Какво се случва с руската пропагандна война? 

Тактиката на хибридната война, предпочитана от Кремъл, стана известна като „Доктрината Герасимов" по името на нейния създател, генерал Валерий Герасимов, който понастоящем оглавява Генералния щаб. Границата между войната и мира се заличава и размива, а съвременните войни се водят и с невоенни средства, пише той още през февруари 2013 г.

Герасимов дори третира формирането на опозиция и масовите протести като част от новата война - и предлага да се отговори на подобни „заплахи" с комбинация от военни и невоенни методи. Невоенните дейности включват подкупване или сплашване на държавни служители, раздухване на пламъците на общественото недоволство и подкрепа на опозицията с незаконно подставени въоръжени групи, пише за CEPA Ксения Кирилова, анализатор за руското общество, манталитет, пропаганда и външна политика и автор на многобройни статии за Jamestown Foundation, Атлантическия съвет, Stratfor и др.

През следващата година идеите на Герасимов са доразвити и детайлизирани от Андрей Безруков, бивш шпионин и член на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика. Подобно на Герасимов, той обвинява Запада, че води „многоизмерна война", съчетаваща военни и невоенни средства. Като „ответна мярка" той предложи максимално въвличане на цивилното население във „война от нов тип" с „армии от поддръжници", включително в социалните мрежи. 

Безруков призова за рязко увеличаване на инвестициите в разузнаване и контраразузнаване, активно внедряване на агенти сред потенциалните врагове и съсредоточаване върху пропагандата и хакерите. Той предложи също така създаването на частни военни компании (ЧВК) на базата на ветерански организации, които биха могли да действат в чужбина, за да „купуват корумпираните и да елиминират тези, които не спират след предупреждение".

Русия активно преследваше тактиката на хибридната война както срещу Украйна, така и срещу Запада. През 2019 г. обаче Герасимов смени тактиката с нов план, който призоваваше да се наблегне на „въпросите на подготовката за война и нейното водене от страна на въоръжените сили". Герасимов заяви, че враговете на Русия също се готвят за широкомащабна война и затова е необходима „активна отбранителна стратегия" с „набор от активни мерки за неутрализиране на заплахите за сигурността на държавата". 

Именно под този претекст Кремъл нареди пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. Новата доктрина „Герасимов" обаче не означава, че Кремъл се е отказал от предишната си хибридна тактика и стремеж към мека сила. Напротив, те се използват активно както по отношение на Запада, така и по отношение на глобалния Юг. 

На Запад планът на Москва е да разцепи съюзите и да намали подкрепата за Украйна. Тези цели се преследват с помощта на пропагандата и опитите да се използват отделни държави, например Унгария и Сърбия, като агенти на влияние в международните организации. Освен това Русия се стреми да провокира народното недоволство и да отслаби западните държави чрез дестабилизация. Тази стратегия беше открито провъзгласена от прокремълския политолог Дмитрий Евстафиев, който призова Русия да търси „слаби звена в колективния Запад".

Другаде обаче основната геополитическа цел на Русия е създаването на широка антизападна коалиция. В идеалния случай Кремъл се надява нововъзникващите източни сили да се присъединят активно към новото разделение на света, като по този начин нормализират поведението си. Руската пропаганда се възползва от неотдавнашното изявление на Лу Шайе, китайския посланик във Франция, че „държавите от бившия Съветски съюз нямат статут според действащото международно право". Използвайки думите на Лу, прокремълските анализатори се опитаха да покажат, че „епохата на границите, излети от гранит, приключва" и че „границите вече не са неприкосновени".

Минималната цел на Кремъл от стратегията му в незападния свят сега е създаването на пространство за заобикаляне на санкциите. Но той иска повече и вече работи, за да убеди потенциалните си партньори в опасността от „възраждане на колониализма", като същевременно се представя за техен главен защитник срещу това възраждане. 

Необходимостта да се води борба срещу „неоколониалния Запад" се превърна в един от основните наративи, използвани от Владимир Путин. На практика обаче други държави - макар и скептично настроени към Запада и симпатизиращи на използването на военна сила от страна на Русия - не желаят да се включат в борбата под руско ръководство, а използват трудното геополитическо положение и евтините енергийни ресурси на страната в своя полза. Това се отнася както за Китай, така и за Иран.

В същото време Кремъл се опитва да развива отношения и с африканските държави, но ситуацията далеч не е толкова еднозначна. Сергей Коняшин, бивш руски дипломат на континента, призна през август, че Москва не е успяла да постигне голям успех в това отношение. Тя не разполага с достатъчно хора или ресурси за работа, а приоритетите на външната политика се определят от Кремъл, без да се съобразяват с актуалния анализ на ситуацията на място, каза той. И също така припомни, че по време на работата си като служител в региона е бил свидетел на това как частните интереси на конкретни хора надделяват над нуждите на държавата. 

Тази оценка беше потвърдена от прокремълски анализатори от клуба „Валдай", които през април публикуваха два документа за ситуацията. Единият от тях анализира ключовите срещи на високо равнище за сътрудничество в Африка и показва, че докато на срещата на високо равнище Русия-Африка са подписани споразумения на стойност 12,5 млрд. долара, то на аналогичната среща на високо равнище САЩ-Африка са сключени сделки на стойност 55 млрд. долара, а на срещата на високо равнище ЕС-Африка е постигнат инвестиционен пакет на стойност 168 млрд. долара. Чисто и просто Кремъл не може да промени факта, че е икономически слаб.

Вторият документ, в който се анализират гласовете на африканските държави в Общото събрание на ООН, също представлява неудобно за Кремъл четиво. Авторите отбелязват, че 30 от 54-те африкански държави са гласували за резолюцията за териториалната цялост на Украйна и нито една не се е противопоставила на нея. Като цяло кремълските анализатори изброяват само 19 държави, които не са подкрепили нито една от резолюциите срещу Русия, а 10 от тях или са се въздържали, или не са гласували. Най-лоялни към Кремъл се оказват Зимбабве, Етиопия, Еритрея и Мали. 

Въпреки смесените резултати Кремъл ще продължи своите хибридни усилия. На фона на липсата на позитивните меки сили на обичта, културния обхват и икономическото развитие, Москва има малко други възможности, освен да дестабилизира западните държави, като същевременно издава пропаганда, докато се опитва да поддържа подкрепата за своята агресия, заключава Ксения Кирилова.