Много правителства по света управляват публичните си финанси като разточителен тийнейджър първата си кредитна карта - редовно повишават лимита си без особено внимание към нарастващата купчина дългове. За разлика от юношите, държавите нямат банката на мама и татко, която да ги спаси. Вместо това те са дисциплинирани от финансовите пазари, а централните банки не могат безкрайно да продължават да купуват техния дълг без да подклаждат инфлация. Всъщност, тъй като лихвените проценти и исканията за харчене се повишиха, правителствата по света вече не могат да пренебрегват високите си нива на дълг, пише Financial Times в редакционен коментар.
Въпреки че инфлацията и икономическото възстановяване от Covid-19 свиха публичния дълг от неговия връх, той все още е доста над рекордите преди 2020 г. при около 96 процента от световния брутен вътрешен продукт, или 86 трилиона долара. До голяма степен са виновни скъпите пакети за подкрепа по време на блокадите в богатите нации. В Европа енергийните субсидии след нахлуването на Русия в Украйна добавиха към товара. Пандемиите и войните изискват силен отговор, но с предстоящия значителен натиск за повече разходи развитите икономики ще имат трудност да ограничат заемите.
САЩ най-накрая постигнаха политическо споразумение за отмяна на тавана върху дълга си от 31,4 трилиона долара за две години, но дефицитите им остават на път към нарастване през следващото десетилетие. ЕС спори за фискалните правила, които бяха отменени след март 2020 г. Предвижда се Обединеното кралство да изпълни целта си да намали съотношението дълг/брутен вътрешен продукт (БВП) в рамките на пет години, но само ако правителството се придържа към строгите планове за разходи след изборите.
Високите дългове бяха по-малък проблем след финансовата криза, когато лихвите бяха рекордно ниски. Сега, когато лихвените проценти се повишиха бързо заедно с общия дълг, лихвените разходи като дял от БВП ще останат високи в много страни през следващото десетилетие. Правителствата бяха хванати неподготвени от промяната в паричната политика. Япония може да бъде следващата страна. Тъй като националният ѝ дълг е над два пъти по-голям от БВП, ако централната ѝ банка започне да нормализира лихвите, лихвените ѝ разходи ще нараснат още повече.
Високите лихвени тежести идват точно когато натискът за повече разходи също нараства. Това включва разходите за действия срещу изменението на климата, ангажиментите за отбрана, предизвикани от нарастващото геополитическо напрежение, и повишаващите се разходи за здравеопазване и пенсии със застаряването на населението. Неравенството също повишава изискванията за обезщетения, а националните индустриални политики отново са на мода.
Този натиск идва още преди фискалното пространство, необходимо за борба със следващата криза, дори да бъде взето под внимание. Тъй като перспективите за растеж са несигурни и има потенциал лихвите да останат по-високи за по-дълго, предпазливостта е оправдана. Както показа кризата с британските ДЦК миналата година, неблагоразумните фискални планове карат инвеститорите да изискват по-висока доходност - а нестабилността на финансовите пазари е реален риск.
Тъй като по-бедните държави вече плащат премия при вземането на заеми, по-високите дългове и лихви рискуват да спрат развитието им. Рекорден брой развиващи се страни са изложени на риск от дългова криза - Замбия, Шри Ланка и Гана са сред изпадналите наскоро в дефолт. Непрозрачните китайски заеми усложняват нещата. Заемането от страна на самия Китай също се увеличи, като „скритият дълг“ на местните власти там изглежда заплашителен.
Притиснати между политическите и бюджетните ограничения, правителствата ще трябва да започнат да управляват по-умно финансите си. Структурните реформи и инвестициите в умения и инфраструктура ще придобият по-голямо значение. „Търпеливият“ капитал също би могъл да бъде използван по-добре, за да подпомогне растежа и зеления преход. Данъците също ще трябва да бъдат по-ефективни - например по-всеобхватното ценообразуване на въглеродните емисии би помогнало да се измести тежестта на декарбонизацията от публичните субсидии. Развиващите се страни ще трябва да се подобрят в събирането на данъци, а глобалните усилия за преструктуриране на дългове и увеличаване мощта на международните финансови институции остават жизненоважни.
Заемите не могат да продължат да нарастват без последствия. Време е правителствата навсякъде да спрат да избягват трудните решения.
11:01 | 08.06.23 г.
