В подхода на САЩ към международната икономика се случи тиха революция. Появата на новото мислене прекроява глобалната икономика и западния съюз, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.
Подходът беше изложен най-ясно в реч на Джейк Съливан от 27 април. Фактът, че Съливан е съветник по националната сигурност на президента Джо Байдън, е подсказващ. Стратегическото съперничество с Китай е централно за новото мислене.
Но речта на Съливан надхвърли геополитиката. Тя беше изключително амбициозно усилие да се обединят вътрешните и международните цели на администрацията на Байдън – и да се превърнат в едно съгласувано цяло. САЩ възнамеряват да използват нова стратегическа индустриална политика, за да съживят едновременно средната класа и американската демокрация, докато се борят с изменението на климата и установяват трайно технологично предимство спрямо Китай.
Много от съюзниците на Америка се страхуват, че това, което остана встрани, са интересите на чужденците. Те се тревожат по-специално, че субсидиите на стойност стотици милиарди долари за американската индустрия и чистите технологии, залегнали в Закона за намаляване на инфлацията (IRA), ще дойдат за сметка на производителите и работниците в Европа и Азия. Някои също се опасяват, че натискът за „намаляване на риска“ при търговията с Китай ще наруши сериозно международната търговия. И мнозина са загрижени, че исканията на САЩ за реформа на Световната търговска организация (СТО) в крайна сметка ще осакатят пазителя на свободната търговия.
Американските представители настръхват при тези внушения - посочвайки многократните препратки на Съливан към интересите на западните съюзници и глобалния юг в речта му. Те твърдят, че САЩ най-накрая поемат водеща роля в битката срещу климатичните промени - и че това трябва да се приветства по целия свят.
Съливан също се опитва да подчертае, че „намаляването на риска“ не означава отрязване на Китай от глобалните вериги за доставки. Говорейки с мен миналата седмица, пише Ракмън, той каза: „Опитваме се да изградим свят, в който има повече от един източник за критични продукти… Ние не казваме, че Китай не трябва да произвежда iPhone или слънчеви панели, а че и други страни трябва да го правят“.
Съливан иска да убеди приятелите на САЩ, че този „нов Вашингтонски консенсус“ може да работи за всички. Той смята, че САЩ са постигнали напредък на неотдавнашната среща на Г-7 в Хирошима, като твърди, че срещата е направила „наистина значителна стъпка напред“. По-специално, Съливан вярва, че съюзниците на Америка вече са успокоени относно плановете ѝ да субсидира зеления преход и са възприели подобен подход. Стремежът към чиста енергия, твърди той, „ще бъде повече източник на сътрудничество, отколкото на търкания в бъдеще“.
Очевидно имаше значително сближаване на езика и подхода в комюникето на Г-7 по въпроси, вариращи от „намаляване на риска“ до веригите за доставки. Но, разговаряйки с американските съюзници - както в Г-7, така и извън нея - е очевидно, че все още има безпокойство относно политиката на САЩ. Една повтаряща се тревога е, че САЩ ще продължат да разгръщат мерки, насочени към Китай, които нейните „съюзници и партньори“ след това ще бъдат подложени на огромен натиск да възприемат.
Лорънс Уонг, вицепремиер на Сингапур – най-близкия съюзник на Америка в Югоизточна Азия – предупреди наскоро, че: „Ако намаляването на риска отиде твърде далеч… ще се окажем с по-фрагментирана световна икономика”. В Европа все още има опасения, че новата глобална икономическа архитектура, проектирана във Вашингтон, неизбежно ще облагодетелства американските производители и работници.
Различните съюзници на САЩ реагират по различен начин. Винаги е имало лоби в ЕС, което подкрепя създаването на европейски корпоративни шампиони чрез индустриална политика. Това лоби получи тласък от промяната на Америка в посока индустриална политика. Миналия декември ЕС се ангажира с „амбициозна европейска индустриална политика“ за зелен и цифров преходи.
Но има и европейци, които са загрижени, че ако ЕС тръгне по пътя на субсидиите, това ще подкопае собствения му единен пазар. ЕС има много по-малка финансова мощ от правителството на САЩ, така че може да бъде издухан в надпреварата за субсидии.
Американските съюзници извън ЕС - като Великобритания, Япония и Канада - имат друга тревога. Те се притесняват, че ако преговорите между САЩ и ЕС се превърнат в основен начин за установяване на консенсус в „глобалния запад“, тези извън двата основни блока ще бъдат в неравностойно положение. Както казва един дипломат, ЕС и САЩ са „като две големи панди“. Чифтосват се много рядко, но ако го направят, това заплашва да бъде изключителна връзка (въпреки че, технически погледнато, пандите не са моногамни).
В отговор на панда проблема канадците проучват дали да дадат на Г-7 официална роля в предлагането и изработването на новите правила за световната икономика.
Британците са заинтригувани от говоренето на Съливан за „иновативни нови международни икономически партньорства“. По време на пътуването си до Вашингтон тази седмица британският премиер Риши Сунак ще проучи области, в които Обединеното кралство може да установи такъв вид партньорство със САЩ, включително при отбранителните технологии и регулирането на изкуствения интелект.
Над всички тези икономически дискусии витае облак от геополитически страх. Русия води война до границите на ЕС. Японците се страхуват от Китай. Всички очакват военна защита от Чичо Сам. Съюзниците на Америка все още имат своите резерви относно доктрината Съливан, но сега не е време да влизаме в спор със САЩ.