закона, преследването на справедливост и защитата на нацията.