Една стара германска поговорка гласи, че не бива да се хвали денят преди вечерта. Не бива и да се проклина денят преди вечерта. Миналия петък, когато цената на акциите на Deutsche Bank се срина с до 15% без предупреждение, а също и без каквато и да било разпознаваема драматична причина, се чуха гласове, предупреждаващи за страшно бедствие, особено в Германия, докато експертите в англоезичния свят смятаха, че сривът в цената на акциите е напълно преувеличен.
В хода на деня цената на акциите се възстанови до известна степен: на Wall Street тя приключи с дневна загуба от само около 3%. Това вече не беше толкова драматично. Как ще продължи трендът през следващите дни, предстои да видим - в началото на седмицата акциите на Deutsche Bank отчетоха леки ръстове.
В петък пък бяха потърсени паралели в банковата история между Credit Suisse и Deutsche Bank. Всъщност и двата кредитора са имали множество не особено похвални събития през последните десет години. Слуховете за сливане, които неведнъж се разпространяваха около Credit Suisse и Deutsche Bank, по онова време не правеха чест на нито една от двете банки. Ако се проследят по-дългосрочните тенденции при цената на акциите е видимо ясно изразен едновременен спад на двете книжа. Но в по-близкото минало пътищата им се разделят. Докато цената на акциите на Deutsche Bank първо се стабилизира около 2020 г., а след това имаше тенденция към леко възстановяване въпреки временните неуспехи, цената на акциите на Credit Suisse се срина без съпротива въпреки смяната на ръководството, съпроводена с призиви за по-добро бъдеще, пише в свой коментар за FAZ Гералд Браунбергер.
Поучителният пример за бързината, с която се стигна до края на дългогодишното съществуване на Credit Suisse като независима банка, и почти отчаяно забързаното темпо на спасителните усилия може да изглеждат обезпокоителни. Но за всеки, който има поне малко разум, крещящите слабости на една просто лошо управлявана Credit Suisse са били очевидни от дълго време, дори ако основните цифри, имащи отношение към надзорната оценка, са изглеждали приемливи на хартия.
Старите грехове хвърлят дълги сенки дори в паричния бизнес. Една много голяма банка, която има проблеми от доста време, не може да бъде пренастроена толкова лесно за кратък период от време. Продължителните фази на упадък, които нерядко се основават на съмнителна корпоративна култура, демонстрирана от ръководството, обикновено се характеризират с множество слабости: Стратегическите дефицити се съчетават с оперативни неуспехи и често пъти с неадекватен вътрешен контрол на риска, което улеснява въвличането в скандали от различен характер.
Примерът с UBS остава поучителен в това отношение. Преди финансовата криза от 2007 г. до 2009 г. UBS беше считана за една от най-добрите банки в света, като по репутация я изпреварваше само JP Morgan Chase. Малко по-късно UBS се озова на ръба на фалита и се нуждаеше от значителна държавна помощ, за да бъде спасена. Бяха необходими още няколко години, за да може банката да промени стратегията си и да назначи Аксел Вебер за председател на Съвета на директорите. След това състоянието на банката отново започна да се подобрява, но един поглед към цената на акциите показва трудностите на преориентацията.
В крайна сметка днес UBS, с борсова стойност от 56 млрд. евро, се нарежда заедно с BNP Paribas и Santander сред най-ценните банки на европейския континент. Deutsche Bank достига оценка от само 18 млрд. евро, а Credit Suisse е достигнала деморализиращите 3 млрд. евро, които UBS обеща като част от придобиването.
Подобно на UBS по онова време, Deutsche Bank ще се нуждае от много време, за да убеди финансовите пазари в едно устойчиво по-добро бъдеще. В дивите години на своето съществуване покойният вече главен изпълнителен директор Аншу Джейн беше заявил, че годишните приходи на Deutsche Bank трябва да достигнат 30 млрд. евро при печалба от 6 млрд. евро. Дълго време тази цел изглеждаше непостижима. Миналата година банката почти постигна тези цифри под ръководството на Кристиан Зевинг. Това, от което банката се нуждае сега, е последователност в по-нататъшното ѝразвитие, която липсваше от известно време. Това предизвикателство не е малко: докато UBS се възползва от доброто настроение на капиталовите пазари по време на своя ренесанс, Deutsche Bank трябва да докаже устойчиво, че има високи постижения в трудна икономическа среда.
08:01 | 28.03.23 г.
