Принципите на възможната конкуренция за субсидиите между САЩ и ЕС

На 16 август 2022 г. президентът на САЩ Джо Байдън подписа Закона за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act - IRA). Без да се разпознава веднага на пръв поглед, това е индустриална политика, насочена към насърчаване на разширяването на използването на възобновяеми енергийни източници, обновяването на енергийната инфраструктура и производството на щадящи климата промишлени стоки (напр. електрически автомобили). За тази цел ще бъдат изразходвани 370 млрд. долара за период от десет години.

IRA отново разпали дебата за индустриална политика със субсидии. По-специално Европа е обезпокоена, че ще изостане в една бъдеща зелена световна икономика. Тези опасения се засилват особено много от протекционистичните елементи на IRA. В същото време обаче често се пренебрегва фактът, че ЕС използва и инструмент на индустриалната политика за зелената и цифровата трансформация с така наречения Механизъм за изграждане и устойчивост (МВУ). По отношение на размера си с 800 млрд. евро, от които около 200 млрд. евро за трансформация към зелена икономика, МВУ е поне приблизително сравним с американския IRA.

В момента европейският дебат се фокусира върху това как Европа да отговори на IRA. В хода на индустриалния план за зелена икономика, представен от ЕК през февруари, дебатът се върти около създаването на Европейски суверенен фонд. Освен това се обсъждат изключения в европейското законодателство в областта на държавните помощи, при които държавите членки биха могли да предоставят на предприятията субсидии в същия размер, какъвто те са получили в САЩ чрез IRA (matching).

Така че изглежда, че сме изправени пред съревнование между Европа и САЩ за благоприятните за климата инвестиции. В тази статия за Makronom Томас Шваб, ръководител на проект в програмата "Бъдещето на Европа" на фондация Bertelsmann, и Тийс Петерсен, старши съветник в Bertelsmann и преподавател в Европейския университет Viadrina във Франкфурт на Одер, показват обосновката на субсидиите, начина им на действие и последиците от тях. Освен това класифицират и настоящите позиции на Европа и САЩ.

Могат ли държавните субсидии изобщо да бъдат оправдани от гледна точка на регулаторната политика?

От гледна точка на регулаторната политика субсидията е оправдана, ако определена икономическа дейност има положителен външен ефект, който пазарът не използва в желаната степен без допълнителни стимули. Такъв ли е случаят с мерките за екологична трансформация на икономиката?

Предимно отрицателни външни ефекти са налице в областта на използването на околната среда. Те са аргумент в полза на налагането на държавна цена върху съответните дейности, например данък върху количеството. Размерът на данъка съответства на разликата между частните разходи и разходите за обществото като цяло (т.е. парична оценка на отрицателния външен ефект).

От друга страна, мерките за опазване на околната среда имат положителни външни ефекти: ако лице А залеси гора, то генерира приходи, когато по-късно продаде дървесината. Икономическата стойност на залесяването е резултат от цената на дървесината. Гората обаче предоставя и други макроикономически ползи, например рекреационни услуги (местен отдих и туризъм), производство на храни (животни, горски плодове, гъби и др.) и екосистемни услуги (съхранение на въглерод, филтриране на водата и по този начин производство на питейна вода, пречистване на въздуха, контрол на ерозията, опазване на биологичното разнообразие и др.), За да се постигне оптимално ниво на дейност от макроикономическа гледна точка, държавата трябва да изплаща на собствениците на гори субсидия, чийто размер съответства на паричната стойност на допълнителните социални ползи, пишат Шваб и Петерсен. 

Какви са последиците от държавните субсидии?

Държавните субсидии представляват интервенции на пазара, които могат да бъдат насочени както към предлагането, така и към търсенето. Американската IRA е основно интервенция от страна на предлагането, докато европейската МВУ и други обсъждани политики са подобни. С инструменти като данъчни облекчения и инвестиционни премии предприятията могат да произвеждат по-евтино. Това води до низходящо изместване на кривата на предлагането - независимо от търсенето, количеството продукция може да се предлага на по-ниска цена. При непроменена функция на търсенето това създава ново пазарно равновесие: търсят се повече стоки и услуги при по-ниска равновесна цена. Това води до разширяване на производството и на търсенето.

Ако се разглежда само една държава, се появяват описаните по-горе ефекти. Това може да увеличи предлагането и търсенето на определени стоки, щадящи климата, като например възобновяема енергия или електрически автомобили.

В действителност обаче много държави се конкурират помежду си, което води до взаимозависимости при въвеждането на политически мерки. Ако държава А въведе субсидии, нейните предприятия могат да предлагат по-евтини продукти и по този начин да получат сравнително предимство. Това обаче оказва натиск върху дружествата във всички останали страни и те могат да реагират, като се преместят в страната със субсидии. По този начин другите страни са склонни да последват примера и да въведат подобни субсидии.

За да гарантира, че нейните предприятия ще продължат да се ползват от сравнително предимство, страната А на свой ред ще бъде принудена да увеличи собствените си субсидии. Това води до взаимозависимост между страните: възниква надпревара между страните за най-високи субсидии.